Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/758“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>кост ни е доставила Америка.</i> Г, 1906, бр. 21-22, 319. <b>Попови въшки | + | <i>кост ни е доставила Америка.</i> Г, 1906, бр. 21-22, 319. <b>Попови въшки</b>. <i>Диал.</i> Овчарска торбичка. |
<b>ВЪШКАВ</b> | <b>ВЪШКАВ</b> | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
въшльо | въшльо | ||
| − | <b>> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза) | + | <b>> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза)</b>. |
| − | <i>Разг. Ирон.</i> Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. <i>Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 182. <b>Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то> | + | <i>Разг. Ирон.</i> Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. <i>Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 182. <b>Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то></b>. <i>Разг. Ирон.;</i> <b>Наяла се въшка, навирила опашка</b>. <i>Диал. Ирон.</i> Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. <i>— Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото.</i> Г. Караславов, СИ, 46. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Въшлив. <i>Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета — ще видиш въшкави и дрипави господиновци.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. <i>Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му.</i> А. Каралийчев, НЗ, 132. <i>Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен.</i> Г. Стоев, Зав., 122. <i>— Е — казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, — не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? — Изяде си късмета — вика Перо.</i> Д. Вълев, Ж, 58. | ||
| − | + | О Въшкав <b>с (от)</b> пари. <i>Разг. Неодобр</i>.; Въшкав с мангизи. <i>Жарг. Неодобр.</i> Който има много пари; много богат. <i>— Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм?</i> К. Митев, ПБ, 347. <i>Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар.</i> Д. Цончев, ЧС, 149. | |
| − | + | ---- | |
| − | О Въшкав <b>с (от)</b> пари. <i>Разг. Неодобр</i>.; Въшкав с мангизи. <i>Жарг. Неодобр.</i> Който има много пари; много богат. | + | <b>ВЪШКАВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Въшльо. |
| − | |||
| − | ВЪШКАВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Въшльо. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШКАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Пренебр.</i> | ||
| − | + | 1. <i>Разг.</i> Въшльо. <i>— Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар!</i> Г. Крумов, Т, 147. <i>— Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях</i> | |
| − | |||
| − | 1. <i>Разг.</i> Въшльо. | ||
| − | + | <i>— изказа съмнение началник-щаба.</i> Сл. Трънски, Н, 614. | |
2. <i>Диал.</i> Въшкарник (в 1 знач.). | 2. <i>Диал.</i> Въшкарник (в 1 знач.). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШКАРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Пренебр.</i> 1. <i>Разг.</i> Въшлива дреха или място, където има въшки. <i>Да надникнем в банята:</i> „<i>въшкарник“ — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек.</i> А. Каралийчев, ПГ, 197. | ||
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Въшльо, въшкар. <i>Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба.</i> И. Петров, МВ, 182. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. <i>Диал.</i> Въшльо, въшкар. <i>Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. | + | <b>ВЪШКАРНИЦА</b> <i>ж. Диал. Пренебр.</i> |
| − | |||
| − | ВЪШКАРНИЦА <i>ж. Диал. Пренебр.</i> | ||
1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд). | 1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд). | ||
2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЛА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшлива жена; въшливка. | ||
| − | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). <i>Джена настръхна</i>, <i>надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш!</i> К. Петканов, ДЧ, 110. | |
| − | + | ---- | |
| − | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). <i>Джена настръхна</i>, <i>надигна се от мястото си и я нападна: | + | <b>ВЪШЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въше. |
| − | |||
| − | ВЪШЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въше. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЛИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. <i>Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична.</i> П. Вежинов, ВР, 44. <i>Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник</i> — .. <i>— мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 176. | ||
| − | + | <i>Прен. Руг.</i> За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. <i>— Старо, къде ще разпънат кожите ни? — обърна се той към Коритаров.</i> | |
| − | <i> | + | <i>— Кому е притрябвала въшливата ти кожа?</i> X. Русев, ПЗ, 28. <i>— Ти го спасяваш! — Ти го спасяваш! — шепнеше му тя. — А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване.</i> Г. Караславов, Избр. съч. |
| − | |||
| − | — | ||
VI, 273. | VI, 273. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЙВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшльо. | + | <b>ВЪШЛЙВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшльо. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> въшлив; малко, до известна степен въшлив. | + | <b>ВЪШЛЙВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> въшлив; малко, до известна степен въшлив. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛИВКА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшла. | + | <b>ВЪШЛИВКА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшла. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЙВОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. Състояние на въшлив. <i>Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена.</i> ВН, 1952, бр. 172, 4. | + | <b>ВЪШЛЙВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. Състояние на въшлив. <i>Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена.</i> ВН, 1952, бр. 172, 4. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЬО, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшлив човек; въшливец, въшкар. | + | <b>ВЪШЛЬО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшлив човек; въшливец, въшкар. |
Версия от 16:25, 15 декември 2013
кост ни е доставила Америка. Г, 1906, бр. 21-22, 319. Попови въшки. Диал. Овчарска торбичка.
ВЪШКАВ
758
въшльо
> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза).
Разг. Ирон. Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.; Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.
ВЪШКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Въшлив. Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета — ще видиш въшкави и дрипави господиновци. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му. А. Каралийчев, НЗ, 132. Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен. Г. Стоев, Зав., 122. — Е — казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, — не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? — Изяде си късмета — вика Перо. Д. Вълев, Ж, 58.
О Въшкав с (от) пари. Разг. Неодобр.; Въшкав с мангизи. Жарг. Неодобр. Който има много пари; много богат. — Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм? К. Митев, ПБ, 347. Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар. Д. Цончев, ЧС, 149.
ВЪШКАВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Въшльо.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪШКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Пренебр.
1. Разг. Въшльо. — Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар! Г. Крумов, Т, 147. — Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях
— изказа съмнение началник-щаба. Сл. Трънски, Н, 614.
2. Диал. Въшкарник (в 1 знач.).
ВЪШКАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пренебр. 1. Разг. Въшлива дреха или място, където има въшки. Да надникнем в банята: „въшкарник“ — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек. А. Каралийчев, ПГ, 197.
2. Диал. Въшльо, въшкар. Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба. И. Петров, МВ, 182.
ВЪШКАРНИЦА ж. Диал. Пренебр.
1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд).
2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪШЛА ж. Разг. Пренебр. Въшлива жена; въшливка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). Джена настръхна, надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш! К. Петканов, ДЧ, 110.
ВЪШЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въше.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪШЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична. П. Вежинов, ВР, 44. Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник — .. — мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 176.
Прен. Руг. За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. — Старо, къде ще разпънат кожите ни? — обърна се той към Коритаров.
— Кому е притрябвала въшливата ти кожа? X. Русев, ПЗ, 28. — Ти го спасяваш! — Ти го спасяваш! — шепнеше му тя. — А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване. Г. Караславов, Избр. съч.
VI, 273.
ВЪШЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшльо.
ВЪШЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въшлив; малко, до известна степен въшлив.
ВЪШЛИВКА ж. Разг. Пренебр. Въшла.
ВЪШЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на въшлив. Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена. ВН, 1952, бр. 172, 4.
ВЪШЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек; въшливец, въшкар.
