Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/116“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>искал. И той зел, та го накитил в сандъчето, .., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си.</i> Т. Влайков, Съч. II, 32-33. <i>Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, / .., / па си при Стоян отиде.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 148. |
2. Венчавка; венчаница. <i>Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари.</i> Нар. прик., СбНУ VII, 45. | 2. Венчавка; венчаница. <i>Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари.</i> Нар. прик., СбНУ VII, 45. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕНЧИ`ЛНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Венчилка (в 1 знач.); венчилница. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕНЧИ`ЛНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Венчилник. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. Разг.</i> Венчавка. <i>Стойчо, .., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило.</i> Елин Пелин, Съч. I, 38. <i>Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник.</i> К. Калчев, ПИЖ, 109. <i>Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува?</i> К. Христов, КР, 59. <i>Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило.</i> М. Минева, МП, 7. <i>Младо радо до венчило, а охоло до вречило.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270. | ||
| − | + | 2. Само <i>ед. Нар.-поет.</i> В съчет. с <em>първо</em>, <em>мое</em>, <em>твое</em> и под. Съпруг или съпруга. <i>Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 219. <i>Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. | |
| − | + | 3. Само <i>ед. Диал.</i> Брак<sup>1</sup>. <i>(Далеко някъде — над горския ръб, еква песен, ..:) Провали — да се проседне, / който венчило измисли, / венчило — черно чернило, / та нази млади почерни.</i> Ц. Церковски, ТЗ, 184. <i>— Либе Марийо, Марийо, / .. / Три пъти си са женила / женила и венчавала — / кое венчило й най-добро: / първото или второто, / дали със мене третьото?</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 228. <i>Венчилото е чернило, ергенството — пашалък.</i> Послов. | |
| − | + | 4. <i>Диал.</i> Семейство. <i>— Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Има къщи, в които живеят четири-пет венчила.</i> А. Каралийчев, С, 61. | |
| − | + | 5. Обикн. <i>мн. Диал.</i> Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. <i>— Нима не си спомняш какво направи миналата година Минчовият син? Щом му свалиха венчилото от главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди.</i> К. Петканов, X, 47. <i>На Радка й се прииска да я накитят и с лиляк, .. таман тука, на`, над челото при главата, таман на това място, дето е носила венчилото.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 70. <i>Когато взели да целуват венчилата, зълвата рекла: „Чакайте и аз да целувам ръка и да видя булката.“</i> Христом. КМ II, 171. <i>Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, редома ръка цалива.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 389. | |
| − | + | ◇ <b>Минавам / мина (отивам / отида, влизам / вляза) под венчило</b>. <i>Разг.</i> Оженвам се. <i>Утре тя ще мине под венчило с един мъж, на когото гледаше като на голям, силен и добър батьо, .. Засега тя му беше само благодарна, задето я поиска и задето прие да се ожени за нея.</i> Г. Караславов, ОХ I, 427. <i>Тя, наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино.</i> Ил. Волен, БХ, 145. <i>Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило.</i> К. Христов, Кр, 43. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕПИ`Р</b> <i>м. Диал.</i> Вампир; вепирин, вампирин. <i>— Аз са боя от злите езици толкова, колкото и от вепирите.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 116. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕПИ`РИН</b> <i>м. Диал.</i> Вампир; вампирин, вепир. <i>Очите му са подпухнале и почервенеле от лой и от ракия като у някой вепирин.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 55. <i>— Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепирино, ами копаеш парите в земята? Вариклечко!</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕПИ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вампирка. <i>Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара вепирка.</i> Ст. Младенов, БТР I, 280. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕПИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Вампирски. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕПИРЯ`САМ</b>. Вж. <em>вепирясвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕПИРЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вепиря`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕПИРЯ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вепиря`сам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕПИРЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал.</i> Вампирясване. |
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ПЪР</b>, <i>мн.</i> -при, <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Мъжка дива свиня; глиган. <i>Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър.</i> Ем. Станев, А, 61. <i>— По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 138. <i>„Млад бях тогава, отче, — .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“</i> Н. Райнов, КЦ, 100. |
2. <i>Диал.</i> Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ). | 2. <i>Диал.</i> Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ПЪРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж.</i> и <i>диал. Прил. от</i> вепър. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕРА`НДА</b> <i>ж.</i> Покрита тераса, обикн. остъклена. <i>Облече се, пи си кафето и излезе</i> |
| − | |||
Текуща версия към 08:02, 29 май 2014
искал. И той зел, та го накитил в сандъчето, .., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си. Т. Влайков, Съч. II, 32-33. Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, / .., / па си при Стоян отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 148.
2. Венчавка; венчаница. Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари. Нар. прик., СбНУ VII, 45.
ВЕНЧИ`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Венчилка (в 1 знач.); венчилница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИ`ЛНИЦА ж. Диал. Венчилник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Разг. Венчавка. Стойчо, .., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило. Елин Пелин, Съч. I, 38. Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник. К. Калчев, ПИЖ, 109. Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува? К. Христов, КР, 59. Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило. М. Минева, МП, 7. Младо радо до венчило, а охоло до вречило. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270.
2. Само ед. Нар.-поет. В съчет. с първо, мое, твое и под. Съпруг или съпруга. Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило. Ц. Церковски, Съч. II, 219. Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Само ед. Диал. Брак1. (Далеко някъде — над горския ръб, еква песен, ..:) Провали — да се проседне, / който венчило измисли, / венчило — черно чернило, / та нази млади почерни. Ц. Церковски, ТЗ, 184. — Либе Марийо, Марийо, / .. / Три пъти си са женила / женила и венчавала — / кое венчило й най-добро: / първото или второто, / дали със мене третьото? Нар. пес., СбНУ XLVI, 228. Венчилото е чернило, ергенството — пашалък. Послов.
4. Диал. Семейство. — Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Има къщи, в които живеят четири-пет венчила. А. Каралийчев, С, 61.
5. Обикн. мн. Диал. Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. — Нима не си спомняш какво направи миналата година Минчовият син? Щом му свалиха венчилото от главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди. К. Петканов, X, 47. На Радка й се прииска да я накитят и с лиляк, .. таман тука, на`, над челото при главата, таман на това място, дето е носила венчилото. М. Георгиев, Избр. разк., 70. Когато взели да целуват венчилата, зълвата рекла: „Чакайте и аз да целувам ръка и да видя булката.“ Христом. КМ II, 171. Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, редома ръка цалива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 389.
◇ Минавам / мина (отивам / отида, влизам / вляза) под венчило. Разг. Оженвам се. Утре тя ще мине под венчило с един мъж, на когото гледаше като на голям, силен и добър батьо, .. Засега тя му беше само благодарна, задето я поиска и задето прие да се ожени за нея. Г. Караславов, ОХ I, 427. Тя, наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино. Ил. Волен, БХ, 145. Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило. К. Христов, Кр, 43.
ВЕПИ`Р м. Диал. Вампир; вепирин, вампирин. — Аз са боя от злите езици толкова, колкото и от вепирите. Л. Каравелов, Съч. II, 116.
ВЕПИ`РИН м. Диал. Вампир; вампирин, вепир. Очите му са подпухнале и почервенеле от лой и от ракия като у някой вепирин. Л. Каравелов, Съч. II, 55. — Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепирино, ами копаеш парите в земята? Вариклечко! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156.
ВЕПИ`РКА ж. Диал. Вампирка. Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара вепирка. Ст. Младенов, БТР I, 280.
ВЕПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯ`САМ. Вж. вепирясвам.
ВЕПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вепиря`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.
ВЕПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вепиря`сам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Вампирясване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ПЪР, мн. -при, м. 1. Книж. Мъжка дива свиня; глиган. Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър. Ем. Станев, А, 61. — По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия. Ив. Вазов, Съч. X, 138. „Млад бях тогава, отче, — .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“ Н. Райнов, КЦ, 100.
2. Диал. Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ).
ВЕ`ПЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. и диал. Прил. от вепър.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРА`НДА ж. Покрита тераса, обикн. остъклена. Облече се, пи си кафето и излезе
