Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/770“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>се намери някой благовиден предлог за връщането ми.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 189. <i>Единствен хаджи Гюро отклони поканата под благовидния предлог, че се чувствува неразположен.</i> А. Христофоров, А, 77. |
| − | + | ---- | |
| − | БЛАГОВИ`ДНО. <i>Книж. Нареч.</i> от благовиден. | + | <b>БЛАГОВИ`ДНО</b>. <i>Книж. Нареч.</i> от благовиден. |
| − | + | ---- | |
| − | БЛАГОВИ`ДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> благовиден; | + | <b>БЛАГОВИ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> благовиден; приемливост. <i>Той прие драговолно поканата на Марка Иванов и Мича Бейзадето и се хвана учител, за да има повече благовидност стоенето му там.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. <i>„Ще отида утре към реката да узная от Арма повече за новото учение.“ Тъй се подлъгвах, защото горд е човекът и с благовидност покрива страстите си…</i> Ем. Станев, А, 121. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е свързан с проява на добра воля, доброжелателство, благоразположение, отзивчивост. <i>Първите професори в университетите, както и в другите училища, не са са плашили от правителството, а от благоволна контрибуция на техните слишатели.</i> Д. Войников, У, 1870, бр. 13, 194. <i>Научили го бяха да държи едно достолепие, но нравът му бе усладителен, благоволен и без притезания. Н.</i> Михайловски, ПА (превод), I, 35. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВОЛЕ`НЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> благоволя<sup>2</sup>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВОЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Проява на добра воля, на разположение, доброжелателство към някого (обикн. на по-високостоящ към по-нискостоящ); благосклонност, благоразположение. <i>Той прие направеното му предложение не като милост, не като някакво особено благоволение, а като нещо напълно заслужено.</i> Т. Влайков, Съч. III, 96. <i>От сиромашия той живееше в постоянен страх — боеше се от големците, от агите и чорбаджиите да не загуби благоволението им, боеше се да не загуби службата си.</i> Д. Талев, И, 78. <i>Хитрият старец знаеше, че да се спечели благоволението на съпруга, първо трябва да се спечели за съюзник жената.</i> Д. Кисьов, Щ, 417. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЛАГОВОЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който изразява благоволение, благосклонност към някого; благосклонен. <i>Александър прие Владислава с благоволителна усмивка.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 187. <i>В отговор на татовия учтив и смирен поздрав .. дядо Хаджия все ще му каже сега и по някоя благоволителна дума | + | <b>БЛАГОВОЛИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който изразява благоволение, благосклонност към някого; благосклонен. <i>Александър прие Владислава с благоволителна усмивка.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 187. <i>В отговор на татовия учтив и смирен поздрав .. дядо Хаджия все ще му каже сега и по някоя благоволителна дума.</i> Т. Влайков, Пр I, 96. <i>А виж, днес не ги е страх, куражлии да ги вземе дяволът! Стискат му ръката, приемат с благодарност и смирение благоволителните му усмивки…</i> Ал. Константинов, Съч. I, 133. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВОЛИ`ТЕЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> благоволителен; благосклонно. <i>— Как си със здравето, даскале? — питаше благоволително чорбаджията.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЛАГОВОЛИТЕ | + | <b>БЛАГОВОЛИТЕ`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Благоволение. <i>Едни от по-големите момчета се ползуват с особена благоволителност. Те лежат не около стената, а по седалата на чиновете.</i> Т. Влайков, Пр I, 156. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВО`ЛНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благоволен; благоволително, благосклонно. <i>Ако и да искаше да си почине с учениците си, пак не ся отрече от ония, които дойдоха при него, но благоволно ги прие.</i> КТЕМ, 285. <i>Ние се ласкаем, мили еднородци, с една сладка надежда: че сме си постигнали поне донейде предположената и предназначената си цел и че вие благоволно ще приемнете той ни труд.</i> В. Берон, ЕИ VIII. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВОЛЯ`</b><sup>1</sup>. Вж. <em>благоволявам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЛАГОВОЛЯ<sup>2</sup>, - | + | <b>БЛАГОВОЛЯ`</b><sup>2</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Проявявам благоразположение, благосклонност към някого, нещо. <i>И чуха от небето глас, който казваше: „Този е син мой възлюблений, в когото благоволих, него слушайте.“</i> Н. Михайловски, ССИ, (превод), 134. <i>— Говори, болярино Синисий — рязко се обади логотетът, сякаш не благоволеше към появилия се болярин.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436. <i>Тая императрица особено благоволеше към гръцката народност, от която имаше много преселници в Русия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. <i>На царя пратил известие, че „ако благоволи на интересите на тивейците, ще му бъде всякога приятел и без никаква награда“.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 78. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОВОЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>благоволя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., непрех. Книж.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>ирон.</i> Със следв. изреч. със съюз да. Проявявам готовност да направя, да извърша нещо, обикн. като израз на добра воля или (днес) на снизхождение към някого. <i>Познавам един известен писател, славен и уважаван от самия себе си. Веднъж той благоволи да седне на нашата маса в кафенето. Направи ни снизхождение приятелско.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 171. <i>— Трябва да живея. Това благоволява да ми изпрати моят баща, с него се препитавам.</i> К. Кюлюмов, ПШ, 11. <i>— Ето я и нашата родна дъщеря! Благоволила най-после да се прибере при родителите си.</i> Тарас, СГ, 38. <i>[Игуменът] благоволи да храни един месец в времято на ваканцията както нашите възпитаници, тъй и от вънкашните ученици — девойки, на число десят.</i> Ч, 1871, бр. 12, 371. | |
| − | |||
| − | 1. <i>Остар.,</i> сега <i>ирон.</i> Със следв. изреч. със съюз да. Проявявам готовност да направя, да извърша нещо, обикн. като израз на добра воля или (днес) на снизхождение към някого. <i>Познавам един известен писател, славен и уважаван от самия себе си. Веднъж той благоволи да седне на нашата маса в кафенето. Направи ни снизхождение приятелско.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 171. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> За вежливо отбелязване на любезно действие на високопоставена личност. <i>— Негово величество султанът благоволи да разреши на своите поданици от българска народност да образуват свои, български</i> | ||
Текуща версия към 11:52, 27 ноември 2013
се намери някой благовиден предлог за връщането ми. П. К. Яворов, Съч. II, 189. Единствен хаджи Гюро отклони поканата под благовидния предлог, че се чувствува неразположен. А. Христофоров, А, 77.
БЛАГОВИ`ДНО. Книж. Нареч. от благовиден.
БЛАГОВИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовиден; приемливост. Той прие драговолно поканата на Марка Иванов и Мича Бейзадето и се хвана учител, за да има повече благовидност стоенето му там. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. „Ще отида утре към реката да узная от Арма повече за новото учение.“ Тъй се подлъгвах, защото горд е човекът и с благовидност покрива страстите си… Ем. Станев, А, 121.
БЛАГОВО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с проява на добра воля, доброжелателство, благоразположение, отзивчивост. Първите професори в университетите, както и в другите училища, не са са плашили от правителството, а от благоволна контрибуция на техните слишатели. Д. Войников, У, 1870, бр. 13, 194. Научили го бяха да държи едно достолепие, но нравът му бе усладителен, благоволен и без притезания. Н. Михайловски, ПА (превод), I, 35.
БЛАГОВОЛЕ`НЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благоволя2.
БЛАГОВОЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Проява на добра воля, на разположение, доброжелателство към някого (обикн. на по-високостоящ към по-нискостоящ); благосклонност, благоразположение. Той прие направеното му предложение не като милост, не като някакво особено благоволение, а като нещо напълно заслужено. Т. Влайков, Съч. III, 96. От сиромашия той живееше в постоянен страх — боеше се от големците, от агите и чорбаджиите да не загуби благоволението им, боеше се да не загуби службата си. Д. Талев, И, 78. Хитрият старец знаеше, че да се спечели благоволението на съпруга, първо трябва да се спечели за съюзник жената. Д. Кисьов, Щ, 417.
БЛАГОВОЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който изразява благоволение, благосклонност към някого; благосклонен. Александър прие Владислава с благоволителна усмивка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 187. В отговор на татовия учтив и смирен поздрав .. дядо Хаджия все ще му каже сега и по някоя благоволителна дума. Т. Влайков, Пр I, 96. А виж, днес не ги е страх, куражлии да ги вземе дяволът! Стискат му ръката, приемат с благодарност и смирение благоволителните му усмивки… Ал. Константинов, Съч. I, 133.
БЛАГОВОЛИ`ТЕЛНО. Книж. Нареч. от благоволителен; благосклонно. — Как си със здравето, даскале? — питаше благоволително чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61.
БЛАГОВОЛИТЕ`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благоволение. Едни от по-големите момчета се ползуват с особена благоволителност. Те лежат не около стената, а по седалата на чиновете. Т. Влайков, Пр I, 156.
БЛАГОВО`ЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благоволен; благоволително, благосклонно. Ако и да искаше да си почине с учениците си, пак не ся отрече от ония, които дойдоха при него, но благоволно ги прие. КТЕМ, 285. Ние се ласкаем, мили еднородци, с една сладка надежда: че сме си постигнали поне донейде предположената и предназначената си цел и че вие благоволно ще приемнете той ни труд. В. Берон, ЕИ VIII.
БЛАГОВОЛЯ`1. Вж. благоволявам.
БЛАГОВОЛЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Проявявам благоразположение, благосклонност към някого, нещо. И чуха от небето глас, който казваше: „Този е син мой възлюблений, в когото благоволих, него слушайте.“ Н. Михайловски, ССИ, (превод), 134. — Говори, болярино Синисий — рязко се обади логотетът, сякаш не благоволеше към появилия се болярин. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436. Тая императрица особено благоволеше към гръцката народност, от която имаше много преселници в Русия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. На царя пратил известие, че „ако благоволи на интересите на тивейците, ще му бъде всякога приятел и без никаква награда“. П. Р. Славейков, ПИ, 78.
БЛАГОВОЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; благоволя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Книж. 1. Остар., сега ирон. Със следв. изреч. със съюз да. Проявявам готовност да направя, да извърша нещо, обикн. като израз на добра воля или (днес) на снизхождение към някого. Познавам един известен писател, славен и уважаван от самия себе си. Веднъж той благоволи да седне на нашата маса в кафенето. Направи ни снизхождение приятелско. Елин Пелин, Съч. IV, 171. — Трябва да живея. Това благоволява да ми изпрати моят баща, с него се препитавам. К. Кюлюмов, ПШ, 11. — Ето я и нашата родна дъщеря! Благоволила най-после да се прибере при родителите си. Тарас, СГ, 38. [Игуменът] благоволи да храни един месец в времято на ваканцията както нашите възпитаници, тъй и от вънкашните ученици — девойки, на число десят. Ч, 1871, бр. 12, 371.
2. Остар. За вежливо отбелязване на любезно действие на високопоставена личност. — Негово величество султанът благоволи да разреши на своите поданици от българска народност да образуват свои, български
