Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/399“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
О <b>Нередовна войска</b>. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. <i>Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души.</i> Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327. | О <b>Нередовна войска</b>. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. <i>Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души.</i> Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327. | ||
| − | + | <b>ВОЙСКА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Войник, воин. <i>Отдавна боледуваше султа-новата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката й е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. <i>В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой.</i> И. Вълчев, СКН, 71. <i>Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари,.., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П1, 290-<sup>291</sup>* | |
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РИН,</b> <i>мн.</i> войскари, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Войскар. <i>Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскаюин да стане!</i> У, 1870, бр. 3, 47. <i>Вечерен паоа здрач. Един ранен войска-рин, /млад, снажен българин, се там подига тежко.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 21. |
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РКА</b> ж. <i>Остар.</i> Жена вой-скар. <i>„Тук има, царю, войскарка, / що пее ноще на Лазар“.</i> Нар. пес., СбБрМ, 156. |
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> войскар; войнишки, военен. |
<i>— Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, 31. <i>Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи.</i> НБ, 1876, бр. 36, 142. <i>На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на сьмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън.</i> Ил. Блъсков, ИС, 72-73. <i>Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина.</i> Ив. Момчилов, МПЗ, 26. <i>На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 218. <i>Войскарско обучаване. Войскарски живот.</i> | <i>— Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, 31. <i>Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи.</i> НБ, 1876, бр. 36, 142. <i>На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на сьмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън.</i> Ил. Блъсков, ИС, 72-73. <i>Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина.</i> Ив. Момчилов, МПЗ, 26. <i>На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 218. <i>Войскарско обучаване. Войскарски живот.</i> | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РСКИ</b>. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> войскарски; войнишки. <i>Той непрестанно са оглед ваше в огледалото,..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка.</i> Ч, 1875, бр. 2, 87. |
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РСТВО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко</i>. <i>Остар.</i> Войска. <i>Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко,.. В новото войскарство са написаха все млади момци.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 14. |
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал</i>. <i>от</i> войскар; войниче. <i>Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / „Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 124. |
| − | <b> | + | <b>ВОЙСКА`РЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир. Остар.</i> Множество от войскари; войска. <i>Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприци-озността на характера му всички около него [Мурад] треперяха. С.</i> Бобчев, СОИ (превод), 120. |
| − | <b>ВОЙСКОВИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който се отнася до войска. <i>Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части.</i> К. Петканов, МЗК, 269. <i>В селото пристигнаха първи войсковите началници.</i> А. Каралийчев, ПГ, 165. <i>Войскови подразделения. Войсково съединение. Войскова болница.</i> | + | <b>ВОЙСКОВИ`,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който се отнася до войска. <i>Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части.</i> К. Петканов, МЗК, 269. <i>В селото пристигнаха първи войсковите началници.</i> А. Каралийчев, ПГ, 165. <i>Войскови подразделения. Войсково съединение. Войскова болница.</i> |
— От рус. войсковой. | — От рус. войсковой. | ||
| − | + | <b>ВОЙТИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> Воития. <i>Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и ембати-кията си и почти никога не стъпваше в селска църква.</i> А. Христофоров, А, 64. | |
| − | <b> | + | <b>ВОКА`БУЛА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст. |
— От лат. уосаЬиюш ’название, име, дума’. | — От лат. уосаЬиюш ’название, име, дума’. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОКАБУЛА`Р,</b> -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Кратък речник към учебник, христоматия или друга книга. |
— От лат. УосаЬи1агшт ’речник’. | — От лат. УосаЬи1агшт ’речник’. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОКА`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Езикозн.</i> Гласен звук; гла-сна. <i>В българския език има шест вокала.</i> |
2. <i>Разг.</i> Певец, вокалист в попгрупа. <i>Добрият вокал прави половината популярност на групата.</i> | 2. <i>Разг.</i> Певец, вокалист в попгрупа. <i>Добрият вокал прави половината популярност на групата.</i> | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
— От лат. уосаНз ’гласен, гласов’ през фр. уоса1. | — От лат. уосаНз ’гласен, гласов’ през фр. уоса1. | ||
| − | <b> | + | <b>ВОКА`ЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> |
1. <i>Муз.</i> Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. <i>При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина.</i> Т, 1955, кн. 11, 44. <i>В оркестъра се забелязват увлечения в медната и</i> | 1. <i>Муз.</i> Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. <i>При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина.</i> Т, 1955, кн. 11, 44. <i>В оркестъра се забелязват увлечения в медната и</i> | ||
| − | |||
Версия от 11:18, 28 октомври 2014
ил изпращаше войската от свещеници, както се изпраща кораб, натоварен със съкровища. А. Дончев, СВС, 826-827. Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. Диал. Война. На царо му се отворила работа — некой други цар отворил войска (война) спротив него. Нар. прик., СбКШ, 31. „Брат ми има от сабя белег, / че е посечен от люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ,
125. На войска сабя са не заема. Послов., П. Р. Славейков, БП 1,280.
О Нередовна войска. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души. Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327.
ВОЙСКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Войник, воин. Отдавна боледуваше султа-новата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката й е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. И. Вълчев, СКН, 71. Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари,.., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат. 3. Стоянов, ЗБВ П1, 290-291*
ВОЙСКА`РИН, мн. войскари, м. Остар. и диал. Войскар. Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскаюин да стане! У, 1870, бр. 3, 47. Вечерен паоа здрач. Един ранен войска-рин, /млад, снажен българин, се там подига тежко. Ив. Вазов, Съч. V, 21.
ВОЙСКА`РКА ж. Остар. Жена вой-скар. „Тук има, царю, войскарка, / що пее ноще на Лазар“. Нар. пес., СбБрМ, 156.
ВОЙСКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от войскар; войнишки, военен.
— Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи. Ив. Богоров, КП, 1875, 31. Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи. НБ, 1876, бр. 36, 142. На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на сьмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън. Ил. Блъсков, ИС, 72-73. Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина. Ив. Момчилов, МПЗ, 26. На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата. Др. Цанков, ТМ (превод), 218. Войскарско обучаване. Войскарски живот.
ВОЙСКА`РСКИ. Остар. Нареч. от прил. войскарски; войнишки. Той непрестанно са оглед ваше в огледалото,..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка. Ч, 1875, бр. 2, 87.
ВОЙСКА`РСТВО, мн. -а, ср. Рядко. Остар. Войска. Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко,.. В новото войскарство са написаха все млади момци. С. Бобчев, СОИ (превод), 14.
ВОЙСКА`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от войскар; войниче. Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / „Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря.“ Нар. пес., СбБрМ, 124.
ВОЙСКА`РЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Остар. Множество от войскари; войска. Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприци-озността на характера му всички около него [Мурад] треперяха. С. Бобчев, СОИ (превод), 120.
ВОЙСКОВИ`, -а, -о, мн. -й, прил. Който се отнася до войска. Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части. К. Петканов, МЗК, 269. В селото пристигнаха първи войсковите началници. А. Каралийчев, ПГ, 165. Войскови подразделения. Войсково съединение. Войскова болница.
— От рус. войсковой.
ВОЙТИ`Я, мн. няма, ж. Истор. Воития. Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и ембати-кията си и почти никога не стъпваше в селска църква. А. Христофоров, А, 64.
ВОКА`БУЛА ж. Остар. Книж. Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст.
— От лат. уосаЬиюш ’название, име, дума’.
ВОКАБУЛА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Книж. Кратък речник към учебник, христоматия или друга книга.
— От лат. УосаЬи1агшт ’речник’.
ВОКА`Л м. 1. Езикозн. Гласен звук; гла-сна. В българския език има шест вокала.
2. Разг. Певец, вокалист в попгрупа. Добрият вокал прави половината популярност на групата.
— От лат. уосаНз ’гласен, гласов’ през фр. уоса1.
ВОКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Муз. Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина. Т, 1955, кн. 11, 44. В оркестъра се забелязват увлечения в медната и
