Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/310“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>срамежлива българка, като че почна да сеща влечение към нея.</i> Ал. Константинов, БГ, 16-17. <i>Той заспиваше и се събуждаше с неволното и непосилно влечение към образа на Стефка, която сега му се мяркаше в душата като благатък | + | <i>срамежлива българка, като че почна да сеща влечение към нея.</i> Ал. Константинов, БГ, 16-17. <i>Той заспиваше и се събуждаше с неволното и непосилно влечение към образа на Стефка, която сега му се мяркаше в душата като благатък блян…</i> А. Страшимиров, Съч. 1, 194. |
| − | 3. Обикн. <i>мн. Остар</i>. Движение на вода в море, океан и под. в определена посока; течение. <i>Оттам плува по-нататък и сякой ден по малко, защото трябваше да ся | + | 3. Обикн. <i>мн. Остар</i>. Движение на вода в море, океан и под. в определена посока; течение. <i>Оттам плува по-нататък и сякой ден по малко, защото трябваше да ся завардва от противните ветрове и от морските влечения.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 137. |
| − | |||
| − | 137. | ||
4. <i>Остар. Физ.</i> Гравитация. <i>Теглението на едно тяло към центъра на друго нарича ся влечение.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 360. | 4. <i>Остар. Физ.</i> Гравитация. <i>Теглението на едно тяло към центъра на друго нарича ся влечение.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 360. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛЕЧЕШКА`ТА</b> <i>нареч. Разг.</i> Влечешком; влачешката. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛЕЧЕШКИ`М</b> <i>нареч. Диал.</i> Влечешком; влачешким. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕЧЕШКО`М</b> <i>нареч.</i> С влечене; влачешком. <i>Раненият идеше насам влечешком.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕ`ЧКИ</b>, обикн. <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>вле`чка</b> <i>ж. Диал.</i> Чехли; влечалки. <i>Папукчиите изработват три-четири вида папуци, .. детски, .. тулумбаджийски, заострени, наричани още „влечки“, защото се носят като чехли.</i> Н. Хайтов, А, 65. <i>Джена влезе, облечена в роба от зелено кадифе, с пендара на шията, с позлатена гривна, с червена престилка и жълти влечки.</i> К. Петканов, ДЧ, 260. <i>Борис почука на вратата. Още един път. — Ида, ида, — чу се отвътре глух глас, скръцна друга врата, потътриха се влечки.</i> Д. Талев, И, 183. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕЧУ`ГА</b> <i>ж. Остар.</i> Влечуго. <i>Пребих, стъпках змията отвратителна / и пътя си поех без шум… / Аз знам влечуга друга, зла, язвителна.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 150. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕЧУ`ГО</b>, <i>мн.</i> -и, <i>ср.</i> 1. Само <i>мн. Зоол.</i> Клас гръбначни животни с непостоянна температура, покрити с рогови люспи или щитове, повечето от които влачат тялото си при движение. Reptilia. <i>Влечугите са тоже добре застъпени по нашата планина — от обикновения незлоблив гущер .. до отровната усойница.</i> П. Делирадев, В, 177. <i>В края на кредния период измират господствуващите в средната ера главоноги — амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните.</i> ПН, 1935, кн. 8-9,122. <i>Полуводни влечуги.</i> | ||
| − | + | 2. Всяко отделно животно от този клас. <i>Още две крачки. Змии, гущери и всевъзможни люспести и лигави влечуги.</i> Хр. Радевски, Избр. пр III, 112. <i>Това отровно влечуго [аспидата], сродно с индийската кобра, беше дълго около петнадесет стъпки и никак не бе безопасно.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 520. <i>Той се огорчаваше, .., че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 92. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на оскърбително отношение към някого, който няма собствено мнение, който се унижава, угодничи, раболепничи пред някого, за да постигне целта си. <i>Амбицията да се издигне и полугладните студентски години го бяха превърнали в безшумно и услужливо влечуго.</i> Д. Димов, Т, 378. <i>„Влечуго“ — с яд помисли Баранов за полковника. „Иска да се хареса не с достойнството си, а с любоугодничество“.</i> X. Русев, ПС, 42. <i>Мизерията на духа роди влечуги много, / душици дребни и сърца, пропити с мъст</i>. / <i>Прости им в този час, не ги осъждай строго, / бъди на оня свят щастлив и лека пръст!</i> Н. Генчев, РД, 18. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛЕ`Я</b>. Вж. <em>вливам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИ`БВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; вли`бя се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Остар.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. Влюбвам се. <i>Уплаши ся и думаше в себе си, .., че изказа нещо, което никога не трябваше да каже на един мъж, който бе напуснал всичко за нея и който беше ся влибил в нея тъй страстно.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 123. <i>Женитбата ти ще обрадва цял свят. Да бяхте на двата края на света, трябваше да се срещнете и влибите.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 744. | |
| − | + | ---- | |
| − | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на оскърбително отношение към някого, който няма собствено мнение, който се унижава, угодничи, | + | <b>ВЛИ`БВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> влибвам се; влюбване. |
| − | |||
| − | X. Русев, ПС, 42. <i>Мизерията на духа роди влечуги много, / душици дребни и сърца, пропити с мъст</i>. / <i>Прости им в този час, не ги осъждай строго, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИ`БЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Влюбен. <i>Но видеше ли Найда, той загубваше и ума и дума, .., и връщаше се у дома си, разсърден на себе си и още по-влибен в Найда.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. <i>Той [императорът] му отне между другото и самата негова жена, отлична на хубост, в която беше крайно влибен.</i> Т. Шишков, ИБН, 193. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИБЧИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Влюбчив. <i>Напротив, Юпитер бил много влибчив, защото той тая слабост избозал заедно с млякото от коза.</i> Ч, 1875, бр. 6, 264. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИ`БЯ СЕ</b>. Вж. <em>влибвам се</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вле`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> влях, <i>прич. мин. св. деят.</i> влял, -а, -о, <i>мн.</i> вле`ли, <i>прич. мин. страд.</i> влят, -а, -о, <i>мн.</i> вле`ти и влян, -а, -о, <i>мн.</i> вле`ни, <i>св., прех.</i> 1. Сипвам някаква течност в нещо; наливам. <i>Ако влеем една в друга две течности, които не се смесват, например олио във вода, и силно се разклати сместа, тогава се получава млекоподобна течност, наречена емулсия.</i> Хим. VII кл, 1950, 35. <i>Във вената на единия крайник капково вливаме кръв, а от вената на другия я източваме. По този начин „обменяме“ до няколко литра от кръвта на болния.</i> НТМ, 1966, кн. 212, 53. <i>Лудо хоро те [русалките] ще залюлеят, /</i> | |
| − | |||
| − | 1. Сипвам някаква течност в нещо; наливам. <i>Ако влеем една в друга две течности, които не се смесват, например олио във вода, и силно се разклати сместа, тогава се получава млекоподобна течност, наречена емулсия.</i> Хим. VII кл, 1950, 35. <i>Във вената на единия крайник капково вливаме кръв, а от вената на другия я източваме. По този начин | ||
| − | |||
Текуща версия към 04:35, 14 септември 2014
срамежлива българка, като че почна да сеща влечение към нея. Ал. Константинов, БГ, 16-17. Той заспиваше и се събуждаше с неволното и непосилно влечение към образа на Стефка, която сега му се мяркаше в душата като благатък блян… А. Страшимиров, Съч. 1, 194.
3. Обикн. мн. Остар. Движение на вода в море, океан и под. в определена посока; течение. Оттам плува по-нататък и сякой ден по малко, защото трябваше да ся завардва от противните ветрове и от морските влечения. П. Кисимов, ОА I (превод), 137.
4. Остар. Физ. Гравитация. Теглението на едно тяло към центъра на друго нарича ся влечение. Ив. Богоров, ВГД (превод), 360.
ВЛЕЧЕШКА`ТА нареч. Разг. Влечешком; влачешката.
ВЛЕЧЕШКИ`М нареч. Диал. Влечешком; влачешким.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЕЧЕШКО`М нареч. С влечене; влачешком. Раненият идеше насам влечешком.
ВЛЕ`ЧКИ, обикн. мн., ед. (рядко) вле`чка ж. Диал. Чехли; влечалки. Папукчиите изработват три-четири вида папуци, .. детски, .. тулумбаджийски, заострени, наричани още „влечки“, защото се носят като чехли. Н. Хайтов, А, 65. Джена влезе, облечена в роба от зелено кадифе, с пендара на шията, с позлатена гривна, с червена престилка и жълти влечки. К. Петканов, ДЧ, 260. Борис почука на вратата. Още един път. — Ида, ида, — чу се отвътре глух глас, скръцна друга врата, потътриха се влечки. Д. Талев, И, 183.
ВЛЕЧУ`ГА ж. Остар. Влечуго. Пребих, стъпках змията отвратителна / и пътя си поех без шум… / Аз знам влечуга друга, зла, язвителна. Ив. Вазов, Съч. III, 150.
ВЛЕЧУ`ГО, мн. -и, ср. 1. Само мн. Зоол. Клас гръбначни животни с непостоянна температура, покрити с рогови люспи или щитове, повечето от които влачат тялото си при движение. Reptilia. Влечугите са тоже добре застъпени по нашата планина — от обикновения незлоблив гущер .. до отровната усойница. П. Делирадев, В, 177. В края на кредния период измират господствуващите в средната ера главоноги — амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните. ПН, 1935, кн. 8-9,122. Полуводни влечуги.
2. Всяко отделно животно от този клас. Още две крачки. Змии, гущери и всевъзможни люспести и лигави влечуги. Хр. Радевски, Избр. пр III, 112. Това отровно влечуго [аспидата], сродно с индийската кобра, беше дълго около петнадесет стъпки и никак не бе безопасно. Гр. Угаров, ПСЗ, 520. Той се огорчаваше, .., че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Ив. Вазов, Съч. VII, 92.
Прен. Руг. За изразяване на оскърбително отношение към някого, който няма собствено мнение, който се унижава, угодничи, раболепничи пред някого, за да постигне целта си. Амбицията да се издигне и полугладните студентски години го бяха превърнали в безшумно и услужливо влечуго. Д. Димов, Т, 378. „Влечуго“ — с яд помисли Баранов за полковника. „Иска да се хареса не с достойнството си, а с любоугодничество“. X. Русев, ПС, 42. Мизерията на духа роди влечуги много, / душици дребни и сърца, пропити с мъст. / Прости им в този час, не ги осъждай строго, / бъди на оня свят щастлив и лека пръст! Н. Генчев, РД, 18.
ВЛЕ`Я. Вж. вливам.
ВЛИ`БВАМ СЕ, -аш се, несв.; вли`бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Влюбвам се. Уплаши ся и думаше в себе си, .., че изказа нещо, което никога не трябваше да каже на един мъж, който бе напуснал всичко за нея и който беше ся влибил в нея тъй страстно. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 123. Женитбата ти ще обрадва цял свят. Да бяхте на двата края на света, трябваше да се срещнете и влибите. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 744.
ВЛИ`БВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от влибвам се; влюбване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛИ`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Влюбен. Но видеше ли Найда, той загубваше и ума и дума, .., и връщаше се у дома си, разсърден на себе си и още по-влибен в Найда. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. Той [императорът] му отне между другото и самата негова жена, отлична на хубост, в която беше крайно влибен. Т. Шишков, ИБН, 193.
ВЛИБЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Влюбчив. Напротив, Юпитер бил много влибчив, защото той тая слабост избозал заедно с млякото от коза. Ч, 1875, бр. 6, 264.
ВЛИ`БЯ СЕ. Вж. влибвам се.
ВЛИ`ВАМ, -аш, несв.; вле`я, -е`еш, мин. св. влях, прич. мин. св. деят. влял, -а, -о, мн. вле`ли, прич. мин. страд. влят, -а, -о, мн. вле`ти и влян, -а, -о, мн. вле`ни, св., прех. 1. Сипвам някаква течност в нещо; наливам. Ако влеем една в друга две течности, които не се смесват, например олио във вода, и силно се разклати сместа, тогава се получава млекоподобна течност, наречена емулсия. Хим. VII кл, 1950, 35. Във вената на единия крайник капково вливаме кръв, а от вената на другия я източваме. По този начин „обменяме“ до няколко литра от кръвта на болния. НТМ, 1966, кн. 212, 53. Лудо хоро те [русалките] ще залюлеят, /
