Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/610“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
8. <i>Диал.</i> Идвам в съзнание, идвам на себе си. | 8. <i>Диал.</i> Идвам в съзнание, идвам на себе си. | ||
| − | + | <i>— Припаднала е, Бог да пази!.. Другите са се пръснали на купчинки по слога и накат да се възвърне.</i> Т. Влайков, Пр I, 38. <i>И макар не мен ми се не вярваше, не това дете ще се възвърне, все ми се щеше и все молех Бога, давно се освести и оздраве.</i> Т. Влайков, БСК I, 505. | |
— Друга (остар. и диал.) форма: возвращам. | — Друга (остар. и диал.) форма: возвращам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВРЪЩАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възвръщам <i>и от</i> възвръщам се. <i>Какъв е тоя нагон за възвръщане към земите и хората</i>, <i>сред които е минало детство и юношество?</i> О. Василев, ЖБ, 23. <i>За Иб-сен първа стъпка да се създаде норвежки народен театър е възвръщането към древните скандинавски предания.</i> Н. Лилиев, Съч. II, 232. <i>Във връзка с това | + | <b>ВЪЗВРЪЩАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възвръщам <i>и от</i> възвръщам се. <i>Какъв е тоя нагон за възвръщане към земите и хората</i>, <i>сред които е минало детство и юношество?</i> О. Василев, ЖБ, 23. <i>За Иб-сен първа стъпка да се създаде норвежки народен театър е възвръщането към древните скандинавски предания.</i> Н. Лилиев, Съч. II, 232. <i>Във връзка с това [търсене средства за забавяне процеса на стареене] през последните години се роди нов клон на геронтологията — ювенологията, нийто предмет е търсенето на средства и способи за запазване и възвръщане на младостта.</i> ПЗ, 1981, кн. 10,7. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВРЪЩАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възвръщане. <i> | + | <b>ВЪЗВРЪЩАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възвръщане. <i>„Ако е истина, че образована Европа мисли да направи едно добро на злощастния български народ;.. — то тя трябва да вземе сериозно във внимание желанието на българите. Тия желания са две неща: признаванието на съединението с Южна България и възвръщанието на княза Александра Батенберга.“</i> С. Радев, ССБ II, 487. <i>Възвръщанието [от Русия] на тия селяни пак в Турция било един вид тържество за турското правителство.</i> Д. Маринов, СбНУ II, 112. <i>Българско застрахователно дружество застрахова: ..</i><i>2</i><i>) против всякакъв вид нещастни случаи по съвсем нововъведени комбинации с и без възвръщание на премиите.</i> Пряп., 1903, бр. 31, 4. <i>Носилщи-ките при възвръщанието на празни линейките, сядат на тях, ако има място, в противен случай следват зад тях пешком незабавно.</i> И. Барбар, ОЛП, 38. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВРЪЩЕНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Човек, който се възвръща, отново се връща на мястото, обикн. страната, където е бил. <i>Онзи | + | <b>ВЪЗВРЪЩЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Човек, който се възвръща, отново се връща на мястото, обикн. страната, където е бил. <i>Онзи [князът] беше минал през повече омраза, през повече покушения, той знаеше отлич-но с какво е претъпкан възвръщенецът, с колко обида, отчаяние, гняв, как тая прекомерна претъпканост, заедно с несломе-ната сила, може да пръсне капсула най-нео-чаквано.</i> Г. Стоев, 3,135. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВРЪЩЕНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до възвръщенец. <i>Възвръ-щенско минало. Възвръщенски неволи.</i> | + | <b>ВЪЗВРЪЩЕНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до възвръщенец. <i>Възвръ-щенско минало. Възвръщенски неволи.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВРЯ. Вж. възвирам. | + | <b>ВЪЗВРЯ</b>. Вж. възвирам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВЪЛНУВАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Развълнувам. <i>Ний искаме да кажем</i>, <i>че тая е всичката причина на вейте гю-рюлтии и патардии, които на последне станаха между учителите възпитаници и чорбаджиите в Габрово и които толкоз възвълнуваха гражданите.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 69. <i>Един афьонлия турчин на 10-й того (п.к.) уби всред града едно арменче, което пушало близо до него тютюн и пушека ударил у агата. .. Тази случка възвълнува не малко българите и арменците.</i> СПл, 1876, бр. 20, 79. | + | <b>ВЪЗВЪЛНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Развълнувам. <i>Ний искаме да кажем</i>, <i>че тая е всичката причина на вейте гю-рюлтии и патардии, които на последне станаха между учителите възпитаници и чорбаджиите в Габрово и които толкоз възвълнуваха гражданите.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 69. <i>Един афьонлия турчин на 10-й того (п.к.) уби всред града едно арменче, което пушало близо до него тютюн и пушека ударил у агата. .. Тази случка възвълнува не малко българите и арменците.</i> СПл, 1876, бр. 20, 79. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВЪЛНУВАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар.</i> Развълнувам се. <i>Гневно ударил той | + | <b>ВЪЗВЪЛНУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар.</i> Развълнувам се. <i>Гневно ударил той [Посейдон] със силния си тризъбец по морето и морето са възвълнувало и ветровете са разиграли.</i> Н. Михайловски, ОН (превод), 108. <i>В 1859 г. жителите на полянска-та българска епархия,.., като не можаха вече да търпят злоупотребенията на епископа си Мелетия,.., молиха гръцката патриаршия да им даде наместо него българин владика. Патриаршията им отказа; тогава сички полянци са възвълнуваха.</i> Р. Каро-лев, УБЧН, 131. <i>Когато извели да ги бесят, те се възвълнували, и вързани,.., с крака ритнували вардачите.</i> П. Р. Славейков, СбНУ II, 324. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВЪЛНУВАНЕ <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възвълнувам <i>и от</i> възвълнувам се; развълнуване. <i>Говори се из Венеция, че ще има много опростявания от наказание</i> .. <i>Лесно е да се разбере какво е трябвало да бъде възвълнуването ми през тоя ден и през нощта, и през толкоз дни още.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 113. | + | <b>ВЪЗВЪЛНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възвълнувам <i>и от</i> възвълнувам се; развълнуване. <i>Говори се из Венеция, че ще има много опростявания от наказание</i> .. <i>Лесно е да се разбере какво е трябвало да бъде възвълнуването ми през тоя ден и през нощта, и през толкоз дни още.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 113. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗВЪРНА. Вж. възвръщам. | + | <b>ВЪЗВЪРНА</b>. Вж. възвръщам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗГАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който е малко гаден; гадничък. <i> | + | <b>ВЪЗГАДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който е малко гаден; гадничък. <i>„Един ден учителката по физика ме отведе в своите будоари. ..“ Романчето повдигах към лицето, криех своята хитровата, възгадна усмивчица.</i> Р. Сугарев, СС, 144-<sup>145</sup>‘ |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗГАМ, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Хленча. | + | <b>ВЪЗГАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Хленча. <i>— Е, чакайте де, едвам ни виждате на работа, не ходете да ми възгате и да ми пресичате куража, думаше Пенчо: полека, полека, наплати ща са.</i> Ил. Блъсков, ПБ И, 58. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗГАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възгам; хленчене. <i>Какво виждат от него | + | <b>ВЪЗГАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възгам; хленчене. <i>Какво виждат от него [мъжа] децата? Той нито им знае плача, нито им угажда на възганията, нито нищо.</i> Ст. Чилингиров, РК, 25. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗГАРЯМ СЕ, -яш се, <i>несв.;</i> възгоря се, -йш се, <i>мин. св.</i> -ях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> възгорял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> възгорели се, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Разгарям се. | + | <b>ВЪЗГАРЯМ СЕ</b>, -яш се, <i>несв.;</i> възгоря се, -йш се, <i>мин. св.</i> -ях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> възгорял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> възгорели се, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Разгарям се. <i>— В чехекия вестник „Покрок“ е напечатана</i> |
Версия от 16:17, 15 декември 2013
7. Остар. С предл. от. Изоставям поведението, което съм имал. Затова той от душа възблагодари Бога, не .. можа да ся възвърне от гнъснавия път на лошетията и да влезе в сълненния път на добродетелта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 70.
8. Диал. Идвам в съзнание, идвам на себе си.
— Припаднала е, Бог да пази!.. Другите са се пръснали на купчинки по слога и накат да се възвърне. Т. Влайков, Пр I, 38. И макар не мен ми се не вярваше, не това дете ще се възвърне, все ми се щеше и все молех Бога, давно се освести и оздраве. Т. Влайков, БСК I, 505.
— Друга (остар. и диал.) форма: возвращам.
ВЪЗВРЪЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възвръщам и от възвръщам се. Какъв е тоя нагон за възвръщане към земите и хората, сред които е минало детство и юношество? О. Василев, ЖБ, 23. За Иб-сен първа стъпка да се създаде норвежки народен театър е възвръщането към древните скандинавски предания. Н. Лилиев, Съч. II, 232. Във връзка с това [търсене средства за забавяне процеса на стареене] през последните години се роди нов клон на геронтологията — ювенологията, нийто предмет е търсенето на средства и способи за запазване и възвръщане на младостта. ПЗ, 1981, кн. 10,7.
ВЪЗВРЪЩАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възвръщане. „Ако е истина, че образована Европа мисли да направи едно добро на злощастния български народ;.. — то тя трябва да вземе сериозно във внимание желанието на българите. Тия желания са две неща: признаванието на съединението с Южна България и възвръщанието на княза Александра Батенберга.“ С. Радев, ССБ II, 487. Възвръщанието [от Русия] на тия селяни пак в Турция било един вид тържество за турското правителство. Д. Маринов, СбНУ II, 112. Българско застрахователно дружество застрахова: ..2) против всякакъв вид нещастни случаи по съвсем нововъведени комбинации с и без възвръщание на премиите. Пряп., 1903, бр. 31, 4. Носилщи-ките при възвръщанието на празни линейките, сядат на тях, ако има място, в противен случай следват зад тях пешком незабавно. И. Барбар, ОЛП, 38.
ВЪЗВРЪЩЕНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който се възвръща, отново се връща на мястото, обикн. страната, където е бил. Онзи [князът] беше минал през повече омраза, през повече покушения, той знаеше отлич-но с какво е претъпкан възвръщенецът, с колко обида, отчаяние, гняв, как тая прекомерна претъпканост, заедно с несломе-ната сила, може да пръсне капсула най-нео-чаквано. Г. Стоев, 3,135.
ВЪЗВРЪЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до възвръщенец. Възвръ-щенско минало. Възвръщенски неволи.
ВЪЗВРЯ. Вж. възвирам.
ВЪЗВЪЛНУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Развълнувам. Ний искаме да кажем, че тая е всичката причина на вейте гю-рюлтии и патардии, които на последне станаха между учителите възпитаници и чорбаджиите в Габрово и които толкоз възвълнуваха гражданите. П. Р. Славейков, ГУ, 69. Един афьонлия турчин на 10-й того (п.к.) уби всред града едно арменче, което пушало близо до него тютюн и пушека ударил у агата. .. Тази случка възвълнува не малко българите и арменците. СПл, 1876, бр. 20, 79.
ВЪЗВЪЛНУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Развълнувам се. Гневно ударил той [Посейдон] със силния си тризъбец по морето и морето са възвълнувало и ветровете са разиграли. Н. Михайловски, ОН (превод), 108. В 1859 г. жителите на полянска-та българска епархия,.., като не можаха вече да търпят злоупотребенията на епископа си Мелетия,.., молиха гръцката патриаршия да им даде наместо него българин владика. Патриаршията им отказа; тогава сички полянци са възвълнуваха. Р. Каро-лев, УБЧН, 131. Когато извели да ги бесят, те се възвълнували, и вързани,.., с крака ритнували вардачите. П. Р. Славейков, СбНУ II, 324.
ВЪЗВЪЛНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвълнувам и от възвълнувам се; развълнуване. Говори се из Венеция, че ще има много опростявания от наказание .. Лесно е да се разбере какво е трябвало да бъде възвълнуването ми през тоя ден и през нощта, и през толкоз дни още. Др. Цанков, ТМ (превод), 113.
ВЪЗВЪРНА. Вж. възвръщам.
ВЪЗГАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е малко гаден; гадничък. „Един ден учителката по физика ме отведе в своите будоари. ..“ Романчето повдигах към лицето, криех своята хитровата, възгадна усмивчица. Р. Сугарев, СС, 144-145‘
ВЪЗГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Хленча. — Е, чакайте де, едвам ни виждате на работа, не ходете да ми възгате и да ми пресичате куража, думаше Пенчо: полека, полека, наплати ща са. Ил. Блъсков, ПБ И, 58.
ВЪЗГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възгам; хленчене. Какво виждат от него [мъжа] децата? Той нито им знае плача, нито им угажда на възганията, нито нищо. Ст. Чилингиров, РК, 25.
ВЪЗГАРЯМ СЕ, -яш се, несв.; възгоря се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. възгорял се, -а се, -о се, мн. възгорели се, св., непрех. Остар. Книж. Разгарям се. — В чехекия вестник „Покрок“ е напечатана
