Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/735“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>на едно място, пък дишах задъхано, като да бях тичал цял час по някакво най-върло нанагорнище.</i> А. Гуляшки, ЗР, 201. | <i>на едно място, пък дишах задъхано, като да бях тичал цял час по някакво най-върло нанагорнище.</i> А. Гуляшки, ЗР, 201. | ||
| − | 7. Като <i>същ.</i> <b>върло<то></b> <i>ср.</i> Само <i>ед. Диал.</i> Обикн. членувано. Стръмнина; върлище, нанагорнище. <i>По гладката, стръмна южна урва на Амбарица | + | 7. Като <i>същ.</i> <b>върло<то></b> <i>ср.</i> Само <i>ед. Диал.</i> Обикн. членувано. Стръмнина; върлище, нанагорнище. <i>По гладката, стръмна южна урва на Амбарица — .., ставаше нещо необикновено и чудно: върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. <i>Мъжът, който водеше коня по широко отъпкана пътека из върлото, беше охлабил поводите и отпуснато се поклащаше на седлото.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I. 576. <i>Още не съмнало — Мария пребради кърпа, заключи къщата и пое стръмния път към планината. И колкото по-нагоре отиваше по върлото, по-бързи ставаха стъпките й.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 45. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЛЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> върля`х, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Върлувам. <i>По града ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне.</i> С, 1872, бр. 47, 377. <i>И в ония времена, кога върлееше насилие и нетърпимост лесно било да го наклеветят и да го предадат на съд.</i> Й. Груев, СП (превод), 75. <i>На холерата, ако и да не могат еще да й земат преднината, все има надежда да й намерят лек или божем да я възпрат да не върлее.</i> Лет., 1874, 78. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЛИ`НА</b> <i>ж.</i> 1. Отсечено, окастрено право и дълго, недебело дърво; прът. <i>Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме, приковано на дълга върлина.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 56. <i>Другият овчар Цонко и дядо Христо внасяха, като го носеха на раменете си на върлина, чебъра с млякото.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 96. <i>И сега попът брулна с върлината стария орех.</i> Ст. Даскалов, ВМ, 10. <i>В Пловдив по улиците се точеха турци-ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци.</i> А. Каралийчев, ПГ, 211. <i>Вече бяха разгорели жарава и въртяха дивеча на дълги върлини…</i> Д. Рачев, СС, 154. <i>Ти ще видиш там набити / на прътове, на върлини / на момците ми главите.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 21. | ||
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Дълъг прът за простиране на дрехи. <i>Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки.</i> М. Яворски, ХП, 55. <i>Тя [бояджийската чаршия] личеше отдалеч по ярко боядисаните прежди и шаяци, които се цедяха и съхнеха на върлини пред самите дюкяни.</i> П. Здравков, НД, 15. <i>— Какво ще се стягаме, бе момче? — измърмори бай Митар, — Това що е на върлина, то е и на гърбина.</i> К. Митев, ПБ, 355. | |
| − | + | 3. <i>Спорт.</i> Гимнастически уред за катерене. <i>Примерни упражнения на уреди .. 5. Катерене на върлина или въже без помощта на краката и др.</i> П. Николов, НС, 97. | |
| − | + | ◇ <b>Висок като върлина</b>. <i>Разг.</i> Който е много висок и слаб; върлинест. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪРЛИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Стръмнина. <i>Дебрянски разтвори чадъра и .. мина реката, повървя оттатък нея между някакви си бедни къщици, в полите на стръмната плосковръха могила, и се закатери по нейната гладка върлина нагоре.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 28. <i>Дотам сравнително не беше далеко, но гребенът имаше твърде лоши спускове и върлини` и щеше да ни костува много време пъпленето по тях, както и връщането назад.</i> Ив. Вазоов, Съч. XV, 65. <i>Като „благоразумни“ хора те упражняват грамадно влияние въз умовете на масата, която всякога е готова да се движи по наклонна плоскост, а не из някоя върлина.</i> БД, 1909, бр. 26, 1. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВЪРЛИНА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Стръмнина. <i> | ||
2. <i>Рядко.</i> Качество на върл (Ст. Младенов, БТР). | 2. <i>Рядко.</i> Качество на върл (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪРЛИ`НЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който прилича на върли`на, дълъг и тънък като върли`на. <i>Той беше свил дългата си върлинеста снага, от време на време чоплеше с пръст дребните си, редки и криви зъби.</i> Г. Караславов, ОХ III, 322. <i>Бинбашият се вглежда напред, за да открие враговете, .., когато вместо хайдути от храсталаците се изтърсва един върлинест младеж с бяла кърпа в ръка.</i> Н. Хайтов, ШГ, 146. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪРЛИ`НКА</b> <i>ж. Умал. от</i> върли`на. <i>В предната кола .. свиреше гайда, а из втората на една върлинка висеше червено платънце като байраче.</i> Китка V, 1886, кн. 14, 37. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪ`РЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Стръмно място; нанагорнище. <i>Щом подберяха по нанагорнището, воловете едва-едва се поклащаха. Дори Средан, по-старият, извръщаше глава, сякаш да ми се оплаче, че това върлище не е за годините му.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 34. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪ`РЛО</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч. от</i> върл. <i>Генералът се върло зачудил, и се смутил.</i> Й. Вълчев, РЗ, 89. <i>Най-горещ защитник на Неофита излезе Цаньо Райков от Трявна, който почна и най-върло да напада лично мене.</i> П. Р. Славейков, БП II, IX. <i>И наистина, господин Фратьо .. летеше върло през бостаните.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. <i>След малко обаче он [Атанарик] ся разболял и умрял на 25 януаря (6); а цар Теодосий му направил едно толкова славно и тържествено погребение, що готовите, върло благодарни, поспешили едни след други да ся примирят с римското царство.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 145. <i>Кучетата върло ся разлаяха и разтичаха по двора.</i> Ил. Блъсков, ИС, 21. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪ`РЛОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -ти, ж. <i>Остар. Отвл. същ. от</i> върл. <i>Времето повече и повече ставаше студено и буйно. — Петко .. ще може да понесе върлостите на времето; но горкият ни баща какво ли ще прави?</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 47. <i>Човек може да</i> |
| − | |||
Текуща версия към 04:08, 16 юли 2015
на едно място, пък дишах задъхано, като да бях тичал цял час по някакво най-върло нанагорнище. А. Гуляшки, ЗР, 201.
7. Като същ. върло<то> ср. Само ед. Диал. Обикн. членувано. Стръмнина; върлище, нанагорнище. По гладката, стръмна южна урва на Амбарица — .., ставаше нещо необикновено и чудно: върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Мъжът, който водеше коня по широко отъпкана пътека из върлото, беше охлабил поводите и отпуснато се поклащаше на седлото. В. Мутафчиева, ЛСВ I. 576. Още не съмнало — Мария пребради кърпа, заключи къщата и пое стръмния път към планината. И колкото по-нагоре отиваше по върлото, по-бързи ставаха стъпките й. П. Спасов, ГЛЗЗ, 45.
ВЪРЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. върля`х, несв., непрех. Остар. и диал. Върлувам. По града ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне. С, 1872, бр. 47, 377. И в ония времена, кога върлееше насилие и нетърпимост лесно било да го наклеветят и да го предадат на съд. Й. Груев, СП (превод), 75. На холерата, ако и да не могат еще да й земат преднината, все има надежда да й намерят лек или божем да я възпрат да не върлее. Лет., 1874, 78.
ВЪРЛИ`НА ж. 1. Отсечено, окастрено право и дълго, недебело дърво; прът. Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме, приковано на дълга върлина. З. Стоянов, ЗБВ II, 56. Другият овчар Цонко и дядо Христо внасяха, като го носеха на раменете си на върлина, чебъра с млякото. Й. Йовков, ЧКГ, 96. И сега попът брулна с върлината стария орех. Ст. Даскалов, ВМ, 10. В Пловдив по улиците се точеха турци-ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци. А. Каралийчев, ПГ, 211. Вече бяха разгорели жарава и въртяха дивеча на дълги върлини… Д. Рачев, СС, 154. Ти ще видиш там набити / на прътове, на върлини / на момците ми главите. Хр. Ботев, Съч., 1929, 21.
2. Диал. Дълъг прът за простиране на дрехи. Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки. М. Яворски, ХП, 55. Тя [бояджийската чаршия] личеше отдалеч по ярко боядисаните прежди и шаяци, които се цедяха и съхнеха на върлини пред самите дюкяни. П. Здравков, НД, 15. — Какво ще се стягаме, бе момче? — измърмори бай Митар, — Това що е на върлина, то е и на гърбина. К. Митев, ПБ, 355.
3. Спорт. Гимнастически уред за катерене. Примерни упражнения на уреди .. 5. Катерене на върлина или въже без помощта на краката и др. П. Николов, НС, 97.
◇ Висок като върлина. Разг. Който е много висок и слаб; върлинест.
ВЪРЛИНА` ж. Диал. 1. Стръмнина. Дебрянски разтвори чадъра и .. мина реката, повървя оттатък нея между някакви си бедни къщици, в полите на стръмната плосковръха могила, и се закатери по нейната гладка върлина нагоре. Ив. Вазов, Съч. XI, 28. Дотам сравнително не беше далеко, но гребенът имаше твърде лоши спускове и върлини` и щеше да ни костува много време пъпленето по тях, както и връщането назад. Ив. Вазоов, Съч. XV, 65. Като „благоразумни“ хора те упражняват грамадно влияние въз умовете на масата, която всякога е готова да се движи по наклонна плоскост, а не из някоя върлина. БД, 1909, бр. 26, 1.
2. Рядко. Качество на върл (Ст. Младенов, БТР).
ВЪРЛИ`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който прилича на върли`на, дълъг и тънък като върли`на. Той беше свил дългата си върлинеста снага, от време на време чоплеше с пръст дребните си, редки и криви зъби. Г. Караславов, ОХ III, 322. Бинбашият се вглежда напред, за да открие враговете, .., когато вместо хайдути от храсталаците се изтърсва един върлинест младеж с бяла кърпа в ръка. Н. Хайтов, ШГ, 146.
ВЪРЛИ`НКА ж. Умал. от върли`на. В предната кола .. свиреше гайда, а из втората на една върлинка висеше червено платънце като байраче. Китка V, 1886, кн. 14, 37.
ВЪ`РЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Стръмно място; нанагорнище. Щом подберяха по нанагорнището, воловете едва-едва се поклащаха. Дори Средан, по-старият, извръщаше глава, сякаш да ми се оплаче, че това върлище не е за годините му. Кр. Григоров, ОНУ, 34.
ВЪ`РЛО. Остар. и диал. Нареч. от върл. Генералът се върло зачудил, и се смутил. Й. Вълчев, РЗ, 89. Най-горещ защитник на Неофита излезе Цаньо Райков от Трявна, който почна и най-върло да напада лично мене. П. Р. Славейков, БП II, IX. И наистина, господин Фратьо .. летеше върло през бостаните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. След малко обаче он [Атанарик] ся разболял и умрял на 25 януаря (6); а цар Теодосий му направил едно толкова славно и тържествено погребение, що готовите, върло благодарни, поспешили едни след други да ся примирят с римското царство. Г. Кръстевич, ИБ, 145. Кучетата върло ся разлаяха и разтичаха по двора. Ил. Блъсков, ИС, 21.
ВЪ`РЛОСТ, -тта`, мн. -ти, ж. Остар. Отвл. същ. от върл. Времето повече и повече ставаше студено и буйно. — Петко .. ще може да понесе върлостите на времето; но горкият ни баща какво ли ще прави? П. Бобеков, БВК (побълг.), 47. Човек може да
