Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/234“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <em>високодемократичен</em>, <em>високоеластичен</em>, <em>високоинтелектуален</em>, <em>високоинтензивен</em>, <em>високоморален</em>, <em>високонадарен</em>, <em>високоталантлив</em>, <em>високохранителен</em>, <em>високооборотен</em>, <em>високобелтъчен</em> и др. | |
| − | 2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. <i>Противоп.</i> ниско- | + | 2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: <em>високостъблен</em>, <em>високостволест</em>, <em>високочел</em> и др. |
| − | 3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: високопланински и др. | + | 3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: <em>високопланински</em> и др. |
| − | 4. Който заема значително служебно или обществено положение. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: високостоящ, високопоставен | + | 4. Който заема значително служебно или обществено положение. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: <em>високостоящ</em>, <em>високопоставен</em> и др. |
| − | П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, | + | П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: <em>високоблагородие</em>, <em>високопревъзходителство</em> и др. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОАВТОРИТЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който има голям авторитет; силен, влиятелен. <i>Високоавторитетен учен.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОАКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Хим.</i> За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. <i>Противоп.</i> нискоактивен. <i>Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения.</i> ВН, 1965, бр. 3005, 3. <i>Високоактивен препарат.</i> <i>Високоактивно вещество.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОБЛАГОРО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от високонравствени принципи. <i>Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност.</i> Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. <i>Високоблагороден човек.</i> | ||
| − | + | 2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. <i>Високоблагородна дейност.</i> <i>Високоблагородна постъпка.</i> <i>Високоблагородни цели.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОБЛАГОРО`ДИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> В съчет. с притеж. местоим. <em>ваше</em>, <em>негово</em>, <em>нейно</em>, <em>техни</em>. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. <i>Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 288. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От рус. високоблагородие. | — От рус. високоблагородие. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОВО`ЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Техн.</i> Който е с високо напрежение (волтаж) или при който се използва високо напрежение. <i>Вестникът обходи групата, шумоленето му звучеше като пращенето на високоволтови токове.</i> Л. Дилов, МСП, 38. <i>Високоволтов трансформатор.</i> <i>Високоволтов генератор.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОВЪГЛЕРО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който е с богато съдържание на въглерод. <i>Високовъглероден бял чугун.</i> <i>Високовъглеродна стомана.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -я, <i>м. Техн.</i> Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. <i>На летището беше издигната висока трибуна, поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 40. <i>По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта.</i> Д. Димов, Т, 687. <i>Добри тъкмо излизаше от училището, .., когато изведнъж близкият високоговорител .. запращя, запука и се чу глас: „Пред микрофона са нашите ударници“.</i> Сп. Кралевски, ВО, 141. | |
| − | + | ---- | |
| − | след <i>числ.</i> -я, <i>м. Техн.</i> Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. <i>На летището беше издигната висока трибуна | + | <b>ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> високоговорител. <i>От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траурна музика.</i> △ <i>В града е поставена високоговорителят инсталация.</i> △ <i>Високоговорителна уредба</i>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОДОБИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Който дава, от който се получават високи добиви. <i>Противоп.</i> нискодобивен. <i>В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни.</i> ВН, 1959, бр. 2545, 1. <i>Високодобивен тютюн.</i> <i>Високодобивен сорт пшеница.</i> <i>Високодобивни семена.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОДОБИ`ВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. <i>Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти.</i> Пр, 1953, кн. 1, 13. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОДОБИ`ВНИЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена високодобивник. <i>Вчера .. се състоя среща с близо 50 жени — високодобивнички тютюнопроизводителки от Кърджалийски окръг.</i> РД, 1961, бр. 286, 1. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОДО`ХОДЕН</b>, -дна, дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който носи високи, големи доходи. <i>Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно.</i> Геогр. X кл, | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 03:04, 18 юли 2014
високодемократичен, високоеластичен, високоинтелектуален, високоинтензивен, високоморален, високонадарен, високоталантлив, високохранителен, високооборотен, високобелтъчен и др.
2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. Противоп. ниско-, напр.: високостъблен, високостволест, високочел и др.
3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. Противоп. ниско-, напр.: високопланински и др.
4. Който заема значително служебно или обществено положение. Противоп. ниско-, напр.: високостоящ, високопоставен и др.
П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопревъзходителство и др.
ВИСОКОАВТОРИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има голям авторитет; силен, влиятелен. Високоавторитетен учен.
ВИСОКОАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Хим. За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. Противоп. нискоактивен. Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения. ВН, 1965, бр. 3005, 3. Високоактивен препарат. Високоактивно вещество.
ВИСОКОБЛАГОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от високонравствени принципи. Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. Високоблагороден човек.
2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. Високоблагородна дейност. Високоблагородна постъпка. Високоблагородни цели.
ВИСОКОБЛАГОРО`ДИЕ, мн. -ия, ср. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът. Ал. Константинов, Съч. I, 288.
— От рус. високоблагородие.
ВИСОКОВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е с високо напрежение (волтаж) или при който се използва високо напрежение. Вестникът обходи групата, шумоленето му звучеше като пращенето на високоволтови токове. Л. Дилов, МСП, 38. Високоволтов трансформатор. Високоволтов генератор.
ВИСОКОВЪГЛЕРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е с богато съдържание на въглерод. Високовъглероден бял чугун. Високовъглеродна стомана.
ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. На летището беше издигната висока трибуна, поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Добри тъкмо излизаше от училището, .., когато изведнъж близкият високоговорител .. запращя, запука и се чу глас: „Пред микрофона са нашите ударници“. Сп. Кралевски, ВО, 141.
ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от високоговорител. От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траурна музика. △ В града е поставена високоговорителят инсталация. △ Високоговорителна уредба.
ВИСОКОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който дава, от който се получават високи добиви. Противоп. нискодобивен. В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни. ВН, 1959, бр. 2545, 1. Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.
ВИСОКОДОБИ`ВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти. Пр, 1953, кн. 1, 13.
ВИСОКОДОБИ`ВНИЧКА ж. Рядко. Жена високодобивник. Вчера .. се състоя среща с близо 50 жени — високодобивнички тютюнопроизводителки от Кърджалийски окръг. РД, 1961, бр. 286, 1.
ВИСОКОДО`ХОДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. Спец. Който носи високи, големи доходи. Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно. Геогр. X кл,
