Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/694“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Банко Тишлерчето или Жабата. Той беше нисичък, пълен, възчер и с големи изпъкнали очи | + | <i>Банко Тишлерчето или Жабата. Той беше нисичък, пълен, възчер и с големи изпъкнали очи — оттам идеше и прякорът му.</i> Ил. Волен, МДС, 113. <i>Азиз беше около на двайсет и осем до трийсет години, възчер и жив момък.</i> Св. Миларов, СЦТ, 76. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧЕРВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до червен или в цвета на който има червена отсянка. <i>Йоан Александър държеше вече в десницата си своята чаша, а отец Силвестър .. наливаше в нея вино. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съд.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 375. <i>Светлината от прозореца падаше върху лицето й и аз ясно виждах възчервените й коси.</i> А. Михайлов, ДШ, | ||
| − | + | 5. <i>Неговото възчервено, изпечено от слънцето лице, беше както винаги затворено и равнодушно.</i> Ст. Дичев, ЗС И, 38. <i>Младите му сътрапезници се споглеждаха и мълчаливо питаха — защо ги бе поканил тоя англичанин с възчервените бакембарди.</i> Д. Спространов, С, 127. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧЕРВЕНЙКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
| − | + | <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до червеникав. <i>Монахът стоеше край вратата — беше млад човек, облечен във вехто расо,.., с гъста, къса, възчервеникава брада.</i> Д. Талев, ЖС, 170. <i>Той имаше възчервеникави бакембарди, каквито се носеха по времето на кралица Виктория.</i> Д. Спространов, С, 125. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧЕРВЕНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възчервен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до черен. <i>От ален [фесът] е станал ясночервен, после тъмночервен,.., после възчерен.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
| − | + | VI, 147. <i>В джезветата</i> .. <i>вреше не кафе, а печен жълъд,.. („Откак се обърка, не се намира“ — оправдаваше се Ариф, щом някой еничар плиснеше с ругатни рядката, въз-черна водица върху плочите.)</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 127. <i>Три опържени яйца димяха в плитка чугунена чиния и две големи филии възчерен хляб бяха сложени една върху друга до чинията.</i> Г. Караславов, ОХ II, 43. // За човек — който е много мургав. <i>Неговото мургаво (възчерно) лице и страшен поглед сочеха, че тоя човек живее повече в гората с дивите зверове, а не при човеци.</i> Ил. Блъсков, ИС, 58. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧЕРНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възчерен. <i>Роман Панченко е млад човек, скромно облечен, възчерничък, с живи, блестящи очи.</i> Н. Фурнаджиев, МП, | ||
| − | <i> | + | 58. <i>— Не ни трябват герои, искаме си мъжете! Кмете</i>, <i>разбра ли? — обади се една суха, възчерничка жена.</i> К. Петканов, МЗК, 24. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗШЕСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> В съчет. Възшествие на престола (трона) или | ||
| − | + | самост. Идване на власт, встъпване във власт на монарх, владетел; възкачване на престола. <i>Новият султан Абдул Азис минал през Измит, както и през Бруса при първата си обиколка по случай възшестви-ето на престола.</i> Т. Жечев, БВ, 213. <i>Тридесет и осем годишният принц Хуан Карлос наследи Франко и се готви да посрещне оцелелите короновани особи, за да отпразнува възшествието си на трона.</i> М. Миланов, ТМП, 147. <i>На 4 август 1791 г. Австрия сключила с Портата сепаративен мир в Свищов.. От това неочаквано благоприят-но стечение на нещата побързал да се възползува Селим III, който след възшествието си през 1789</i> <b>г</b>. <i>бил замислил своите реформи.</i> В. Мутафчиева, КВ, 85. <i>Две години по-късно един от придворните историци., открил трагическа грешка: възшествието на опозореното Превъзходителство било отбелязано в протоколите само с деня на самоизбора</i>, <i>но не и с часа, минутите и секундите, т. е. твърде неточно.</i> Ем. Манов, ПУ, 133. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | самост. Идване на власт, встъпване във власт на монарх, владетел; възкачване на престола. <i>Новият султан Абдул Азис минал през Измит, както и през Бруса при първата си обиколка по случай възшестви-ето на престола.</i> Т. Жечев, БВ, 213. <i>Тридесет и осем годишният принц Хуан Карлос наследи Франко и се готви да посрещне оцелелите короновани особи, за да отпразнува възшествието си на трона.</i> М. Миланов, ТМП, 147. <i>На 4 август 1791 г. Австрия сключила с Портата сепаративен мир в Свищов.. От това неочаквано благоприят-но стечение на нещата побързал да се възползува Селим III, който след възшествието си през 1789</i> <b>г | ||
— Рус. восшествие. | — Рус. восшествие. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗШИРОК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-широк от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Единийт</i> [от убийците].., <i>известен по име Мехмед Али Ефе.. има следую-щите белези: ръст среден.., нос възширок.</i> С, 1894, бр. 1497, 4. <i>Панталонът й е възширок и размъкнат, сигурно два номера по-го-лям, но тя си го харесва.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪК</b> <i>междум. Диал.</i> Само в съчет. Ни гък, ни вък и (съкр.) ни (нито) вък с отриц. и казвам (продумвам, проговарям и под.), <i>Разг</i>. Ни дума, нищо (не казвам). | ||
| − | + | <i>— Моята как премина? — Цяла нощ е плакала. .. — А ти? — Аз не продумвах нито вък.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод). 119. <i>Не каза ни гък, ни вък.</i> А <i>Няма да каже ни гък, ни вък.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЛК</b>, вълкът, вълка, <i>мн.</i> вълци, след <i>числ.</i> вълка, <i>м.</i> Едър хищен бозайник от семейството на кучетата със сивожълтеника-ва козина, прави уши, остра муцуна, който през зимата в най-големите студове ловува обикн. на глутници. Сат8 1ириз. <i>Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено</i>, <i>изде-бело, зловещо.</i> И. Йовков, ЖС, 57. <i>Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен.</i> А. Каралийчев, СР, 116. <i>Гарванът грачи грозно зловещо,</i> / <i>псета и вълци вият в полето.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. <i>На върха, дето вили вихрушките,</i> / <i>вълци разкъсали млад граничар.</i> Ламар, СГ, 94. С <i>вълците вълк бъди.</i> Погов. <i>Гора без вълци не бива.</i> Погов. <i>Вълкът козината си мени, но зъбите (нрава) не.</i> Послов. <i>На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата.</i> Послов. <i>Вълк куче не става.</i> Погов. <i>Прен.</i> За жесток, безскрупулен човек, който експлоатира, граби и измъчва по-слабите. <i>— Па тия тютюневи търговци печелят,.. — Тия</i> | |
| − | |||
| − | — | ||
| − | |||
| − | ВЪЛК, вълкът, вълка, <i>мн.</i> вълци, след <i>числ.</i> вълка, <i>м.</i> Едър хищен бозайник от семейството на кучетата със сивожълтеника-ва козина, прави уши, остра муцуна, който през зимата в най-големите студове ловува обикн. на глутници. Сат8 1ириз. <i>Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено</i>, <i>изде-бело, зловещо.</i> И. Йовков, ЖС, 57. <i>Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен.</i> А. Каралийчев, СР, 116. <i>Гарванът грачи грозно зловещо,</i> / <i>псета и вълци вият в полето.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. <i>На върха, дето вили вихрушките,</i> / <i>вълци разкъсали млад граничар.</i> Ламар, СГ, 94. С <i>вълците вълк бъди.</i> Погов. <i>Гора без вълци не бива.</i> Погов. <i>Вълкът козината си мени, но зъбите (нрава) не.</i> Послов. <i>На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата.</i> Послов. <i>Вълк куче не става.</i> Погов. <i>Прен.</i> За жесток, безскрупулен човек, който експлоатира, граби и измъчва по-слабите. | ||
Версия от 16:21, 15 декември 2013
Банко Тишлерчето или Жабата. Той беше нисичък, пълен, възчер и с големи изпъкнали очи — оттам идеше и прякорът му. Ил. Волен, МДС, 113. Азиз беше около на двайсет и осем до трийсет години, възчер и жив момък. Св. Миларов, СЦТ, 76.
ВЪЗЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до червен или в цвета на който има червена отсянка. Йоан Александър държеше вече в десницата си своята чаша, а отец Силвестър .. наливаше в нея вино. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съд. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Светлината от прозореца падаше върху лицето й и аз ясно виждах възчервените й коси. А. Михайлов, ДШ,
5. Неговото възчервено, изпечено от слънцето лице, беше както винаги затворено и равнодушно. Ст. Дичев, ЗС И, 38. Младите му сътрапезници се споглеждаха и мълчаливо питаха — защо ги бе поканил тоя англичанин с възчервените бакембарди. Д. Спространов, С, 127.
ВЪЗЧЕРВЕНЙКАВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е с цвят, близък до червеникав. Монахът стоеше край вратата — беше млад човек, облечен във вехто расо,.., с гъста, къса, възчервеникава брада. Д. Талев, ЖС, 170. Той имаше възчервеникави бакембарди, каквито се носеха по времето на кралица Виктория. Д. Спространов, С, 125.
ВЪЗЧЕРВЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възчервен.
ВЪЗЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е с цвят, близък до черен. От ален [фесът] е станал ясночервен, после тъмночервен,.., после възчерен. Ив. Вазов, Съч.
VI, 147. В джезветата .. вреше не кафе, а печен жълъд,.. („Откак се обърка, не се намира“ — оправдаваше се Ариф, щом някой еничар плиснеше с ругатни рядката, въз-черна водица върху плочите.) В. Мутафчиева, ЛСВ I, 127. Три опържени яйца димяха в плитка чугунена чиния и две големи филии възчерен хляб бяха сложени една върху друга до чинията. Г. Караславов, ОХ II, 43. // За човек — който е много мургав. Неговото мургаво (възчерно) лице и страшен поглед сочеха, че тоя човек живее повече в гората с дивите зверове, а не при човеци. Ил. Блъсков, ИС, 58.
ВЪЗЧЕРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възчерен. Роман Панченко е млад човек, скромно облечен, възчерничък, с живи, блестящи очи. Н. Фурнаджиев, МП,
58. — Не ни трябват герои, искаме си мъжете! Кмете, разбра ли? — обади се една суха, възчерничка жена. К. Петканов, МЗК, 24.
ВЪЗШЕСТВИЕ, мн. няма, ср. Книж. В съчет. Възшествие на престола (трона) или
самост. Идване на власт, встъпване във власт на монарх, владетел; възкачване на престола. Новият султан Абдул Азис минал през Измит, както и през Бруса при първата си обиколка по случай възшестви-ето на престола. Т. Жечев, БВ, 213. Тридесет и осем годишният принц Хуан Карлос наследи Франко и се готви да посрещне оцелелите короновани особи, за да отпразнува възшествието си на трона. М. Миланов, ТМП, 147. На 4 август 1791 г. Австрия сключила с Портата сепаративен мир в Свищов.. От това неочаквано благоприят-но стечение на нещата побързал да се възползува Селим III, който след възшествието си през 1789 г. бил замислил своите реформи. В. Мутафчиева, КВ, 85. Две години по-късно един от придворните историци., открил трагическа грешка: възшествието на опозореното Превъзходителство било отбелязано в протоколите само с деня на самоизбора, но не и с часа, минутите и секундите, т. е. твърде неточно. Ем. Манов, ПУ, 133.
— Рус. восшествие.
ВЪЗШИРОК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-широк от обикновеното или отколкото се очаква. Единийт [от убийците].., известен по име Мехмед Али Ефе.. има следую-щите белези: ръст среден.., нос възширок. С, 1894, бр. 1497, 4. Панталонът й е възширок и размъкнат, сигурно два номера по-го-лям, но тя си го харесва.
ВЪК междум. Диал. Само в съчет. Ни гък, ни вък и (съкр.) ни (нито) вък с отриц. и казвам (продумвам, проговарям и под.), Разг. Ни дума, нищо (не казвам).
— Моята как премина? — Цяла нощ е плакала. .. — А ти? — Аз не продумвах нито вък. П. Р. Славейков, ЦП II (превод). 119. Не каза ни гък, ни вък. А Няма да каже ни гък, ни вък.
ВЪЛК, вълкът, вълка, мн. вълци, след числ. вълка, м. Едър хищен бозайник от семейството на кучетата със сивожълтеника-ва козина, прави уши, остра муцуна, който през зимата в най-големите студове ловува обикн. на глутници. Сат8 1ириз. Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено, изде-бело, зловещо. И. Йовков, ЖС, 57. Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116. Гарванът грачи грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. На върха, дето вили вихрушките, / вълци разкъсали млад граничар. Ламар, СГ, 94. С вълците вълк бъди. Погов. Гора без вълци не бива. Погов. Вълкът козината си мени, но зъбите (нрава) не. Послов. На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата. Послов. Вълк куче не става. Погов. Прен. За жесток, безскрупулен човек, който експлоатира, граби и измъчва по-слабите. — Па тия тютюневи търговци печелят,.. — Тия
