Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/536“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>се върна късно от казармата. Катя лежеше пребледняла и втренчила тъп поглед във вталената копринена рокля, преметната на стола до кревата.</i> Кр. Кръстев, К, 18. <i>При мъжкото облекло сакото е леко вталено, с малки разрези встрани или отзад на долния му край.</i> ВН, 1960, бр 2740, 4. <i>Вталено палто.</i> <i>Втален жакет.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТАЛЯ`</b>. Вж. <em>вталявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТАЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вталя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> Правя свивки на дреха в талията, за да приеме линията на тялото. <i>Шивачката втали както роклята, така и мантото — според модната линия.</i> △ <i>Блузката не трябва да вталявате толкова много, по-добре ще стои.</i> <b>вталявам се</b>, <b>вталя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТАЛЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вталя` се</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> <i>Разг.</i> Отслабвам, ставам с тънка талия. <i>Много си се вталила, да не си била болна</i>? | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТАЛЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталявам <i>и от</i> вталявам се. <i>Разкроените поли са с повече от два шева и всеки шев се използува за вталяване и разкрояване.</i> Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 65. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`ПЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>втопя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Потапям нещо в някаква течност. <i>Като съберат сичкий сок, работниците втапят в него дървени или пръстени калъби [калъпи] .. и сокът полепва по тях като кора.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 105. <b>втапям се</b>, <b>втопя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТАРА`СИ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Веднага, незабавно. <i>— Не чини тая работа да се разтака. Тряба всичко да се върши втараси. Желязото се кове, дорде е горещо.</i> Т. Влайков, Съч. III, 163. <i>По причина, че редачът, който работеше на „Училището“, напусти печатницата, а другият са не намери втараси, тоя брой окъсня.</i> У, 1871, бр. 19, 80. | ||
| − | + | — От гр. τώρα ’сега, веднага’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`САЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> втасам като <i>прил.</i> 1. За тесто и под. — бухнал, шупнал под действие на мая, квас и готов за точене или печене. <i>Баба Койка режеше втасалото тесто на малки филийки и ги нареждаше в тепсии.</i> П. Стъпов, ЖСН, 189. | ||
| − | + | 2. За консервирани зеленчуци, плодове и под. — готов за ядене, получил необходимите вкусови качества вследствие на ферментация; ферментирал. <i>Силуетът на жената се движеше безшумно от едната стая и другата, пренасяше кайсиевка и прясна туршия от втасали динчета.</i> Ст. Поптонев, НСС, 34. <i>— Оф! Устата ми изсъхнале, .., да ми са сега няколко кисели краставици, я една втасала зелка, че да й приседна, .. щях добър махмурлук да разваля.</i> Лил., 1884, кн. 7, 12. | |
| − | + | 3. <i>Диал.</i> За плодове, зеленчуци, житни растения — узрял. <i>Задруга със закъсняла нива или царевица помага с работниците си на задруга с .. втасала царевица, която им връща после помощта.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 35. | |
| − | + | 4. <i>Диал.</i> За човек — който е достигнал физическа зрелост; зрял. <i>— Има хора, уж улегнали, втасали, пък като ги чуеш да разсъждават, да си умреш от смях. Защо да слагаме зеле, .., като можем да си купим от плод-зеленчука.</i> Й. Попов, ЕЛ, 10. <i>Селският момък, когато достигне пълна възраст, тоест втасал момък, казват го по турски деликанлия, което ще рече луда кръв.</i> Ил. Блъсков, СК, 44. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`САМ</b>. Вж. <em>втасвам</em> и <em>втасувам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТА`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; втасам, -аш, <i>св., непрех.</i> 1. За тесто и под. — бухвам, шупвам под действието на мая, квас и ставам готов за точене или печене. <i>„Нека само тестото да втаса, оно и само ще прелее през нощвите“, дума дедо Дичо.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 63. <i>Късно след пладне замесеният хляб втаса.</i> И. Петров, НЛ, 177. <i>Докато хлябът втасва, тя приготвяше закуската.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 112. | ||
| − | + | 2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на консервиране, ферментация — ферментирам, докато добия необходимите вкусови качества, докато стана готов за ядене. <i>В голямата каца, опасана с ръждясали железни обръчи, бяхме сложили зеле за втасване.</i> К. Калчев, ПИЖ, 93. <i>Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро.</i> Кр. Григоров, Н, 211. <i>Някои видове сирене след пресуването се оставят да втасат при 25-30°С, т. е. да се повиши киселинният им градус до желаната степен.</i> Н. Димов и др., ТМ, 143. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на консервиране, ферментация — ферментирам, докато добия необходимите вкусови качества, докато стана готов за ядене. <i>В голямата каца, опасана с ръждясали железни обръчи, бяхме сложили зеле за втасване.</i> К. Калчев, ПИЖ, 93. <i>Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро.</i> Кр. Григоров, Н, 211. <i>Някои видове сирене след пресуването се оставят да втасат при 25-30°С, т. е. да се повиши киселинният им градус до желаната степен.</i> | ||
| − | |||
| − | Н. Димов и др., ТМ, 143. | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. <i>Разг.,</i> понякога <i>ирон.</i> Обикн. в мин., със следв. изр. със съюз <em>да</em> или с предл. <em>за</em>. За човек — имам вече или придобивам качества и подготовка за нещо; ставам годен, подготвен, подходящ за нещо. <i>В същото време мисля съвсем друго, а именно, че вече напълно съм втасал за пенсия.</i> Б. Райнов, НН, 250. <i>Докъсно слушали синовете какъв защитник на текезесето се извъдил баща им. Разбрали те, че е втасал вече да стане кооператор.</i> М. Кюркчиев, ВВ, 89. <i>— А сега елате, другарко Тончова, искам да ви направя една снимка пред обора. — Леле, аз съм втасала само за снимка! Чакайте да се издокарам!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 294. <i>Отидох аз в съда с всичкия си каяфет, втасал на тези години само за бракоразводно дело… Седя и бера срама.</i> ОФ, 1959, бр. 4551, 2. <i>— Още им трябва да втасат, тепърва ще се уверят, че такива като Кабакчиоглу ги водят в сляпа улица.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 139. // <i>Диал.</i> За човек — достигам физическа зрелост. <i>— Дъщерите искат да се омъжат,</i> | ||
Текуща версия към 03:19, 19 февруари 2015
се върна късно от казармата. Катя лежеше пребледняла и втренчила тъп поглед във вталената копринена рокля, преметната на стола до кревата. Кр. Кръстев, К, 18. При мъжкото облекло сакото е леко вталено, с малки разрези встрани или отзад на долния му край. ВН, 1960, бр 2740, 4. Вталено палто. Втален жакет.
ВТАЛЯ`. Вж. вталявам.
ВТАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вталя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя свивки на дреха в талията, за да приеме линията на тялото. Шивачката втали както роклята, така и мантото — според модната линия. △ Блузката не трябва да вталявате толкова много, по-добре ще стои. вталявам се, вталя се страд.
ВТАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вталя` се св., непрех. Разг. Отслабвам, ставам с тънка талия. Много си се вталила, да не си била болна?
ВТАЛЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталявам и от вталявам се. Разкроените поли са с повече от два шева и всеки шев се използува за вталяване и разкрояване. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 65.
ВТА`ПЯМ, -яш, несв.; втопя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Потапям нещо в някаква течност. Като съберат сичкий сок, работниците втапят в него дървени или пръстени калъби [калъпи] .. и сокът полепва по тях като кора. Т. Икономов, ЧПГ, 105. втапям се, втопя се страд.
ВТАРА`СИ нареч. Остар. и диал. Веднага, незабавно. — Не чини тая работа да се разтака. Тряба всичко да се върши втараси. Желязото се кове, дорде е горещо. Т. Влайков, Съч. III, 163. По причина, че редачът, който работеше на „Училището“, напусти печатницата, а другият са не намери втараси, тоя брой окъсня. У, 1871, бр. 19, 80.
— От гр. τώρα ’сега, веднага’.
ВТА`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от втасам като прил. 1. За тесто и под. — бухнал, шупнал под действие на мая, квас и готов за точене или печене. Баба Койка режеше втасалото тесто на малки филийки и ги нареждаше в тепсии. П. Стъпов, ЖСН, 189.
2. За консервирани зеленчуци, плодове и под. — готов за ядене, получил необходимите вкусови качества вследствие на ферментация; ферментирал. Силуетът на жената се движеше безшумно от едната стая и другата, пренасяше кайсиевка и прясна туршия от втасали динчета. Ст. Поптонев, НСС, 34. — Оф! Устата ми изсъхнале, .., да ми са сега няколко кисели краставици, я една втасала зелка, че да й приседна, .. щях добър махмурлук да разваля. Лил., 1884, кн. 7, 12.
3. Диал. За плодове, зеленчуци, житни растения — узрял. Задруга със закъсняла нива или царевица помага с работниците си на задруга с .. втасала царевица, която им връща после помощта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35.
4. Диал. За човек — който е достигнал физическа зрелост; зрял. — Има хора, уж улегнали, втасали, пък като ги чуеш да разсъждават, да си умреш от смях. Защо да слагаме зеле, .., като можем да си купим от плод-зеленчука. Й. Попов, ЕЛ, 10. Селският момък, когато достигне пълна възраст, тоест втасал момък, казват го по турски деликанлия, което ще рече луда кръв. Ил. Блъсков, СК, 44.
ВТА`САМ. Вж. втасвам и втасувам.
ВТА`СВАМ, -аш, несв.; втасам, -аш, св., непрех. 1. За тесто и под. — бухвам, шупвам под действието на мая, квас и ставам готов за точене или печене. „Нека само тестото да втаса, оно и само ще прелее през нощвите“, дума дедо Дичо. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Късно след пладне замесеният хляб втаса. И. Петров, НЛ, 177. Докато хлябът втасва, тя приготвяше закуската. Ив. Хаджийски, БДНН II, 112.
2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на консервиране, ферментация — ферментирам, докато добия необходимите вкусови качества, докато стана готов за ядене. В голямата каца, опасана с ръждясали железни обръчи, бяхме сложили зеле за втасване. К. Калчев, ПИЖ, 93. Щом обереха сливите, дядо Тасе ги слагаше в бъчвата, въртеше се по зимника и от час на час ги бъркаше с едно кросно, за да втасат джибрите по-скоро. Кр. Григоров, Н, 211. Някои видове сирене след пресуването се оставят да втасат при 25-30°С, т. е. да се повиши киселинният им градус до желаната степен. Н. Димов и др., ТМ, 143.
3. Разг., понякога ирон. Обикн. в мин., със следв. изр. със съюз да или с предл. за. За човек — имам вече или придобивам качества и подготовка за нещо; ставам годен, подготвен, подходящ за нещо. В същото време мисля съвсем друго, а именно, че вече напълно съм втасал за пенсия. Б. Райнов, НН, 250. Докъсно слушали синовете какъв защитник на текезесето се извъдил баща им. Разбрали те, че е втасал вече да стане кооператор. М. Кюркчиев, ВВ, 89. — А сега елате, другарко Тончова, искам да ви направя една снимка пред обора. — Леле, аз съм втасала само за снимка! Чакайте да се издокарам! Ст. Даскалов, СЛ, 294. Отидох аз в съда с всичкия си каяфет, втасал на тези години само за бракоразводно дело… Седя и бера срама. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. — Още им трябва да втасат, тепърва ще се уверят, че такива като Кабакчиоглу ги водят в сляпа улица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 139. // Диал. За човек — достигам физическа зрелост. — Дъщерите искат да се омъжат,
