Page:RBE Tom2.djvu/492

ВРЯ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряквам.

ВРЯ`КНА. Вж. вряквам.

ВРЯ`КОТ, мн. няма, м. Индив. Врякане. Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки, / бели лебедушки! Чичо Стоян, ЧК, 29.

ВРЯЛ, -а, -о, мн. -врели, прил. За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. Изпод палатката излизаха младежи-ръко-водители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“. Цв. Ангелов, ЧД, 144. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Гороло-мов помисли, че тоя цът водата може да бъде още по-вряла. И. Йовков, ПГ, 236-237. О Врели-некипели; ни врели, ни кипели. Разг. Празни приказки, глупости. — Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а?.. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели... Г. Караславов, Тат., 15. — Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре! Д. Немиров, БЛ, 35. Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. Плюх си на ръцете и с все сила за-махнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е. Йл. Волен, МДС, 50. Обливам / облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода някого. Разг. Казвам или напра-вям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. Не можеше да забрави той думите й, с които тя попари като с вряла вода сърцето му. А. Гуляшки, МТС, 301. Полян (попарен) <като> с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор. В. Обретенов, С, 34. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. Превод, Лил., 1884, кн. 7,16.

ВРЯ`СВАМ, -аш, несв.; врясна, вреснеш, мин. св. вряснах, св., непрех. Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. — Той [дяволът] се дърпа, рита, подскача, но ако не го изпуснеш, кандисва най-после и вресне като пръч: „Ме-е-е“. Т. Харманджиев, КЕД, 180.

ВРЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врясвам.

ВРЯ`СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, врякам. Тук от дворовете врякаха ярета, мучаха крави. Ем. Коралов, ДП, 19. // Издавам звук, който е характерен за коза. И ромеи, и българи викаха с бясна ярост, викаха и от ужас, конете цвилиха, вряскаха и се дигаха на задните си нозе с едва ли не изскочили от дупките си очи. Д. Талев, С

II, 231.

2. Разг. Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята. П. Славински, МСК, 35. — Таласъм! Таласъм, дядо попе!

— крещеше попадията.. — Шштт! Не вряс-кай! К. Ламбрев, СП, 151-152. — Ей, вие, защо гледате като ударени, та не пиете? Лисицата Колю плаща! — Щом аз съм тука, Лисицата много да не вряска! Димитър хвърли тежка кесия на масата. К. Петканов, СВ, 82. // Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; врещя, врякам. Тя често оставя детето да плаче, да вряска босо и голо.

3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. Нашата съседка по цял ден вряска на децата, които лудуват по двора.

ВРЯ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряскам. И докато почиваха с опрени плещи в яката дъбова порта на църквата,.., до ушите им долетя трикратно ярешко вряскане. А. Христофоров, А, 353.

ВРЯ`СКАНИЦА, ж. Шум от безредни врясъци. Гласове и кресливи закачки се преплитаха и сливаха в оживена весела вряска-ница, която се чуваше чак до каменния мост. Т. Харманджиев, Р, 97.

ВРЯСКОТНЯ`, ж. Индив. Врясканица. Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6.

ВРЯ`СНА, Вж. врясвам и вряенувам.

ВРЯ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); врясна, вреснеш, мин. св. вряснах, св., непрех. Врясвам.

ВРЯ`СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата. 3. Сребров, Избр. разк., 12.

2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети,., други хвалят локума „Хаджи Бекир“. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 11. И нея, както и мъжът й, врясъкът на децата я оставаше съвсем без