Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/81“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>с вдъхновени лекции.</i> А. Каралийчев, С, 192. <i>В селската кръчма не стъпваше, но веднъж или два пъти в седмицата непременно се отбиваше в черквата, където отец Анастаси възнасяше със сладкозвучния си глас вдъхновени химни към Бога.</i> А. Гуляшки, ЗР, 25. <i>Вдъхновена реч.</i> |
| − | 3. Който изразява вдъхновение. <i>Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. <i>Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност.</i> К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. <i>Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 183. <i>Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост.</i> Д. Ангелов, ЖС, 486. <i>И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз.</i> С. | + | 3. Който изразява вдъхновение. <i>Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. <i>Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност.</i> К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. <i>Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 183. <i>Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост.</i> Д. Ангелов, ЖС, 486. <i>И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз.</i> С. Кралевски, ВО, 24. <i>Той заговори сега на своя език нещо неразбрано и дълго, в очите му се запали някакъв вдъхновен огън, лицето му се проясни и той се обръщаше или към свещеника, или продължително гледаше момичето.</i> Й. Йовков, Разк. I, 209. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪХНОВЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Състояние на душевен подем, свързано с желание за творческа дейност, за действие. <i>Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие за нещо загадъчно и непонятно.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. <i>Всички [разкази] нямат еднаква художествена стойност .. Те всички обаче са излезли от едно искрено и топло вдъхновение и всички носят отпечатък от силен творчески талант.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 204. <i>Душата ми, жена, душата ми бе храм / на смелите мечти и светли вдъхновения.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 132. <i>На земята пролетния злак /ме изпълва с живо вдъхновение.</i> Мл. Исаев, ЯД, 54. <i>Говоря с вдъхновение.</i> △ <i>Пиша с вдъхновение.</i> △ <i>Творческо вдъхновение.</i> // <i>Прен.</i> Мисъл, чувство, образ и под., които предизвикват това психическо състояние. <i>Език свещен на моите деди, / .. / ох, аз ще зема черния ти срам / и той ще стане мойто вдъхновение.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 47. |
| − | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Въздействие, влияние върху някого. <i>Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в народно чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството си на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци, а по негово вдъхновение излезли съвършени българи и добри патриоти.</i> Лет., 1876, 36. <i>В продължение на това време детето требува да се възпитава. Това първо възпитание требува да състои от нравствени вдъхновения, от религиозни впечатления, от полезни обучения.</i> Ч, 1874, бр. 2, 19. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Остар. Книж.</i> Въздействие, влияние върху някого. <i>Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪХНОВЕ`НО</b>. <i>Нареч. от</i> вдъхновен; с вдъхновение. <i>Тия редове бяха написани вдъхновено.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 145. <i>Стрина Геновица издълбоко въздъхва, а мама все тъй вдъхновено продължава своя разказ…</i> Т. Влайков, Пр I, 173. <i>Старият певец вдъхновено започна да пее партизански песни, които сам беше съчинил.</i> А. Каралийчев, С, 187. |
| − | |||
| − | 187. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪХНОВЕ`НОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> вдъхновен. <i>Остава ни само да общуваме с природата .., да търсим опора в нея, вдъхновеност и утешение.</i> Й. Радичков, СР, 74. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪХНОВИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Човек, който вдъхновява, предизвиква вдъхновение. <i>През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. <i>Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Т. Г. Влайков беше в разцвета на своите сили .. и .. беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили…</i> Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. <i>За себе си спокойно мога да кажа: народът ме напъти, той бе най-добрият ми учител и вдъхновител.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 107. |
| − | + | 2. <i>Разш.</i> Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. <i>В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и заминал… Жалко е все пак, че сега не го заловиха, защото той е главният виновник, той е вдъхновителят, а Станев е само едно жалко оръдие, маша…</i> Ив. Мартинов, М, 48-49. <i>Около полунощ минава само едно подозрително лице — куцият учител по история от мъжката гимназия. За него всички знаят, че е задкулисният вдъхновител на местните фашистки организации.</i> Др. Асенов, ТКНП, 166-167. • <i>Когато се разкрили зверствата, извършени от турската армия, всички прогресивни хора обвинили английското правителство като вдъхновител на турските палачи.</i> Ист. VII кл, 81. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Разш.</i> Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. <i>В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪХНОВИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който вдъхновява. <i>От колко хубости би се лишил кръгозорът й [на София] от юг, хубости, каквито са натрупани сега във Витоша! От каква наслада за очите, от какви могъщи линии и багри за художника и вдъхновителни картини за поета…!</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. <i>Вдъхновителни идеи.</i> |
| − | |||
Версия от 14:50, 3 май 2014
с вдъхновени лекции. А. Каралийчев, С, 192. В селската кръчма не стъпваше, но веднъж или два пъти в седмицата непременно се отбиваше в черквата, където отец Анастаси възнасяше със сладкозвучния си глас вдъхновени химни към Бога. А. Гуляшки, ЗР, 25. Вдъхновена реч.
3. Който изразява вдъхновение. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност. К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост. Д. Ангелов, ЖС, 486. И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз. С. Кралевски, ВО, 24. Той заговори сега на своя език нещо неразбрано и дълго, в очите му се запали някакъв вдъхновен огън, лицето му се проясни и той се обръщаше или към свещеника, или продължително гледаше момичето. Й. Йовков, Разк. I, 209.
ВДЪХНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на душевен подем, свързано с желание за творческа дейност, за действие. Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие за нещо загадъчно и непонятно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Всички [разкази] нямат еднаква художествена стойност .. Те всички обаче са излезли от едно искрено и топло вдъхновение и всички носят отпечатък от силен творчески талант. К. Величков, ПССъч. VIII, 204. Душата ми, жена, душата ми бе храм / на смелите мечти и светли вдъхновения. П. К. Яворов, Съч. I, 132. На земята пролетния злак /ме изпълва с живо вдъхновение. Мл. Исаев, ЯД, 54. Говоря с вдъхновение. △ Пиша с вдъхновение. △ Творческо вдъхновение. // Прен. Мисъл, чувство, образ и под., които предизвикват това психическо състояние. Език свещен на моите деди, / .. / ох, аз ще зема черния ти срам / и той ще стане мойто вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. II, 47.
2. Остар. Книж. Въздействие, влияние върху някого. Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в народно чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството си на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци, а по негово вдъхновение излезли съвършени българи и добри патриоти. Лет., 1876, 36. В продължение на това време детето требува да се възпитава. Това първо възпитание требува да състои от нравствени вдъхновения, от религиозни впечатления, от полезни обучения. Ч, 1874, бр. 2, 19.
ВДЪХНОВЕ`НО. Нареч. от вдъхновен; с вдъхновение. Тия редове бяха написани вдъхновено. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Стрина Геновица издълбоко въздъхва, а мама все тъй вдъхновено продължава своя разказ… Т. Влайков, Пр I, 173. Старият певец вдъхновено започна да пее партизански песни, които сам беше съчинил. А. Каралийчев, С, 187.
ВДЪХНОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вдъхновен. Остава ни само да общуваме с природата .., да търсим опора в нея, вдъхновеност и утешение. Й. Радичков, СР, 74.
ВДЪХНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който вдъхновява, предизвиква вдъхновение. През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Т. Г. Влайков беше в разцвета на своите сили .. и .. беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили… Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. За себе си спокойно мога да кажа: народът ме напъти, той бе най-добрият ми учител и вдъхновител. Ив. Димов, АИДЖ, 107.
2. Разш. Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и заминал… Жалко е все пак, че сега не го заловиха, защото той е главният виновник, той е вдъхновителят, а Станев е само едно жалко оръдие, маша… Ив. Мартинов, М, 48-49. Около полунощ минава само едно подозрително лице — куцият учител по история от мъжката гимназия. За него всички знаят, че е задкулисният вдъхновител на местните фашистки организации. Др. Асенов, ТКНП, 166-167. • Когато се разкрили зверствата, извършени от турската армия, всички прогресивни хора обвинили английското правителство като вдъхновител на турските палачи. Ист. VII кл, 81.
ВДЪХНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който вдъхновява. От колко хубости би се лишил кръгозорът й [на София] от юг, хубости, каквито са натрупани сега във Витоша! От каква наслада за очите, от какви могъщи линии и багри за художника и вдъхновителни картини за поета…! Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Вдъхновителни идеи.
