Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/318“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>какво да се направи срещу туй.</i> Б. Райнов, ДВ, 52. |
| − | <b> | + | <b>Влязъл ми е въглен в калеца</b>. <i>Диал.</i> За момък или девойка — искам да се женя. |
| − | <b> | + | <b>И в морето да влеза, па сух ще излеза</b>. <i>Диал. Неодобр.</i> Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан. |
| − | + | <b>Какво (що) ми влиза <мене> в работа<та> (кесията)</b>; <b>влиза ли ми в работата (кесията)</b>; <b>не ми влиза в работа<та> (кесията)</b>; <b>много ми влиза в работата (кесията)</b>. Обикн. във 2 и 3 <i>л. Разг.</i> Защо ми трябва (не ми трябва, не желая) да се интересувам от нещо, което не ме засяга. <i>— Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа, че този бил подлец, па оня бил крадец?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 245. <i>— С Таки аз не мога да работя заедно. Той и миналото лято казвал на селяните да не ми продават жито. Защо? Що му влиза нему в работа да ми пречи по тоя начин?</i> Д. Талев, ПК, 801. <i>Ния влязла у сводницата заедно със свекърва си, а Брашнаров дошъл късно вечерта. Най-сетне влизаше ли в работата на Вардарски всичко това? Нека Ния Глаушева отива, където си иска.</i> Д. Талев, ПК, 196. <i>— То не е да разправя човек… Ако взема да разправям .. ами не ми влиза в работа. Обичам да си мълча. Станало, що станало.</i> Д. Немиров, В, 42. <i>Много ми влизат в работаща всичките тия помии.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 11. | |
| − | + | <b>През (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза</b>. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой не обръща внимание на това, което му се говори, проявява небрежно отношение към съветите, които му се дават. <i>Хапни си човешки бре, хаймана с хайманата ти, карах му се аз, наяж се, както господ дал, какво такъв ръмжиш като куче на кокал. А той — от едното ухо влиза, от другото излиза.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. <i>— То мойто учение… през едното ухо влязло, от другото излязло!</i> К. Петканов, ДЧ, 48. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛИ`ЗАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> влизам. <i>При влизане и излизане от канцеларията той бързаше да улови бравата и да й даде преднина като добър кавалер.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 211. <i>Ами ако вътре има будни хора? В края на краищата какво от това — дори да са будни, те не биха чули безшумното влизане на ключа в ключалката и още по-безшумното превъртане.</i> П. Вежинов, СО, 129. <i>На тия зачестили влизалия [на четата] в Дебрища най-много се противеше Милош Ванков.</i> Д. Талев, И, 436. <i>Влизането му във Военното училище беше единственият начин да не остане в низините на живота, ала той се отказа от това.</i> Д. Димов, Т, 101. <i>Навън удари училищният звънец за влизане в час.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 168. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛИ`ТАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>влетя`,</b> -и`ш, <i>мин. св.</i> влетя`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> влетя`л, -а, -о, <i>мн.</i> влете`ли, <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. 1. Влизам някъде с летене. <i>В една ветровита сутрин през прозореца в стаята ми влетя малко сивичко птиченце.</i> П. Славински, МСК, 85. <i>Една пчела, като се луташе насам-нататък да намери нещо да занесе в кошера, влетя в един прозорец, завъртя се в стаята и кацна на масата.</i> Елин Пелин, ПР, 22. <i>Наблизо се разнесоха викове, после екнаха силни гърмежи и вътре в землянката започнаха да влитат с остър свиськ куршуми.</i> Д. Ангелов, ЖС, 395. | ||
| − | <i>— яхнали разпенени жребци, разтворили кръвясали очи | + | 2. <i>Прен.</i> Влизам някъде стремително, с голяма бързина; втурвам се, нахълтвам, нахлувам. <i>Вратата из един път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея, като река от счупен яз, влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 462. <i>В един миг успя да се намери на улицата, влетя в двора, зад себе си чу тежки стъпки, но не се обърна да види кой тича на помощ.</i> Й. Радичков, СР, 156. <i>И най-после таврите дойдоха. Те влетяха в града с бесни викове — яхнали разпенени жребци, разтворили кръвясали очи, насочили пред себе си широки мечове.</i> Н. Райнов, КЦ, 135. В <i>този момент в двора на рафинерията влетя файтон, а след него влезе с трясък малка платформена кола с натоварена на нея бъчонка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 95. |
| − | 3. <i>Разг.</i> Пропадам, хлътвам в нещо (вдлъбнатина, дупка, яма и под.). <i>А пък | + | 3. <i>Разг.</i> Пропадам, хлътвам в нещо (вдлъбнатина, дупка, яма и под.). <i>А пък водовъртът, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари: увес и отляво и отдясно.</i> Н. Хайтов, ДР, 171. <i>Без да искам, влетях в ямата и си счупих крака.</i> |
| − | |||
| − | 171. <i>Без да искам, влетях в ямата и си счупих крака.</i> | ||
4. <i>Диал.</i> За очи — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. <i>Очите й са влетяле в главата, а лицето й се изцедило и отслабнало, станало прозрачно и бяло като бял восък.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. | 4. <i>Диал.</i> За очи — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. <i>Очите й са влетяле в главата, а лицето й се изцедило и отслабнало, станало прозрачно и бяло като бял восък.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. | ||
| − | + | ◊ <b>Влитам / влетя в капан<а> (клопка<та>)</b>. <i>Разг.</i> 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. <i>Крадяха .., насила, аджемийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое .. най-сетне влетяха с двата крака в капана.</i> Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен. <i>Евгени беше готов веднага да заговори, но изведнъж се сепна. „Та този човек може да бъде и някой таен полицай — мина му бързо през ума. — Как щях да влетя в капана!“</i> Д. Ангелов, ЖС, 337. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛИ`ТАНЕ</b> <i>ср. Отгл.същ. от</i> влитам. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛИЯ`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> влияя <i>и от</i> влияя се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛИЯ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Въздействие върху някого или върху нещо, което довежда |
| − | |||
Текуща версия към 08:51, 21 септември 2014
какво да се направи срещу туй. Б. Райнов, ДВ, 52.
Влязъл ми е въглен в калеца. Диал. За момък или девойка — искам да се женя.
И в морето да влеза, па сух ще излеза. Диал. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан.
Какво (що) ми влиза <мене> в работа<та> (кесията); влиза ли ми в работата (кесията); не ми влиза в работа<та> (кесията); много ми влиза в работата (кесията). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Защо ми трябва (не ми трябва, не желая) да се интересувам от нещо, което не ме засяга. — Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа, че този бил подлец, па оня бил крадец? Ал. Константинов, Съч. I, 245. — С Таки аз не мога да работя заедно. Той и миналото лято казвал на селяните да не ми продават жито. Защо? Що му влиза нему в работа да ми пречи по тоя начин? Д. Талев, ПК, 801. Ния влязла у сводницата заедно със свекърва си, а Брашнаров дошъл късно вечерта. Най-сетне влизаше ли в работата на Вардарски всичко това? Нека Ния Глаушева отива, където си иска. Д. Талев, ПК, 196. — То не е да разправя човек… Ако взема да разправям .. ами не ми влиза в работа. Обичам да си мълча. Станало, що станало. Д. Немиров, В, 42. Много ми влизат в работаща всичките тия помии. Ив. Вазов, Съч. II, 11.
През (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза. Разг. Употребява се, когато някой не обръща внимание на това, което му се говори, проявява небрежно отношение към съветите, които му се дават. Хапни си човешки бре, хаймана с хайманата ти, карах му се аз, наяж се, както господ дал, какво такъв ръмжиш като куче на кокал. А той — от едното ухо влиза, от другото излиза. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. — То мойто учение… през едното ухо влязло, от другото излязло! К. Петканов, ДЧ, 48.
ВЛИ`ЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влизам. При влизане и излизане от канцеларията той бързаше да улови бравата и да й даде преднина като добър кавалер. Д. Калфов, Избр. разк., 211. Ами ако вътре има будни хора? В края на краищата какво от това — дори да са будни, те не биха чули безшумното влизане на ключа в ключалката и още по-безшумното превъртане. П. Вежинов, СО, 129. На тия зачестили влизалия [на четата] в Дебрища най-много се противеше Милош Ванков. Д. Талев, И, 436. Влизането му във Военното училище беше единственият начин да не остане в низините на живота, ала той се отказа от това. Д. Димов, Т, 101. Навън удари училищният звънец за влизане в час. Елин Пелин, Съч. IV, 168.
ВЛИ`ТАМ, -аш, несв.; влетя`, -и`ш, мин. св. влетя`х, прич. мин. св. деят. влетя`л, -а, -о, мн. влете`ли, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Влизам някъде с летене. В една ветровита сутрин през прозореца в стаята ми влетя малко сивичко птиченце. П. Славински, МСК, 85. Една пчела, като се луташе насам-нататък да намери нещо да занесе в кошера, влетя в един прозорец, завъртя се в стаята и кацна на масата. Елин Пелин, ПР, 22. Наблизо се разнесоха викове, после екнаха силни гърмежи и вътре в землянката започнаха да влитат с остър свиськ куршуми. Д. Ангелов, ЖС, 395.
2. Прен. Влизам някъде стремително, с голяма бързина; втурвам се, нахълтвам, нахлувам. Вратата из един път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея, като река от счупен яз, влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила. Ст. Загорчинов, ДП, 462. В един миг успя да се намери на улицата, влетя в двора, зад себе си чу тежки стъпки, но не се обърна да види кой тича на помощ. Й. Радичков, СР, 156. И най-после таврите дойдоха. Те влетяха в града с бесни викове — яхнали разпенени жребци, разтворили кръвясали очи, насочили пред себе си широки мечове. Н. Райнов, КЦ, 135. В този момент в двора на рафинерията влетя файтон, а след него влезе с трясък малка платформена кола с натоварена на нея бъчонка. Д. Ангелов, ЖС, 95.
3. Разг. Пропадам, хлътвам в нещо (вдлъбнатина, дупка, яма и под.). А пък водовъртът, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари: увес и отляво и отдясно. Н. Хайтов, ДР, 171. Без да искам, влетях в ямата и си счупих крака.
4. Диал. За очи — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Очите й са влетяле в главата, а лицето й се изцедило и отслабнало, станало прозрачно и бяло като бял восък. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.
◊ Влитам / влетя в капан<а> (клопка<та>). Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Крадяха .., насила, аджемийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое .. най-сетне влетяха с двата крака в капана. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен. Евгени беше готов веднага да заговори, но изведнъж се сепна. „Та този човек може да бъде и някой таен полицай — мина му бързо през ума. — Как щях да влетя в капана!“ Д. Ангелов, ЖС, 337.
ВЛИ`ТАНЕ ср. Отгл.същ. от влитам.
ВЛИЯ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влияя и от влияя се.
ВЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху някого или върху нещо, което довежда
