Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/539“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>с войниците.? По лицето на войника се мярна за миг колебание, после чертите отново се втвърдиха.</i> П. Вежинов, ВР, 242-243. |
| − | 5. <i>Прен. Нов.</i> Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по- | + | 5. <i>Прен. Нов.</i> Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотстъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. <i>Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реваншистки действия.</i> ДТ, 1998, бр. 16, 2. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТВЪРДЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> втвърдявам <i>и от</i> втвърдявам се. <i>Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес — втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура.</i> Физ. X кл, 1951, 73. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`ГЛЯ</b>. Вж. <em>втеглям</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`ГЛЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>вте`гля</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св.</i>, <i>прех. Диал.</i> Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. <i>Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. <b>втеглям се</b>, <b>втегля се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`ГЛЯНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втеглям <i>и от</i> втеглям се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕКА`</b>. Вж. <em>втичам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`КВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вте`кна се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. <i>Всякий народ славянский ще ръкоплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский.</i> ДЗ, 1868, бр. 18, 70. <i>Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужасната пропаст.</i> ДЗ, 1867, бр. 5, 18. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`КВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втеквам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕ`КНА СЕ</b>. Вж. <em>втеквам се</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЕ`САМ</b>. Вж. <em>втелесвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЕ`САМ СЕ</b>. Вж. <em>втелесвам се</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЕ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втеле`сам</b>, -аш, <i>св.</i> <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. <i>Прех.</i> Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. <i>Не ходи нощя, че ще си втелесаш някоя беда.</i> Н. Геров, РБЯ I, 173. | ||
| − | + | 2. <i>Непрех.</i> Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. <i>Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелесаме.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С <i>предл.</i> <em>на</em>, <em>в</em>. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). <i>Е, газда Джуро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / не-потрошено?</i> К. Христов, ПП II, 73. <i>Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. <b>втелесвам се</b>, <b>втелесам се</b> <i>страд. от</i> втелесвам в 1 знач. <b>втелесва се</b>, <b>втелеса се</b> <i>безл. от</i> втелесвам във 2 знач. <i>Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака.</i> П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19. | |
| − | + | — Вер. от гр. τελέω ’давам, доставям, причинявам’ (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951, 366). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЕ`СВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>втеле`сам се</b>, -аш се, <i>св.</i>, <i>непрех. Остар.</i> Втелявам се; втилявам се. <i>Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!“</i> К. Христов, Кр, 42. <i>А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. | ||
| − | + | — Друга (диал.)форма: <em>втеля`свам се</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТЕЛЕ`СВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втелесвам <i>и от</i> втелесвам се. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЕЛЕСВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> втелесвам се; втеляване, втиляване. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>втеля`сване</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | <b>ВТЕЛЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>втеля` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Разг.</i> Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. <i>— Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 95. <i>— Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай!</i> Ран Босилек, Р, 86. <i>— Лукане, поразенико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захария, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани!</i> Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. <i>— Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе! — опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш.</i> С. Чернишев, ВМ, 20. <i>Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мрачно художникът. — Това са берачки на лавандула.</i> П. Вежинов, НБК, 137-138. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга (остар.) форма: <em>втиля`вам се</em>. | ||
Текуща версия към 02:41, 20 февруари 2015
с войниците.? По лицето на войника се мярна за миг колебание, после чертите отново се втвърдиха. П. Вежинов, ВР, 242-243.
5. Прен. Нов. Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотстъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реваншистки действия. ДТ, 1998, бр. 16, 2.
ВТВЪРДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втвърдявам и от втвърдявам се. Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес — втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура. Физ. X кл, 1951, 73.
ВТЕ`ГЛЯ. Вж. втеглям.
ВТЕ`ГЛЯМ, -яш, несв.; вте`гля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. втеглям се, втегля се страд.
ВТЕ`ГЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втеглям и от втеглям се.
ВТЕКА`. Вж. втичам.
ВТЕ`КВАМ СЕ, -аш се, несв.; вте`кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. Всякий народ славянский ще ръкоплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужасната пропаст. ДЗ, 1867, бр. 5, 18.
ВТЕ`КВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втеквам се.
ВТЕ`КНА СЕ. Вж. втеквам се.
ВТЕЛЕ`САМ. Вж. втелесвам.
ВТЕЛЕ`САМ СЕ. Вж. втелесвам се.
ВТЕЛЕ`СВАМ, -аш, несв.; втеле`сам, -аш, св. Остар. и диал. 1. Прех. Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. Не ходи нощя, че ще си втелесаш някоя беда. Н. Геров, РБЯ I, 173.
2. Непрех. Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелесаме. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С предл. на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). Е, газда Джуро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / не-потрошено? К. Христов, ПП II, 73. Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. втелесвам се, втелесам се страд. от втелесвам в 1 знач. втелесва се, втелеса се безл. от втелесвам във 2 знач. Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака. П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19.
— Вер. от гр. τελέω ’давам, доставям, причинявам’ (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951, 366).
ВТЕЛЕ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеле`сам се, -аш се, св., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!“ К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.
— Друга (диал.)форма: втеля`свам се.
ВТЕЛЕ`СВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втелесвам и от втелесвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЕЛЕСВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от втелесвам се; втеляване, втиляване.
— Друга (диал.) форма: втеля`сване.
ВТЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Разг. Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. — Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата. Ив. Вазов, Съч. IX, 95. — Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай! Ран Босилек, Р, 86. — Лукане, поразенико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захария, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани! Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. — Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе! — опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш. С. Чернишев, ВМ, 20. Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мрачно художникът. — Това са берачки на лавандула. П. Вежинов, НБК, 137-138.
— Друга (остар.) форма: втиля`вам се.
