Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/540“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втелявам се. <i>Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 51. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>втиля`ване</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЯ` СЕ</b>. Вж. <em>втелявам се</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`САМ</b><sup>1</sup>. Вж. <em>втесвам</em><sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`САМ</b><sup>2</sup>. Вж. <em>втесвам</em><sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`СВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вте`сам</b>, -аш и <b>вте`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> вте`сах, <i>св., прех. Диал.</i> Вкарвам нещо в друго, една част в друга с тесане. <b>втесвам се</b>, <b>втесам се</b> и <b>втеша се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | <b> | + | — Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`СВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вте`сам</b>, -аш, <i>св. Диал.</i> 1. <i>Непрех</i>. Сгрешавам, провинявам се в нещо пред някого и му дотягам. <i>Много ти съм втесал.</i> Н. Геров, РБЯ I, 173. <i>Що ти съм толко втесала?</i> Ст. Младенов, БТР I, 366. | ||
| − | < | + | 2. <i>Прех.</i> Обвинявам и намразвам някого. <i>Той милин брата сам си втеса.</i> Ст. Младенов, БТР, 366. <b>втесвам се</b>, <b>втесам се</b> <i>страд.</i> от втесвам<sup>2</sup> във 2 знач. |
| − | <b> | + | — От гр. φταί(γ)ω ’греша, виновен съм’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`СВАНЕ¼</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втесвам<sup>1</sup> <i>и от</i> втесвам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`СВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втесвам<sup>2</sup> <i>и от</i> втесвам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Диал.</i> Виновен, крив. | ||
| − | <b> | + | — От гр. φίω ’отблъсна, махна, погубя’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕСНЯ`</b>. Вж. <em>втеснявам</em>₫. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕСНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втесня`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех. Разг.</i> Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. <i>Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си „депутатски“ костюм, който шивачът бе втеснил в мишците, .., облече го и замина за София с обедния влак.</i> Д. Ангелов, ЖС, 106. <b>втеснявам се</b>, <b>втесня се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕСНЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втеснявам <i>и от</i> втеснявам се; стесняване, отесняване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЧНЯ`</b>. Вж. <em>втечнявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЧНЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втечня`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех. Спец.</i> Превръщам газ, па`ра в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. <i>При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ.</i> Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. <i>Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата.</i> Я. Басан и др., ТПК, 43. <b>втечнявам се</b>, <b>втечня се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЧНЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втечня` се</b> <i>св., непрех.</i> Преминавам от газообразно или твърдо състояние в течно. <i>Долинният вятър с издигането си се охлажда и водните му пари се втечняват, образуват облаци, които засенчват планината през най-горещите части на деня.</i> П. Делирадев, В, 99. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЧНЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> втечнявам <i>и от</i> втечнявам се. <i>Втечняването на газовете става със специални машини.</i> Физ. IX кл, 87. <i>В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната.</i> Анат. VIII кл, 50. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`ША</b>. Вж. <em>втесвам</em><sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТИ`КАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Втиквам, пъхам, натиквам. <i>Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор.</i> Бл. Димитрова, Лав., 141. <i>Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 45. | ||
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. <i>Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си.</i> Превод, Н, 1882, кн. 2, 158. <i>Стоян си китка йозема [взема], но йе на гугла не втика, / ами я крие в джебове.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 59. <b>втикам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТИ`КАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Пъхам се, навирам се, мушкам се, втиквам се. <i>Ако ся втикаше българинът в звание или в двора, то часто му споменуваха неговото отечество, което е изневерил.</i> Б. Димитров, А I (превод), 60. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТИ`КАМ</b><sup>2</sup>. Вж. <em>втиквам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТИ`КАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> втикам <i>и от</i> втикам се; втикване. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТИ`КАНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Диал.</i> Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. <i>Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си.</i> Превод, Н, | ||
| − | |||
| − | 1882, кн. 2, 158. <i>Стоян си китка йозема | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТИ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вти`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вти`кнат и <b>вти`кам</b><sup>2</sup>, -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> 1. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. <i>Без да се бави ни минута .. втиква в пояса си топора.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. <i>Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. <i>Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята.</i> Д. Немиров, Др, 150. <i>Тогива ся започена строението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото.</i> П. Кисимов, ОА II (превод), 161. | ||
Текуща версия към 01:50, 21 февруари 2015
ВТЕЛЯ`ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втелявам се. Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“ Ив. Вазов, Съч. XII, 51.
— Друга (остар.) форма: втиля`ване.
ВТЕЛЯ` СЕ. Вж. втелявам се.
ВТЕ`САМ1. Вж. втесвам1.
ВТЕ`САМ2. Вж. втесвам2.
ВТЕ`СВАМ1, -аш, несв.; вте`сам, -аш и вте`ша, -еш, мин. св. вте`сах, св., прех. Диал. Вкарвам нещо в друго, една част в друга с тесане. втесвам се, втесам се и втеша се страд.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТЕ`СВАМ2, -аш, несв.; вте`сам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Сгрешавам, провинявам се в нещо пред някого и му дотягам. Много ти съм втесал. Н. Геров, РБЯ I, 173. Що ти съм толко втесала? Ст. Младенов, БТР I, 366.
2. Прех. Обвинявам и намразвам някого. Той милин брата сам си втеса. Ст. Младенов, БТР, 366. втесвам се, втесам се страд. от втесвам2 във 2 знач.
— От гр. φταί(γ)ω ’греша, виновен съм’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТЕ`СВАНЕ¼1 ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам1 и от втесвам се.
ВТЕ`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам2 и от втесвам се.
ВТЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Виновен, крив.
— От гр. φίω ’отблъсна, махна, погубя’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЕСНЯ`. Вж. втеснявам₫.
ВТЕСНЯ`ВАМ, -аш, несв.; втесня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си „депутатски“ костюм, който шивачът бе втеснил в мишците, .., облече го и замина за София с обедния влак. Д. Ангелов, ЖС, 106. втеснявам се, втесня се страд.
ВТЕСНЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от втеснявам и от втеснявам се; стесняване, отесняване.
ВТЕЧНЯ`. Вж. втечнявам.
ВТЕЧНЯ`ВАМ, -аш, несв.; втечня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Спец. Превръщам газ, па`ра в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ. Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата. Я. Басан и др., ТПК, 43. втечнявам се, втечня се страд.
ВТЕЧНЯ`ВАМ СЕ несв.; втечня` се св., непрех. Преминавам от газообразно или твърдо състояние в течно. Долинният вятър с издигането си се охлажда и водните му пари се втечняват, образуват облаци, които засенчват планината през най-горещите части на деня. П. Делирадев, В, 99.
ВТЕЧНЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от втечнявам и от втечнявам се. Втечняването на газовете става със специални машини. Физ. IX кл, 87. В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната. Анат. VIII кл, 50.
ВТЕ`ША. Вж. втесвам1.
ВТИ`КАМ1, -аш, несв., прех. 1. Рядко. Втиквам, пъхам, натиквам. Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор. Бл. Димитрова, Лав., 141. Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето. Л. Каравелов, Съч. II, 45.
2. Диал. Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си. Превод, Н, 1882, кн. 2, 158. Стоян си китка йозема [взема], но йе на гугла не втика, / ами я крие в джебове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 59. втикам се страд.
ВТИ`КАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пъхам се, навирам се, мушкам се, втиквам се. Ако ся втикаше българинът в звание или в двора, то часто му споменуваха неговото отечество, което е изневерил. Б. Димитров, А I (превод), 60.
ВТИ`КАМ2. Вж. втиквам.
ВТИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втикам и от втикам се; втикване.
ВТИ`КАНИЦА ж. Диал. Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТИ`КВАМ, -аш, несв.; вти`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вти`кнат и вти`кам2, -аш, св., прех. Рядко. 1. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. Без да се бави ни минута .. втиква в пояса си топора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята. Д. Немиров, Др, 150. Тогива ся започена строението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото. П. Кисимов, ОА II (превод), 161.
