Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/280“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 216. <i>Пешо започна разказа | + | 216. <i>Пешо започна разказа — отначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше.</i> П. Вежинов, СО, 63. <i>Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже!</i> Ем. Попдимитров, СР, 135. <b>влагам се</b>, <b>вложа се</b> <i>страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. <i>Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 158. <i>— Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагат в акции, в търговия, в предприятия.</i> Й. Йовков, ОЧ, 81. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Влагам в устата</b> <i>на някого нещо</i> (някакви думи, фрази, мисли и под.). <i>Книж.</i> 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. <i>Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи.</i> С, 1951, кн. 5, 178. <i>Скоро, много скоро тя разбра, че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач.</i> Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. <i>Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността.</i> Г. Кирков, Избр. пр I, 78. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ГАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> влагам <i>и от</i> влагам се. <i>Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинството, .., нито за неефективното влагане на средствата, което, .., ощетяваше по-ниските заплати.</i> Д. Дублев, ПП, 56. <i>Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели.</i> М. Арнаудов, БКД, 41-42. <i>В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите.</i> ВН, 1952, бр. 167, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ГИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> влага. <i>— Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан, .. Пък сега и влагица хубава има, та санким…</i> Ст. Марков, ДБ, 151. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Много влажен. <i>Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от утринна дрямка.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 50. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Агрон.</i> За почва — който лесно поглъща влага. <i>За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви.</i> М. Мичев и др., З, 103. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОЕ`МКОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Агрон.</i> Влагозадържане, влагоемност. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОЕ`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Агрон.</i> Влагозадържане, влагоемкост. <i>Най-важният резултат от химическото изветряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство — влагоемност .. Благодарение на него почвите задържат необходимата за виреенето на растенията вода.</i> Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. <i>Капилярна влагоемност.</i> <i>Хигроскопическа влагоемност.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОЗАДЪ`РЖАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Агрон.</i> Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. <i>Влагозадържането има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОЗАПАСЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Агрон.</i> Влагозареждане. <i>При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасяване.</i> РД, 1961, бр. 286, 1. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОЛЮБИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За растение — който вирее на влага, който обича влага. <i>Зеленчуковите култури са влаголюбиви.</i> М. Мичев и др., З, 100. <i>Влаголюбиво растение.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОМЕ`Р</b> <i>м. Техн.</i> Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОНЕПРОНИЦА`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска влага. <i>Влагонепроницаема тъкан.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Спец.</i> Който съдържа влага или служи като източник на влага. <i>Влагоносна среда.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОПРОВО`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да пропускат влага. <i>В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти.</i> Д. Лалев и др., НМП, 68. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОПРОМОКА`ЕМОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Влагопоглъщаемост. <i>От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 69. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОСЪДЪРЖА`НИЕ</b> <i>ср. Спец.</i> Количеството влага, съдържащо се в 1 м<sup>3</sup> или 1 кг сухо вещество. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОУСТОЙЧИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който не се променя, не се разрушава | ||
Текуща версия към 15:40, 20 август 2014
216. Пешо започна разказа — отначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше. П. Вежинов, СО, 63. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже! Ем. Попдимитров, СР, 135. влагам се, вложа се страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце. Ив. Димов, АИДЖ, 158. — Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагат в акции, в търговия, в предприятия. Й. Йовков, ОЧ, 81.
◇ Влагам в устата на някого нещо (някакви думи, фрази, мисли и под.). Книж. 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи. С, 1951, кн. 5, 178. Скоро, много скоро тя разбра, че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач. Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността. Г. Кирков, Избр. пр I, 78.
ВЛА`ГАНЕ ср. Отгл. същ. от влагам и от влагам се. Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинството, .., нито за неефективното влагане на средствата, което, .., ощетяваше по-ниските заплати. Д. Дублев, ПП, 56. Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели. М. Арнаудов, БКД, 41-42. В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите. ВН, 1952, бр. 167, 2.
ВЛА`ГИЦА ж. Умал. от влага. — Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан, .. Пък сега и влагица хубава има, та санким… Ст. Марков, ДБ, 151.
ВЛАГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Много влажен. Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от утринна дрямка. Ив. Кирилов, Съч. II, 50.
ВЛАГОЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Агрон. За почва — който лесно поглъща влага. За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви. М. Мичев и др., З, 103.
ВЛАГОЕ`МКОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемност.
ВЛАГОЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемкост. Най-важният резултат от химическото изветряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство — влагоемност .. Благодарение на него почвите задържат необходимата за виреенето на растенията вода. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. Капилярна влагоемност. Хигроскопическа влагоемност.
ВЛАГОЗАДЪ`РЖАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. Влагозадържането има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.
ВЛАГОЗАПАСЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Влагозареждане. При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасяване. РД, 1961, бр. 286, 1.
ВЛАГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който вирее на влага, който обича влага. Зеленчуковите култури са влаголюбиви. М. Мичев и др., З, 100. Влаголюбиво растение.
ВЛАГОМЕ`Р м. Техн. Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина и др.
ВЛАГОНЕПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска влага. Влагонепроницаема тъкан.
ВЛАГОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който съдържа влага или служи като източник на влага. Влагоносна среда.
ВЛАГОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост.
ВЛАГОПРОВО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да пропускат влага. В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти. Д. Лалев и др., НМП, 68.
ВЛАГОПРОМОКА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Влагопоглъщаемост. От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост. А. Генадиев и др., ТЗ, 69.
ВЛАГОСЪДЪРЖА`НИЕ ср. Спец. Количеството влага, съдържащо се в 1 м3 или 1 кг сухо вещество.
ВЛАГОУСТОЙЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не се променя, не се разрушава
