Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/17“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
държеше се с тях като със свои важни сътрудници — дори когато те трудно биха могли да го разберат. И сега извади от чантата си карта и всички се надвесиха над нея. | държеше се с тях като със свои важни сътрудници — дори когато те трудно биха могли да го разберат. И сега извади от чантата си карта и всички се надвесиха над нея. | ||
— Ето примерно тук можем да заложим сондаж, на точка двайсет и пета. Това е в самото село Проглед. Ще ви бъде по-лесно... Алеко Николов, ела с нас да огледаме мястото, за да си избереш къде е най-удобно да се монтира сондата. | — Ето примерно тук можем да заложим сондаж, на точка двайсет и пета. Това е в самото село Проглед. Ще ви бъде по-лесно... Алеко Николов, ела с нас да огледаме мястото, за да си избереш къде е най-удобно да се монтира сондата. | ||
| − | Сондьорите в разговори | + | Сондьорите в разговори помежду си се оттеглиха от навеса, Аргир Льолчев тръгна към кулата сам и трескаво мислеше: |
| − | „Залъгалка е, че сме дошли тук да търсим нефт. | + | „Залъгалка е, че сме дошли тук да търсим нефт. Добруджа не е проучена геоложки и са ни изпратили да вадим ядки, за да си правят геолозите проучванията!...“ |
| − | Впрочем не само сега мъчителните мисли за | + | Впрочем не само сега мъчителните мисли за безперспективността на работата му тук овладяваха Льолчев. Той прекара една страховита зима със сондьорите на Калиакра — на предела между морето и равната като морето добруджанска степ. Много дни снегове затрупваха равнината. После вихри започнаха да я оголват и да издигат преспи като хълмове навсякъде, където можеше да се задържи сняг. Десет денонощия дори трактори-кировци не можаха да проправят път над преспите. Достъпът до снабдителната им база в Каварна беше непреодолимо прекъснат. Гладни, с вечно вкочанени ръце и нозе, без сън, те трябваше да работят денонощно на открито почти до ръба на високия бряг, над морската бездна, из която се издигаха облаци воден прах от разбиващите се в скалите вълни. По железните плетеници на кулата се напластяваха грамади от лед като сталактити, увиснали заплашително надолу. И понеже циркулацията на глинестия разтвор не трябваше никога да спира, за да не замръзне в забоя сондажният лост — по един от сондьорите непрекъснато гледаше нагоре кога от тресящата се кула ще се откъсне леден блок, за да предупреди другарите си : Пази се!" Всички от площадката при борапарата се разбягваха встрани, за да не разбие главите им полетелият надолу леден шип. |
Мъжествено устояха сондьорите на двайсетградусовия студ, на вихрите и глада, на несгодите в дъсчената барака{sub}г{/sub} където след смяна се прибраха на студено с облените от глинестия разтвор вледенени ватенки... Защо беше всичко това? За да вадят геоложки проби! | Мъжествено устояха сондьорите на двайсетградусовия студ, на вихрите и глада, на несгодите в дъсчената барака{sub}г{/sub} където след смяна се прибраха на студено с облените от глинестия разтвор вледенени ватенки... Защо беше всичко това? За да вадят геоложки проби! | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 15:25, 27 март 2014
Страницата е проверена
