Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/200“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>Разг. Ирон.</i> За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. <i>— Учил, ама недоучил — викаха всички | + | <i>Разг. Ирон.</i> За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. <i>— Учил, ама недоучил — викаха всички .. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак… Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 259. |
− | <b> | + | <b>Видяла се е тя моята</b>. <i>Разг.</i> За нещо, което е ясно, че няма да има добър край за някого. <i>— Малки ми са още децата — рече той и лека, едва доловима тъга трепна по лицето му. — А то инак моята се е видяла вече…</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 60. <i>— Рано или късно ще го уловят. Неговата се е видяла. Ще го убият.</i> В. Нешков, Н, 10. |
− | < | + | <b>Виждам / видя бяла бога</b>. <i>Диал.</i> Успявам, сполучвам в живота. <i>— Хубава стипендия ще му дам аз. Те не знаят кой е баща му. Никаква стипендия — да пропада и то, щом и ние не можем да видим бела бога.</i> Ст. Даскалов, ЗС, 32. |
− | + | <b>Виждам / видя <бял> свят</b>. <i>Разг.</i> 1. Раждам се. <i>Стринината Венковичина невяста роди. Мъничко видя бял свят малкото гостенче.</i> Т. Влайков, съч. I, 1925, 266. 2. За литературно произведение — излизам, отпечатан съм, публикуван съм. <i>Но има и други романи, които макар да са били завършени, не са видели бял свят.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 131. | |
+ | <b>Виждам / видя (голям) зор (<голяма> мъка)</b>. <i>Разг.</i> Много се мъча да направя нещо, да се справя с нещо. <i>— Какво, и вие ли сте спрели тука? Па кончетата ти здрави, а Димитре? — Здрави, ами като че претоварих колата, та зор видяха — отговори Димитър.</i> П. Спасов, ХлХ, 45. <i>— Бяха двама души… Замахнах с дреновицата върху единия .. Другият ме издебна, хвърли се отгоре ми и заби нож в дясната ми ръка. Докато и него смъкна на земята, доста мъка видях.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 233. | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя гърба</b> <i>някому.</i> <i>Разг.</i> 1. Свидетел съм на изгонването на някого от някое място или служба или за принудителното му заминаване отнякъде. <i>— Аз, брат, десет години служа на тая гора, колко началници идваха и си отиваха, а аз оставам .. И на тоя ще му видим гърба някой ден.</i> М. Марчевски, П, 190. 2. Изгонвам някого отнякъде. <i>Скоро и на самия даскал ще му видят гърба. Ще го махнат и него от селото.</i> Т. Влайков, Съч. III, 290. | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя дебелия край</b>. <i>Разг.</i> Чувствам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. <i>— Приятелю, като видяхте дебелия край, веднага сменихте плочата, нали? Вие ще коцкарувате, ще крадете пепелници и закачалки от стаите, а ние тука ще стоим като глухонеми и ще носим материална отговорност, така ли?</i> Й. Попов, СЛ, 125л | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя добро</b>. 1. Обикн. <i>от нещо.</i> Замогвам се материално от нещо или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспявам, сполучвам. <i>— Да живее Момчил деспот, да живее и Елена деспотица! .. Да живеят и добро само да видят.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. <i>От някого.</i> Бивам ощастливен от някого, получавам облага, помощ, грижи, внимание от някого. <i>Колко добро са видели [селяните] от мене, колко съм им помагал!</i> Й. Йовков, ЧКГ, 145. | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя дявол<а> <бял> вълк (бивол) по (посред) пладне (посред бял ден); виждам / видя дявола по (на) месечина</b>. <i>Диал.</i> 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности или неприятности. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 <i>л.</i> Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). <i>„Разбойници сте вие, пладнешки разбойници!… започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте .. / Ще видите вие бял вълк посред пладне!</i> Д. Ангелов, ЖС, 87. | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя звезди посред бял ден (по пладне)</b>. <i>Разг.</i> 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. <i>— Бе то за снопето — иди-доди, вършачката на Скачковите го омете нощем, без да го видят и чуят, ами човекът звезди видя по пладне, кога го усука главният ремък…</i> Б. Обретенов, С, 86. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 <i>л.</i> Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждам</b>. <i>Разг.</i> Забелязвам и най-малките недостатъци и грешки на другите, а своите — макар и по-големи, не забелязвам. <i>— Тя била нахална! А ти дето с нахалство се сдоби с всичките си удобства… Виждаш сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждаш, приятелю!</i> | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам / видя сметката (работата)</b> <i>някому, на нещо. Разг.</i> Премахвам, унищожавам (някого, нещо). <i>Трябва да го издебне някоя вечер, да го причака някъде… Тук Казакът спираше. Да го халоса, както трябва, и да му види сметката.</i> Г. Караславов, СИ, 94. <i>Метнаха някой и друг поглед на старото паянтово училище, което имаше само една продънена стая, и решиха да му видят сметката.</i> Б. Несторов, СР, 163. <i>— Ако се [бухалът] измъкне, утре свраките ще му видят работата — каза дядо Мирю .. Но тъй или иначе, свраките ще го довършат.</i> Ем. Станев, ЯГ, 20. | ||
+ | |||
+ | <b>Вижда ми се / види ми се келят</b>. <i>Диал.</i> Разбира се какъв съм, узнава се, че имам сериозни слабости. | ||
+ | |||
+ | <b>Вижда ми се / види ми се края</b>. <i>Разг.</i> 1. За нещо — към привършване, завършване съм, скоро ще бъда прекратен, завършен; свършвам. 2. Скоро ще умра, няма да живея много още. | ||
+ | |||
+ | <b>Виждам се / видя се в чудо</b>. <i>Разг.</i> Силно се изненадвам от нещо, смайвам се, слисвам се и не зная как да се справя с нещо, изпадам в крайно затруднено положение. <i>Златка ги посрещна объркана. Тя не беше предупредена и се видя в чудо. Какво по-напред да подреди?</i> Й. Гешев, ВТ, 103-105. <i>Ние дигаме ръце и спорим, .. После започнахме да викаме един през друг. Учителите се</i> |
Текуща версия към 02:53, 27 юни 2014
Разг. Ирон. За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. — Учил, ама недоучил — викаха всички .. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак… Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. II, 259.
Видяла се е тя моята. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край за някого. — Малки ми са още децата — рече той и лека, едва доловима тъга трепна по лицето му. — А то инак моята се е видяла вече… Г. Караславов, Избр. съч. II, 60. — Рано или късно ще го уловят. Неговата се е видяла. Ще го убият. В. Нешков, Н, 10.
Виждам / видя бяла бога. Диал. Успявам, сполучвам в живота. — Хубава стипендия ще му дам аз. Те не знаят кой е баща му. Никаква стипендия — да пропада и то, щом и ние не можем да видим бела бога. Ст. Даскалов, ЗС, 32.
Виждам / видя <бял> свят. Разг. 1. Раждам се. Стринината Венковичина невяста роди. Мъничко видя бял свят малкото гостенче. Т. Влайков, съч. I, 1925, 266. 2. За литературно произведение — излизам, отпечатан съм, публикуван съм. Но има и други романи, които макар да са били завършени, не са видели бял свят. Б. Шивачев, Съч. I, 131.
Виждам / видя (голям) зор (<голяма> мъка). Разг. Много се мъча да направя нещо, да се справя с нещо. — Какво, и вие ли сте спрели тука? Па кончетата ти здрави, а Димитре? — Здрави, ами като че претоварих колата, та зор видяха — отговори Димитър. П. Спасов, ХлХ, 45. — Бяха двама души… Замахнах с дреновицата върху единия .. Другият ме издебна, хвърли се отгоре ми и заби нож в дясната ми ръка. Докато и него смъкна на земята, доста мъка видях. К. Петканов, ЗлЗ, 233.
Виждам / видя гърба някому. Разг. 1. Свидетел съм на изгонването на някого от някое място или служба или за принудителното му заминаване отнякъде. — Аз, брат, десет години служа на тая гора, колко началници идваха и си отиваха, а аз оставам .. И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. 2. Изгонвам някого отнякъде. Скоро и на самия даскал ще му видят гърба. Ще го махнат и него от селото. Т. Влайков, Съч. III, 290.
Виждам / видя дебелия край. Разг. Чувствам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. — Приятелю, като видяхте дебелия край, веднага сменихте плочата, нали? Вие ще коцкарувате, ще крадете пепелници и закачалки от стаите, а ние тука ще стоим като глухонеми и ще носим материална отговорност, така ли? Й. Попов, СЛ, 125л
Виждам / видя добро. 1. Обикн. от нещо. Замогвам се материално от нещо или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспявам, сполучвам. — Да живее Момчил деспот, да живее и Елена деспотица! .. Да живеят и добро само да видят. Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. От някого. Бивам ощастливен от някого, получавам облага, помощ, грижи, внимание от някого. Колко добро са видели [селяните] от мене, колко съм им помагал! Й. Йовков, ЧКГ, 145.
Виждам / видя дявол<а> <бял> вълк (бивол) по (посред) пладне (посред бял ден); виждам / видя дявола по (на) месечина. Диал. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности или неприятности. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). „Разбойници сте вие, пладнешки разбойници!… започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте .. / Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87.
Виждам / видя звезди посред бял ден (по пладне). Разг. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. — Бе то за снопето — иди-доди, вършачката на Скачковите го омете нощем, без да го видят и чуят, ами човекът звезди видя по пладне, кога го усука главният ремък… Б. Обретенов, С, 86. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана).
Виждам / видя сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждам. Разг. Забелязвам и най-малките недостатъци и грешки на другите, а своите — макар и по-големи, не забелязвам. — Тя била нахална! А ти дето с нахалство се сдоби с всичките си удобства… Виждаш сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждаш, приятелю!
Виждам / видя сметката (работата) някому, на нещо. Разг. Премахвам, унищожавам (някого, нещо). Трябва да го издебне някоя вечер, да го причака някъде… Тук Казакът спираше. Да го халоса, както трябва, и да му види сметката. Г. Караславов, СИ, 94. Метнаха някой и друг поглед на старото паянтово училище, което имаше само една продънена стая, и решиха да му видят сметката. Б. Несторов, СР, 163. — Ако се [бухалът] измъкне, утре свраките ще му видят работата — каза дядо Мирю .. Но тъй или иначе, свраките ще го довършат. Ем. Станев, ЯГ, 20.
Вижда ми се / види ми се келят. Диал. Разбира се какъв съм, узнава се, че имам сериозни слабости.
Вижда ми се / види ми се края. Разг. 1. За нещо — към привършване, завършване съм, скоро ще бъда прекратен, завършен; свършвам. 2. Скоро ще умра, няма да живея много още.
Виждам се / видя се в чудо. Разг. Силно се изненадвам от нещо, смайвам се, слисвам се и не зная как да се справя с нещо, изпадам в крайно затруднено положение. Златка ги посрещна объркана. Тя не беше предупредена и се видя в чудо. Какво по-напред да подреди? Й. Гешев, ВТ, 103-105. Ние дигаме ръце и спорим, .. После започнахме да викаме един през друг. Учителите се