Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/309“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>жилави волове са предимно от Изворно.</i> Б. Несторов, СР, 79. | <i>жилави волове са предимно от Изворно.</i> Б. Несторов, СР, 79. | ||
| − | 2. <i>Прен. Разг. Пренебр.</i> Човек, който постоянно отлага извършването или завършването на нещо. <i>И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако | + | 2. <i>Прен. Разг. Пренебр.</i> Човек, който постоянно отлага извършването или завършването на нещо. <i>И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако Алата. Лежач и влекач. Поработва нещо, ама повече гледа къде има похапване, нещо гощавчица, сватбица, та да се присламчи там...</i> П. Велков, СДН, 339. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕКА`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който служи за влачене. <i>Ако един влекач не е в състояние да извлече кораба, вика се и друг на помощ. Важно условие тук е да има съгласуваност и здрави влекачни въжета.</i> НФ, 1948, бр. 53, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕКОХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Само в съчет. <b>Влекоходно животно</b>. <i>Остар.</i> Влечуго. <i>Малко едно попълзяване на някои влекоходни животни наоколо му [на пътника] го стресва.</i> Ил. Блъсков, ИС, 99. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕ`ПВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вле`пна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вле`пнат, <i>св., непрех. Диал.</i> Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепявам се. <i>Не му е много работата [по ралото] — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ама на` — не може да сколаса.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 212. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕ`ПВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> влепвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕ`ПНА</b>. Вж. <em>влепвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕПЯ`</b>. Вж. <em>влепявам</em> и <em>влепям</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕПЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>влепя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Залепвам нещо о или върху друго нещо; влепям (Н. Геров, РБЯ). <i>Морският еж е покрит с варова черупка, която състои от стотини частички. Тези частички ся съединяват помежду си толкова силно, щото ти ся чини, че ся влепени една в друга.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 153. | ||
| − | + | 2. Плътно допирам нещо о друго; влепям. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
3. Удрям, зашлевявам (шамар, плесница); влепям. <i>Влепи му една плесница.</i> Н. Геров, РБЯ I, 140. | 3. Удрям, зашлевявам (шамар, плесница); влепям. <i>Влепи му една плесница.</i> Н. Геров, РБЯ I, 140. | ||
| − | 4. Втиквам, мушвам, пъхвам нещо в ръцете на някого; влепям (Н. Геров, РБЯ). <b>влепявам се, влепя се</b> <i>страд.</i> | + | 4. Втиквам, мушвам, пъхвам нещо в ръцете на някого; влепям (Н. Геров, РБЯ). <b>влепявам се</b>, <b>влепя се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕПЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>влепя се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Залепвам се във или върху нещо; влепям се. | ||
| − | + | 2. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепвам, влепям се. <i>Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защитавало се и изстисканите сокове връщало в корена, та корените набъбвали, .. обикрачили камъка, влепили се в него, впили се.</i> Н. Хайтов, ШГ, 181. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛЕПЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> влепявам <i>и от</i> влепявам се; влепяне. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕ`ПЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>влепя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Диал.</i> Влепявам. <b>влепям се</b>, <b>влепя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЕ`ПЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>влепя се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Влепявам се. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛЕ`ПЯНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> влепям <i>и от</i> влепям се; влепяване. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен | + | <b>ВЛЕТЯ`</b>. Вж. <em>влитам</em> и <em>влетявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛЕТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); <b>влетя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -я`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> влетя`л, -а, -о, <i>мн.</i> влете`ли, <i>св., непрех.</i> Влитам. <i>Виното избълбукваше в гърлото ми .. Преди още да се насладя на вкуса му .. жена ми влетяваше при мен.</i> Г. Величков, НУ, 131. <i>Локомотивът, окичен със знамена и зеленина, влетява с грохот в гарата.</i> Д. Ангелов, ЖС, 706. <i>Меч всепобеден, / процеп сред мрак! / .. / Влетявай до дръжка / в изменно сърце!</i> Т. Траянов, ББ, 37. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЛЕТЯ | + | <b>ВЛЕТЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> влетявам; влитане. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛЕ`ЧАЛКИ</b>, обикн. <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>вле`чалка</b> <i>ж. Диал.</i> Влечки. <i>На тиловете си носят [жените] нещо като чешел, нареден с пари, .. отпред имат низи и нанизи на (гърдите); на главата бяла „кърпа“ и други шамии; „кошула“ шарена с „кораци“ (яки) плетени; .. жълти и цървени „цреве“(влечалки).</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛЕ`ЧЕНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> влека <i>и от</i> влека се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛЕЧЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Обикн. с предл. към. Интерес, наклонност, стремеж към нещо. <i>Имах влечение към рисуването още от дете. От първоначалното училище.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 110. <i>Бях вече голямо момче и трябваше да тръгна на училище, ала не ми се искаше да уча. Нямах влечение.</i> СбЦГМГ, 414. <i>Тя, .., не била още ходила в тази станция .. Пък и нямала влечение към техниката — тя обичала театъра.</i> А. Гуляшки, МТС, 81-82. <i>— Нямаше ли влечение към стиховете? — попита един от нас. — А бе, имах и да ви кажа ли, моите стихове не бяха лоши.</i> А. Каралийчев, С, 256-257. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Обикн. с предл. <em>към</em>. Любовен стремеж към някого, чувство на духовна или физическа потребност от някого. <i>След този разговор влечението му към Венета още повече се засили. Продължаваше да ходи всеки ден при нея и да остава до късно през нощта в къщата под гората.</i> Л. Станев, ПХ, 94. <i>Фон Гайер й харесваше [на Ирина] отдавна .. Това не беше любов, а някакво физическо влечение, смесено чувство на солидарност и спокойно възхищение един от друг.</i> Д. Димов, Т, 347. <i>Младият момък, след няколко срещи с нашата скромна и</i> | ||
Текуща версия към 22:32, 12 септември 2014
жилави волове са предимно от Изворно. Б. Несторов, СР, 79.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който постоянно отлага извършването или завършването на нещо. И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако Алата. Лежач и влекач. Поработва нещо, ама повече гледа къде има похапване, нещо гощавчица, сватбица, та да се присламчи там... П. Велков, СДН, 339.
ВЛЕКА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за влачене. Ако един влекач не е в състояние да извлече кораба, вика се и друг на помощ. Важно условие тук е да има съгласуваност и здрави влекачни въжета. НФ, 1948, бр. 53, 2.
ВЛЕКОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само в съчет. Влекоходно животно. Остар. Влечуго. Малко едно попълзяване на някои влекоходни животни наоколо му [на пътника] го стресва. Ил. Блъсков, ИС, 99.
ВЛЕ`ПВАМ, -аш, несв.; вле`пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вле`пнат, св., непрех. Диал. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепявам се. Не му е много работата [по ралото] — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ама на` — не може да сколаса. Ц. Церковски, Съч. III, 212.
ВЛЕ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепвам.
ВЛЕ`ПНА. Вж. влепвам.
ВЛЕПЯ`. Вж. влепявам и влепям.
ВЛЕПЯ`ВАМ, -аш, несв.; влепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Залепвам нещо о или върху друго нещо; влепям (Н. Геров, РБЯ). Морският еж е покрит с варова черупка, която състои от стотини частички. Тези частички ся съединяват помежду си толкова силно, щото ти ся чини, че ся влепени една в друга. ИЗ 1874-1881, 1882, 153.
2. Плътно допирам нещо о друго; влепям.
3. Удрям, зашлевявам (шамар, плесница); влепям. Влепи му една плесница. Н. Геров, РБЯ I, 140.
4. Втиквам, мушвам, пъхвам нещо в ръцете на някого; влепям (Н. Геров, РБЯ). влепявам се, влепя се страд.
ВЛЕПЯ`ВАМ СЕ несв.; влепя се св., непрех. Диал. 1. Залепвам се във или върху нещо; влепям се.
2. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепвам, влепям се. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защитавало се и изстисканите сокове връщало в корена, та корените набъбвали, .. обикрачили камъка, влепили се в него, впили се. Н. Хайтов, ШГ, 181.
ВЛЕПЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепявам и от влепявам се; влепяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЕ`ПЯМ, -яш, несв.; влепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Влепявам. влепям се, влепя се страд.
ВЛЕ`ПЯМ СЕ несв.; влепя се св., непрех. Диал. Влепявам се.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВЛЕ`ПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепям и от влепям се; влепяване.
ВЛЕТЯ`. Вж. влитам и влетявам.
ВЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); влетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. влетя`л, -а, -о, мн. влете`ли, св., непрех. Влитам. Виното избълбукваше в гърлото ми .. Преди още да се насладя на вкуса му .. жена ми влетяваше при мен. Г. Величков, НУ, 131. Локомотивът, окичен със знамена и зеленина, влетява с грохот в гарата. Д. Ангелов, ЖС, 706. Меч всепобеден, / процеп сред мрак! / .. / Влетявай до дръжка / в изменно сърце! Т. Траянов, ББ, 37.
ВЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от влетявам; влитане.
ВЛЕ`ЧАЛКИ, обикн. мн., ед. (рядко) вле`чалка ж. Диал. Влечки. На тиловете си носят [жените] нещо като чешел, нареден с пари, .. отпред имат низи и нанизи на (гърдите); на главата бяла „кърпа“ и други шамии; „кошула“ шарена с „кораци“ (яки) плетени; .. жълти и цървени „цреве“(влечалки). Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128.
ВЛЕ`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от влека и от влека се.
ВЛЕЧЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. с предл. към. Интерес, наклонност, стремеж към нещо. Имах влечение към рисуването още от дете. От първоначалното училище. Б. Шивачев, Съч. I, 110. Бях вече голямо момче и трябваше да тръгна на училище, ала не ми се искаше да уча. Нямах влечение. СбЦГМГ, 414. Тя, .., не била още ходила в тази станция .. Пък и нямала влечение към техниката — тя обичала театъра. А. Гуляшки, МТС, 81-82. — Нямаше ли влечение към стиховете? — попита един от нас. — А бе, имах и да ви кажа ли, моите стихове не бяха лоши. А. Каралийчев, С, 256-257.
2. Обикн. с предл. към. Любовен стремеж към някого, чувство на духовна или физическа потребност от някого. След този разговор влечението му към Венета още повече се засили. Продължаваше да ходи всеки ден при нея и да остава до късно през нощта в къщата под гората. Л. Станев, ПХ, 94. Фон Гайер й харесваше [на Ирина] отдавна .. Това не беше любов, а някакво физическо влечение, смесено чувство на солидарност и спокойно възхищение един от друг. Д. Димов, Т, 347. Младият момък, след няколко срещи с нашата скромна и
