Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/488“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | там, откъдето съм дошъл, където съм бил; завръщам се, възвръщам се. <i>С настъпването на есента наближаваше и времето, когато някои от гурбетчиите се връщаха за зимата на почивка в родното си село.</i> Д. Талев, И, 419. <i>Вечер, когато се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късна нощ.</i> И. Петров, НЛ, 57. <i>Морни жетварки със смях и песни се връщаха в село на весели групи…</i> Елин Пелин, Съч. I, 29. <i>Ескадронният командир беше излязъл малко напред и сега се връщаше към могилката, като грациозно и леко галопираше върху своя горещ и строен хунтер.</i> Й. Йовков, Разк. I, 148. | |
| − | 3. За очи, поглед — премествам се, спирам се отново върху нещо, което съм гледал преди това. <i>Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия.</i> Й. Йовков, ЖС, 7. <i>Докторът стоеше неподвижен и погледът му от рамото на | + | 3. За очи, поглед — премествам се, спирам се отново върху нещо, което съм гледал преди това. <i>Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия.</i> Й. Йовков, ЖС, 7. <i>Докторът стоеше неподвижен и погледът му от рамото на Стефчова се разхождаше несъзнателно по стените, по портрета на султана, по огледалото и пак се връщаше на Стефчовото рамо.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 65. <i>Погледът му се върна към видимите неща.</i> Т. Влайков, Съч. III, 307. |
| − | 4. Започвам отново да правя нещо, да се занимавам с нещо, което съм правил преди и временно съм изоставил. <i>Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. Връщаше се отначало, препрочиташе, но пак нищо не запомняше.</i> П. Проданов, С, 22. <i>Така господин генералният директор си запазваше правото на по-силния да почне преговорите, когато намереше за добре | + | 4. Започвам отново да правя нещо, да се занимавам с нещо, което съм правил преди и временно съм изоставил. <i>Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. Връщаше се отначало, препрочиташе, но пак нищо не запомняше.</i> П. Проданов, С, 22. <i>Така господин генералният директор си запазваше правото на по-силния да почне преговорите, когато намереше за добре, т.е. когато гладната, изтощена маса почнеше да се връща на работа при старите условия.</i> Д. Димов, Т, 256. <i>— Ти поздрави Росинка .. А на Сидер предай, че утре се връщам на работа във фабриката.</i> Д. Ангелов, ЖС, 69. |
5. Явявам се, появявам се отново, след като временно съм се изгубил, изчезнал; възобновявам се, възвръщам се. <i>Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта</i>. Л. Стоянов, X, 35. <i>Преди малко Асен не можеше да напипа пулса и сега той с радост усети как затупка под двата му пръста. С ръката си той почувствува как бавно се връща животът.</i> Д. Кисьов, Щ, 397. <i>Много дни минаха и усмивката едва-едва започваше да се връща на лицето му.</i> Д. Талев, ЖС, 97. <i>По смразеното лице на Раковски се разля неочаквана лилава червенина, очите овлажняха, после бледината се върна и бузите над черните бакембарди станаха пепеляви.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 244. <i>Но ти добре живейш там, иначе ще побързаш да си дойдеш. А как живея аз тука, година след година? Младост не се връща, живот не се връща.</i> Д. Талев, И, 207. | 5. Явявам се, появявам се отново, след като временно съм се изгубил, изчезнал; възобновявам се, възвръщам се. <i>Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта</i>. Л. Стоянов, X, 35. <i>Преди малко Асен не можеше да напипа пулса и сега той с радост усети как затупка под двата му пръста. С ръката си той почувствува как бавно се връща животът.</i> Д. Кисьов, Щ, 397. <i>Много дни минаха и усмивката едва-едва започваше да се връща на лицето му.</i> Д. Талев, ЖС, 97. <i>По смразеното лице на Раковски се разля неочаквана лилава червенина, очите овлажняха, после бледината се върна и бузите над черните бакембарди станаха пепеляви.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 244. <i>Но ти добре живейш там, иначе ще побързаш да си дойдеш. А как живея аз тука, година след година? Младост не се връща, живот не се връща.</i> Д. Талев, И, 207. | ||
| − | 6. Обикн. с предл. към. Възстановявам в мисълта си или като говоря обикн. отдавна минали събития, случки, станали през живота ми. <i>В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си.</i> К. Петканов, | + | 6. Обикн. с предл. <em>към</em>. Възстановявам в мисълта си или като говоря обикн. отдавна минали събития, случки, станали през живота ми. <i>В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си.</i> К. Петканов, В, 13. <i>Тя беше, както винаги, радостна, весела, говореше непрекъснато, прескачаше от мисъл на мисъл и все току се връщаше към университета.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 128. // За мисъл, памет и под. — отново се насочвам към нещо минало, преживяно. <i>Наново мисълта му се върна към Катя: той я видя — същата висока и тънка сянка на перона, .. застанала до брат му.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 159. <i>А Индже беше се затворил в чадъра си и, както правеше през последните дни, легна на одъра, .., и се замисли. Мислите му де връщаха шестнайсет години назад.</i> Й. Йовков, СЛ, 122. <i>Колко често паметта ни се връща към миналото!</i> К. Величков, НС, В, 8. |
| − | + | 7. С предл. <em>към</em>. Възстановявам отново предишното си душевно състояние и започвам да възприемам, да чувствам трезво, реално; възвръщам се. <i>Детето й я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, .. И като се връщаше стъпка по стъпка към действителността, някаква друга нейна половина, жива, жадна, копнееща, остана там, в другия й живот, отвъд гроба на Велко.</i> Д. Талев, И, 611. <i>И ето доде то — детето ми .. Когато срещнах светлината на очичките му, устремени в мене, .., аз почувствувах, че се връщам към живота.</i> Й. Йовков, 04, 166. <i>Студеният, чужд поглед на полковника го върна към действителността.</i> Кр. Кръстев, К, 23. | |
| − | + | ◇ <b>Да ти (ви) се връща</b>. <i>Разг.</i> Отговор на честитка, пожелание: да ти (ви) се случи същото. <i>— Хайде, честито! Да ти е жива годеницата! — викат приятелите му и чукат чашите си о неговата. — Благодаря, да ви се връща! — отговаря архиварят и се смее от все сърце.</i> Св. Минков, РТК, 200. | |
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>вра`щам се</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВРЪ`ЩАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> връщам <i>и от</i> връщам се. <i>Издателствата трябва да завеждат искове срещу плагиаторите за връщане на хонорарите, които те са взели, като са им предложени преведени текстове вместо оригинали.</i> Д. Казасов, ОФ, 1955, бр. 3440, 3. <i>— Не бери грижи за връщането, како Кицо! Нали и аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката…</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга (диал.) форма: <em>вра`щане</em><sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЪ`ЩАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия и (остар.) -ета, <i>ср. Отгл. същ. от</i> връщам се. <i>През цялото време тоя ден до връщането си в къщи Борис Глаушев бе скитал из полето около града.</i> Д. Талев, И, 194. <i>Тези мигновени връщания в детството той [Миленко] смяташе за едно малко, но истинско чудо на живота.</i> Ил. Волен, МДС, 57. <i>Привечер двамата</i> | ||
Текуща версия към 01:10, 15 януари 2015
там, откъдето съм дошъл, където съм бил; завръщам се, възвръщам се. С настъпването на есента наближаваше и времето, когато някои от гурбетчиите се връщаха за зимата на почивка в родното си село. Д. Талев, И, 419. Вечер, когато се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късна нощ. И. Петров, НЛ, 57. Морни жетварки със смях и песни се връщаха в село на весели групи… Елин Пелин, Съч. I, 29. Ескадронният командир беше излязъл малко напред и сега се връщаше към могилката, като грациозно и леко галопираше върху своя горещ и строен хунтер. Й. Йовков, Разк. I, 148.
3. За очи, поглед — премествам се, спирам се отново върху нещо, което съм гледал преди това. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия. Й. Йовков, ЖС, 7. Докторът стоеше неподвижен и погледът му от рамото на Стефчова се разхождаше несъзнателно по стените, по портрета на султана, по огледалото и пак се връщаше на Стефчовото рамо. Ив. Вазов, СбНУ II, 65. Погледът му се върна към видимите неща. Т. Влайков, Съч. III, 307.
4. Започвам отново да правя нещо, да се занимавам с нещо, което съм правил преди и временно съм изоставил. Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. Връщаше се отначало, препрочиташе, но пак нищо не запомняше. П. Проданов, С, 22. Така господин генералният директор си запазваше правото на по-силния да почне преговорите, когато намереше за добре, т.е. когато гладната, изтощена маса почнеше да се връща на работа при старите условия. Д. Димов, Т, 256. — Ти поздрави Росинка .. А на Сидер предай, че утре се връщам на работа във фабриката. Д. Ангелов, ЖС, 69.
5. Явявам се, появявам се отново, след като временно съм се изгубил, изчезнал; възобновявам се, възвръщам се. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, X, 35. Преди малко Асен не можеше да напипа пулса и сега той с радост усети как затупка под двата му пръста. С ръката си той почувствува как бавно се връща животът. Д. Кисьов, Щ, 397. Много дни минаха и усмивката едва-едва започваше да се връща на лицето му. Д. Талев, ЖС, 97. По смразеното лице на Раковски се разля неочаквана лилава червенина, очите овлажняха, после бледината се върна и бузите над черните бакембарди станаха пепеляви. Ст. Дичев, ЗС I, 244. Но ти добре живейш там, иначе ще побързаш да си дойдеш. А как живея аз тука, година след година? Младост не се връща, живот не се връща. Д. Талев, И, 207.
6. Обикн. с предл. към. Възстановявам в мисълта си или като говоря обикн. отдавна минали събития, случки, станали през живота ми. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Петканов, В, 13. Тя беше, както винаги, радостна, весела, говореше непрекъснато, прескачаше от мисъл на мисъл и все току се връщаше към университета. Г. Райчев, Избр. съч. II, 128. // За мисъл, памет и под. — отново се насочвам към нещо минало, преживяно. Наново мисълта му се върна към Катя: той я видя — същата висока и тънка сянка на перона, .. застанала до брат му. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. А Индже беше се затворил в чадъра си и, както правеше през последните дни, легна на одъра, .., и се замисли. Мислите му де връщаха шестнайсет години назад. Й. Йовков, СЛ, 122. Колко често паметта ни се връща към миналото! К. Величков, НС, В, 8.
7. С предл. към. Възстановявам отново предишното си душевно състояние и започвам да възприемам, да чувствам трезво, реално; възвръщам се. Детето й я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, .. И като се връщаше стъпка по стъпка към действителността, някаква друга нейна половина, жива, жадна, копнееща, остана там, в другия й живот, отвъд гроба на Велко. Д. Талев, И, 611. И ето доде то — детето ми .. Когато срещнах светлината на очичките му, устремени в мене, .., аз почувствувах, че се връщам към живота. Й. Йовков, 04, 166. Студеният, чужд поглед на полковника го върна към действителността. Кр. Кръстев, К, 23.
◇ Да ти (ви) се връща. Разг. Отговор на честитка, пожелание: да ти (ви) се случи същото. — Хайде, честито! Да ти е жива годеницата! — викат приятелите му и чукат чашите си о неговата. — Благодаря, да ви се връща! — отговаря архиварят и се смее от все сърце. Св. Минков, РТК, 200.
— Друга (диал.) форма: вра`щам се.
ВРЪ`ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от връщам и от връщам се. Издателствата трябва да завеждат искове срещу плагиаторите за връщане на хонорарите, които те са взели, като са им предложени преведени текстове вместо оригинали. Д. Казасов, ОФ, 1955, бр. 3440, 3. — Не бери грижи за връщането, како Кицо! Нали и аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката… Г. Караславов, Избр. съч. II, 124.
— Друга (диал.) форма: вра`щане1.
ВРЪ`ЩАНЕ2, мн. -ия и (остар.) -ета, ср. Отгл. същ. от връщам се. През цялото време тоя ден до връщането си в къщи Борис Глаушев бе скитал из полето около града. Д. Талев, И, 194. Тези мигновени връщания в детството той [Миленко] смяташе за едно малко, но истинско чудо на живота. Ил. Волен, МДС, 57. Привечер двамата
