Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/322“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>в Спарта са много смалило, защото и разбойниците, и влъхвите не показвали охота да добиват такиз пари.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 149. |
| − | + | 2. Човек, който напада пътници и други и ги обира с насилие; разбойник, хайдук. <i>Ивика стихотвореца уловиха влъхви (хайдути), и като щяха да го заколят, той не имаше никого да му помогне.</i> П. Берон, БРП, 86. <i>Отваряме и просекът влиза задихан и известява братовчеда ми, че преди няколко часове съгледал в шумака двама влъхви, които ся сговаряли да дойдат през нощ да запалят обора.</i> С. Радулов, НД (превод), 116. | |
| − | + | 3. Хитър, находчив човек; хитрец. <i>Стар влък е тоя лаком чорбаджия! .. И не ще остави той плячката да избяга от ръцете му. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета .. Ще искат да го изиграят него, тия влъхви.</i> Т. Влайков, съч. III, 299-300. • Обр. <i>Един змей имал съкровище и го криел в една дупка, която вардил деня и нощя. Две лисици, и двете големи влъхви, сполучили най-после да станат приятелки на змея и да се вмъкнат при него.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 15-16. // <i>Остар. Ирон.</i> Хитър политически деец; демагог. <i>Министрите в правителството на Муравиев начело със старите влъхви Мушанов и Буров бяха англофили.</i> П. Илиев, ЛВ, 256-257. <i>Ясно е, че под думите „Млада Франция“ Левски не можеше да разбира партията на стария влъхва Тиер.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 102. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЪХВА`РИН</b>, <i>мн.</i> влъхва`ри, <i>м. Простонар.</i> Влъхва<sup>2</sup>. <i>Кога си юмра, Радо ле, / .., / баща си в очи не гледай, / че баща ти курварин, / курварин, Радо, влъхварин.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 65. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЪ`ХВЕШКИ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> влъхва<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЪ`ХВЕШКИ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> влъхва<sup>2</sup>. <i>И отчаяният гостинник, .., отиде да служи за безопасността на къщите пампелунски, като хвърляше тъжен и боязлив поглед към своята, която оставаше на влъхвешкото разположение на настойника си.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 30. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЪХВУ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> Гадая, врачувам. <i>Тя баеше и влъхвуваше кой ще й ся падне на честта и описуваше от глава до пята Самуила.</i> Е. Мутева, РБЦ (превод), 15. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЪХВУВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Занимавам се с грабежи, обири; крада, обирам. | ||
| − | + | 2. Занимавам се с разбойничество; разбойничествам. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛЪХВУ`ВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> влъхвувам<sup>1</sup>. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛЪХВУ`ВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> влъхвувам<sup>2</sup>. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЪ`ШБА</b> <i>ж. Остар.</i> Магия, магьосничество. <i>Той [Боян] е изкусен чародей, .. Заради това хората казват какво с влъшба мъртви въздигал от гроб и живи омайвал.</i> Д. Войников, РК, 8. <i>Самуил послуша бабата, защото нему беше се` едно с какво било да било, само да добие съгласие Райнино, та че ако ще би с взаимна любов или с бабешки влъшби и баяне.</i> Е. Мутева, РБЦ (превод), 16. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЮ`БВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>влю`бя се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. 1. Бивам обхванат, завладян от чувство на любов към лице от другия пол. <i>Още като видя Нонка, той се влюби в нея с чистата и нежна любов на своята артистична душа, но нямаше кураж да й се изповяда.</i> И. Петров, НЛ, 57. <i>Помнеше как си размениха къси погледи, помнеше и трепета, който мина по тялото му, .. От тоя ден Костадин се влюби.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 11. <i>Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 130. | ||
| − | + | 2. <i>Разш.</i> Бивам обхванат от чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. <i>Заспалото му досега народно чувство, .., растеше с нова сила; всеки ден той повече се влюбваше в България.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 53. <i>За мене бе донесъл подарък току-що излезлите два тома от Хюговата книга „La légende des siècles“, след жедното прочитане на която{{попр|Отпечатано: „коята“.}} аз още повече се влюбих във великия поет.</i> К. Величков, ПССъч. I, VIII. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Влюбвам се / влюбя се до уши</b>. <i>Разг.</i> Силно се влюбвам. | |
| − | < | + | — Друга (остар.) форма: <em>вли`бвам се</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЮ`БВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> влюбвам се. <i>Той се бои като огън от влюбването… Чудак.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144. <i>Влюбването не е дълбоко чувство, макар че то може да бъде силно.</i> Псих. X кл, 76. <i>— На тоя свят има симпатии, има увлечения, има влюбвания, а любовта е нещо по-друго, по-висше!</i> К. Георгиев, ВБ, 37. <i>Между две влюбвания се сближаваше временно с други жени, по които не страдаше. А те го харесваха и той ги търпеше физически и духовно, докато траеше болката по последната възлюблена.</i> Д. Вълев, Ж, 133. | ||
| + | — Друга (остар.) форма: <em>вли`бване</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЮ`БЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който изпитва чувство на любов към лице от другия пол. <i>И тя, .., ще мине сред всички, под ръка с любимия си човек, .., щастлива и влюбена.</i> Елин Пелин, Съч. II, 113. <i>Главният герой е твърде влюбен, лудешки, безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. <i>— Момичето е влюбено и все сина</i> | ||
Текуща версия към 01:31, 25 септември 2014
в Спарта са много смалило, защото и разбойниците, и влъхвите не показвали охота да добиват такиз пари. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 149.
2. Човек, който напада пътници и други и ги обира с насилие; разбойник, хайдук. Ивика стихотвореца уловиха влъхви (хайдути), и като щяха да го заколят, той не имаше никого да му помогне. П. Берон, БРП, 86. Отваряме и просекът влиза задихан и известява братовчеда ми, че преди няколко часове съгледал в шумака двама влъхви, които ся сговаряли да дойдат през нощ да запалят обора. С. Радулов, НД (превод), 116.
3. Хитър, находчив човек; хитрец. Стар влък е тоя лаком чорбаджия! .. И не ще остави той плячката да избяга от ръцете му. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета .. Ще искат да го изиграят него, тия влъхви. Т. Влайков, съч. III, 299-300. • Обр. Един змей имал съкровище и го криел в една дупка, която вардил деня и нощя. Две лисици, и двете големи влъхви, сполучили най-после да станат приятелки на змея и да се вмъкнат при него. Т. Икономов, ЧПГ, 15-16. // Остар. Ирон. Хитър политически деец; демагог. Министрите в правителството на Муравиев начело със старите влъхви Мушанов и Буров бяха англофили. П. Илиев, ЛВ, 256-257. Ясно е, че под думите „Млада Франция“ Левски не можеше да разбира партията на стария влъхва Тиер. Г. Бакалов, Избр. пр, 102.
ВЛЪХВА`РИН, мн. влъхва`ри, м. Простонар. Влъхва2. Кога си юмра, Радо ле, / .., / баща си в очи не гледай, / че баща ти курварин, / курварин, Радо, влъхварин. Нар. пес., СбНУ XIV, 65.
ВЛЪ`ХВЕШКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от влъхва1.
ВЛЪ`ХВЕШКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от влъхва2. И отчаяният гостинник, .., отиде да служи за безопасността на къщите пампелунски, като хвърляше тъжен и боязлив поглед към своята, която оставаше на влъхвешкото разположение на настойника си. Н. Михайловски, ПА (превод), 30.
ВЛЪХВУ`ВАМ1, -аш, несв., непрех. Остар. Гадая, врачувам. Тя баеше и влъхвуваше кой ще й ся падне на честта и описуваше от глава до пята Самуила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 15.
ВЛЪХВУВАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Занимавам се с грабежи, обири; крада, обирам.
2. Занимавам се с разбойничество; разбойничествам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЪХВУ`ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от влъхвувам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЪХВУ`ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влъхвувам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЪ`ШБА ж. Остар. Магия, магьосничество. Той [Боян] е изкусен чародей, .. Заради това хората казват какво с влъшба мъртви въздигал от гроб и живи омайвал. Д. Войников, РК, 8. Самуил послуша бабата, защото нему беше се` едно с какво било да било, само да добие съгласие Райнино, та че ако ще би с взаимна любов или с бабешки влъшби и баяне. Е. Мутева, РБЦ (превод), 16.
ВЛЮ`БВАМ СЕ, -аш се, несв.; влю`бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Бивам обхванат, завладян от чувство на любов към лице от другия пол. Още като видя Нонка, той се влюби в нея с чистата и нежна любов на своята артистична душа, но нямаше кураж да й се изповяда. И. Петров, НЛ, 57. Помнеше как си размениха къси погледи, помнеше и трепета, който мина по тялото му, .. От тоя ден Костадин се влюби. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
2. Разш. Бивам обхванат от чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Заспалото му досега народно чувство, .., растеше с нова сила; всеки ден той повече се влюбваше в България. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 53. За мене бе донесъл подарък току-що излезлите два тома от Хюговата книга „La légende des siècles“, след жедното прочитане на която* аз още повече се влюбих във великия поет. К. Величков, ПССъч. I, VIII.
◇ Влюбвам се / влюбя се до уши. Разг. Силно се влюбвам.
— Друга (остар.) форма: вли`бвам се.
ВЛЮ`БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влюбвам се. Той се бои като огън от влюбването… Чудак. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144. Влюбването не е дълбоко чувство, макар че то може да бъде силно. Псих. X кл, 76. — На тоя свят има симпатии, има увлечения, има влюбвания, а любовта е нещо по-друго, по-висше! К. Георгиев, ВБ, 37. Между две влюбвания се сближаваше временно с други жени, по които не страдаше. А те го харесваха и той ги търпеше физически и духовно, докато траеше болката по последната възлюблена. Д. Вълев, Ж, 133.
— Друга (остар.) форма: вли`бване.
ВЛЮ`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва чувство на любов към лице от другия пол. И тя, .., ще мине сред всички, под ръка с любимия си човек, .., щастлива и влюбена. Елин Пелин, Съч. II, 113. Главният герой е твърде влюбен, лудешки, безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. — Момичето е влюбено и все сина
