Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/419“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>восък | + | <b>восък</b>. <i>Разг.</i> Който е много жълт, блед, пребледнял, обикн. от болест или силна уплаха. <i>Илийца приближи детето до светлината. Лицето беше жълто, като восък.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 9. <i>Слабо беше, изпод завивките едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък.</i> Й. Йовков, ВАХ, 115. |
| − | <b> | + | <b>Мек като восък съм (ставам)</b>. <i>Разг.</i> Много добър и отстъпчив съм (ставам). |
| − | + | <b>Не ми е чист восъкът</b>. <i>Разг.</i> Съмнителен, подозрителен съм, извършил съм нещо нечестно, непочтено. <i>— И на бай Камен обущаря не му е чист восъкът, и на Стойчо Селимов… Все са стари комуняги.</i> К. Калчев, ЖП, 338. | |
| − | + | <b>Омеквам / омекна като восък</b>. <i>Разг.</i> Ставам много добър и отстъпчив. | |
| − | <b> | + | <b>Прежълтявам / прежълтея като восък</b>. <i>Разг.</i> Ставам много жълт, блед, поради силна уплаха или болест. <i>Той прежълтя, прежълтя като восък, но после отведнаж стана червен като пуплек и така страшно ме погледна, като че ще ме изеде.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. <i>Навързаните сътрудници на властта трепереха от смъртна уплаха. От лицата им шуртеше студена пот, бяха прежълтели като восък.</i> К. Ламбрев, СП, 133. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОСЪКОПОДО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Книж.</i> Който е подобен на восък, който има качества, свойства на восък. <i>При обикновена температура мазнините биват течни, .., лоеподобни и восъкоподобни.</i> Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 131. <i>Някои от хиподермалните клетки [на пчелите] се приспособили към отделянето на восъкоподобни вещества, които постепенно били използвани вместо други материали за изграждането на пчелните килийки.</i> Б. Бижев, СП, 20. |
| − | + | ---- | |
| − | 1. Който е от восък. <i>Гъркинята намери от съседите восъчна свещ, която запали и постави до мъртвеца.</i> Д. Димов, Т, 633. <i> | + | <b>ВО`СЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е от восък. <i>Гъркинята намери от съседите восъчна свещ, която запали и постави до мъртвеца.</i> Д. Димов, Т, 633. <i>Беба и Буби замръзват в чудната поза на своето стереотипно блаженство — тя със сватбеното було, той с восъчното цвете на ревера си.</i> Св. Минков, РТК, 138. <i>Това са сякаш мумии, восъчни фигури, които циркът на войната показва от място на място.</i> Л. Стоянов, X, 67. <i>Листата на зелето, пшеницата и други растения са покрити с восъчен налеп, който допълва службата на кутикулата.</i> Бтн. VI кл, 55-56. <i>Восъчна пита.</i> |
2. Който служи за произвеждане на восък. <i>Восък отделят само пчелите-работнички. Те имат добре развити восъчни жлези в долната част на коремчето на последните четири членчета.</i> Б. Бижев, СП, 21. // Който служи като източник на восък, от който се извлича восък. <i>Отляво се редяха кисели смокини .., до тях възправяха снага восъчни дървета.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 204. | 2. Който служи за произвеждане на восък. <i>Восък отделят само пчелите-работнички. Те имат добре развити восъчни жлези в долната част на коремчето на последните четири членчета.</i> Б. Бижев, СП, 21. // Който служи като източник на восък, от който се извлича восък. <i>Отляво се редяха кисели смокини .., до тях възправяха снага восъчни дървета.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 204. | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> С цвят на восък; бледожълт, блед. <i>Лицето на момичето беше станало | + | 3. <i>Прен.</i> С цвят на восък; бледожълт, блед. <i>Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже.</i> Д. Ангелов, ЖС, 487. <i>Дъщерята се уплаши от восъчния цвят на майка си, заби глава в краката й и заплака.</i> К. Петканов, В, 194. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | ◇ <b>Восъчна зрелост</b>. <i>Агрон.</i> Степен на зрелост на житните растения, когато зърното започва да узрява, пожълтява и се реже като восък. <i>При узряването на пшеницата се наблюдават три степени на зрелост — млечна, восъчна и пълна.</i> Осн. сел. стоп. VIII кл, 67. |
| − | <b> | + | <b>Восъчен лист; восъчна хартия</b>. Специален лист, напоен с восък или парафин, който служи като шаблон за размножаване чрез циклостил на предварително написан върху него (с пишеща машина или с особени писци) текст. |
| − | < | + | — Други (остар. и диал.) форми: <em>во`счен</em>, <em>во`щен</em> и <em>во`шчен</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`СЪЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал. Умал.</i> от восък; малко восък. <i>Пчелата рекла: „Аз съм най-полезната гадинка / за человека правя мед, а восъчец за бога!“</i> Ст. Михайловски, СБ, 51. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`СЪЧИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Восъчна свещ; вощеница (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | < | + | 2. Само <i>ед.</i> Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощина, вощуна. <i>— Не стига дето поповете ти носят по две руна, .., а за Гергьовден — и по едно черно мъжко агне! Че и паница леща, .., че восъчина за свещи…</i> Д. Рачев, СС, 11-12. |
| + | ◇ <b>Жълта восъчина</b>. <i>Диал.</i> Казва се за слаб, прежълтял, изпит човек. <i>Ех че са провикна болен Първан, / провикна са колкот сила има: / — Де си бре арапин, чер манафин? / .. Че излезе леле чер арапин. / — Чакай, чакай, желта восъчино.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 19-20. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСЪЧНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: восъчен, напр.: <em>восъчноблед</em>, <em>восъчнобял</em>, <em>восъчножълт</em>, <em>восъчноматричен</em> и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСЪЧНОБЛЕ`Д</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бледожълт цвят като восък; восъчнобледен. <i>Между подчертано тъмната ивица на извитите вежди и хлътналите восъчнобледи страни блещукат като два гаснещи въглена очите й.</i> М. Кремен, РЯ, 254. <i>Дишането на Латифе стана тихо, лицето доби восъчноблед оттенък.</i> П. Константинов, ПИГ, 184. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСЪЧНОБЛЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Восъчноблед. <i>Особено най-големият, тринайсетгодишният Илийчо, беше восъчнооледен и слабичък като скелет.</i> П. Михайлов, МП, 34. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСЪЧНОЖЪ`ЛТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има жълт цвят като восък. <i>Тя гледаше купчините цветя и запаленото кандилце, пламъчето на което напомняше за слабичкото, восъчножълто, гаснещо с години</i> | ||
Текуща версия към 04:47, 9 декември 2014
восък. Разг. Който е много жълт, блед, пребледнял, обикн. от болест или силна уплаха. Илийца приближи детето до светлината. Лицето беше жълто, като восък. Ив. Вазов, Съч. XI, 9. Слабо беше, изпод завивките едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък. Й. Йовков, ВАХ, 115.
Мек като восък съм (ставам). Разг. Много добър и отстъпчив съм (ставам).
Не ми е чист восъкът. Разг. Съмнителен, подозрителен съм, извършил съм нещо нечестно, непочтено. — И на бай Камен обущаря не му е чист восъкът, и на Стойчо Селимов… Все са стари комуняги. К. Калчев, ЖП, 338.
Омеквам / омекна като восък. Разг. Ставам много добър и отстъпчив.
Прежълтявам / прежълтея като восък. Разг. Ставам много жълт, блед, поради силна уплаха или болест. Той прежълтя, прежълтя като восък, но после отведнаж стана червен като пуплек и така страшно ме погледна, като че ще ме изеде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. Навързаните сътрудници на властта трепереха от смъртна уплаха. От лицата им шуртеше студена пот, бяха прежълтели като восък. К. Ламбрев, СП, 133.
ВОСЪКОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен на восък, който има качества, свойства на восък. При обикновена температура мазнините биват течни, .., лоеподобни и восъкоподобни. Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 131. Някои от хиподермалните клетки [на пчелите] се приспособили към отделянето на восъкоподобни вещества, които постепенно били използвани вместо други материали за изграждането на пчелните килийки. Б. Бижев, СП, 20.
ВО`СЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от восък. Гъркинята намери от съседите восъчна свещ, която запали и постави до мъртвеца. Д. Димов, Т, 633. Беба и Буби замръзват в чудната поза на своето стереотипно блаженство — тя със сватбеното було, той с восъчното цвете на ревера си. Св. Минков, РТК, 138. Това са сякаш мумии, восъчни фигури, които циркът на войната показва от място на място. Л. Стоянов, X, 67. Листата на зелето, пшеницата и други растения са покрити с восъчен налеп, който допълва службата на кутикулата. Бтн. VI кл, 55-56. Восъчна пита.
2. Който служи за произвеждане на восък. Восък отделят само пчелите-работнички. Те имат добре развити восъчни жлези в долната част на коремчето на последните четири членчета. Б. Бижев, СП, 21. // Който служи като източник на восък, от който се извлича восък. Отляво се редяха кисели смокини .., до тях възправяха снага восъчни дървета. Гр. Угаров, ПСЗ, 204.
3. Прен. С цвят на восък; бледожълт, блед. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов, ЖС, 487. Дъщерята се уплаши от восъчния цвят на майка си, заби глава в краката й и заплака. К. Петканов, В, 194.
◇ Восъчна зрелост. Агрон. Степен на зрелост на житните растения, когато зърното започва да узрява, пожълтява и се реже като восък. При узряването на пшеницата се наблюдават три степени на зрелост — млечна, восъчна и пълна. Осн. сел. стоп. VIII кл, 67.
Восъчен лист; восъчна хартия. Специален лист, напоен с восък или парафин, който служи като шаблон за размножаване чрез циклостил на предварително написан върху него (с пишеща машина или с особени писци) текст.
— Други (остар. и диал.) форми: во`счен, во`щен и во`шчен.
ВО`СЪЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от восък; малко восък. Пчелата рекла: „Аз съм най-полезната гадинка / за человека правя мед, а восъчец за бога!“ Ст. Михайловски, СБ, 51.
ВО`СЪЧИ`НА ж. Диал. 1. Восъчна свещ; вощеница (Н. Геров, РБЯ).
2. Само ед. Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощина, вощуна. — Не стига дето поповете ти носят по две руна, .., а за Гергьовден — и по едно черно мъжко агне! Че и паница леща, .., че восъчина за свещи… Д. Рачев, СС, 11-12.
◇ Жълта восъчина. Диал. Казва се за слаб, прежълтял, изпит човек. Ех че са провикна болен Първан, / провикна са колкот сила има: / — Де си бре арапин, чер манафин? / .. Че излезе леле чер арапин. / — Чакай, чакай, желта восъчино. Нар. пес., СбНУ XXVI, 19-20.
ВОСЪЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: восъчен, напр.: восъчноблед, восъчнобял, восъчножълт, восъчноматричен и др.
ВОСЪЧНОБЛЕ`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бледожълт цвят като восък; восъчнобледен. Между подчертано тъмната ивица на извитите вежди и хлътналите восъчнобледи страни блещукат като два гаснещи въглена очите й. М. Кремен, РЯ, 254. Дишането на Латифе стана тихо, лицето доби восъчноблед оттенък. П. Константинов, ПИГ, 184.
ВОСЪЧНОБЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Восъчноблед. Особено най-големият, тринайсетгодишният Илийчо, беше восъчнооледен и слабичък като скелет. П. Михайлов, МП, 34.
ВОСЪЧНОЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълт цвят като восък. Тя гледаше купчините цветя и запаленото кандилце, пламъчето на което напомняше за слабичкото, восъчножълто, гаснещо с години
