Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/11“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 12 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>— шум — вавилонско стълпотворение.</i> П. Спасов, ХлХ, 314. | |
— От асир. собств. през гр. | — От асир. собств. през гр. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАВИЛО`НЯНИН</b>, <i>мн.</i> вавило`няни, <i>м. Остар.</i> Вавилонец. <i>Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади.</i> Чудомир, Избр. пр, 242. <i>Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАВИЛО`НЯНКА</b> <i>ж. Остар.</i> Вавилонка. <i>Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята.</i> И. Адженов, ВК (превод), 75. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГАБОНДА`Ж</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Вагабонтство. <i>Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГАБО`НТ</b> <i>м. Разг. Неодобр.</i> Вагабонтин. <i>— Тоя вагабонт минува тук още за честен човек!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГАБО`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Неодобр.</i> Вагабонтски. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГАБО`НТИН</b>, <i>мн.</i> вагабо`нти, <i>м. Разг. Неодобр.</i> Нечестен човек; измамник, мошеник. <i>На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 156. <i>Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 246. | ||
| − | + | <i>Прен. Разг.</i> Немирник, пакостник. <i>— Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той.</i> А. Михайлов, ДШ, 43. | |
| − | + | — От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. IX. 1860. | |
| − | + | — Други (остар.) форми: <em>багабо`нтин</em>, <em>вагабо`ндин</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБОНТЛУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Неодобр.</i> Вагабонтство. <i>— Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлуци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 42. <i>— Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 214. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Неодобр.</i> Който е присъщ на вагабонтин. <i>От цялата му фигура лъхаше нещо вагабонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 264. <i>Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 12. <i>Зловещо свири нощния стражар — / … / Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади?</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТСТВАМ</b> и <b>ВАГАБО`НТСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Разг. Неодобр.</i> Постъпвам, действам като вагабонтин. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТСТВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> вагабонтствам; вагабонтствуване. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг. Неодобр.</i> Проява, постъпка на вагабонтин; вагабонтщина. <i>Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство.</i> С, 1881,{{попр|Добавяне на запетайка.}} бр. 210, 4. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТСТВУВАМ</b>. Вж. <em>вагабонтствам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> вагабонтствувам; вагабонтстване. <i>Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 208. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГАБО`НТЩИНА</b> <i>ж. Разг. Неодобр.</i> Вагабонтство. | |
| − | + | ---- | |
| − | Ив. Вазов, Съч. VI, 12. <i>Зловещо свири нощния стражар | + | <b>ВАГА`Н</b> <i>м. Диал.</i> 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. <i>— Е, сине, сахани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са… сахани, тенджери, вагани, гюмове!</i> Д. Талев, ПК, 605. <i>Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила.</i> Нар. пес., СбБрМ, 474. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд. | 2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАГА`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Ваган. | |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГА`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> ваган. <i>Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма — гъста, тъмночервена, почти черна.</i> Д. Талев, ЖС, 393. <i>Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила.</i> СбНУ XIV, 106. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГА`Ш</b> <i>м. Диал.</i> 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | 2. Няколко дървета сред ниви. <i>Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коренаж срещу Къркилановия стубел .., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора.</i> Ц. Гинчев, ГК, 280-281{{попр|Заменена точка с тире.}}. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Няколко дървета сред ниви. <i>Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — | + | — Рум. vagaş. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАГИ`НА</b> <i>ж. Анат.</i> Влагалище на женски полов орган. | ||
| + | — Лат. vagina. | ||
Текуща версия към 19:08, 24 април 2014
— шум — вавилонско стълпотворение. П. Спасов, ХлХ, 314.
— От асир. собств. през гр.
ВАВИЛО`НЯНИН, мн. вавило`няни, м. Остар. Вавилонец. Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади. Чудомир, Избр. пр, 242. Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.
ВАВИЛО`НЯНКА ж. Остар. Вавилонка. Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята. И. Адженов, ВК (превод), 75.
ВАГАБОНДА`Ж м. Остар. Книж. Вагабонтство. Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
ВАГАБО`НТ м. Разг. Неодобр. Вагабонтин. — Тоя вагабонт минува тук още за честен човек! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.
ВАГАБО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неодобр. Вагабонтски.
ВАГАБО`НТИН, мн. вагабо`нти, м. Разг. Неодобр. Нечестен човек; измамник, мошеник. На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо. Ем. Станев, ИК I и II, 246.
Прен. Разг. Немирник, пакостник. — Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43.
— От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. IX. 1860.
— Други (остар.) форми: багабо`нтин, вагабо`ндин.
ВАГАБОНТЛУ`К, мн. -ци, м. Простонар. Неодобр. Вагабонтство. — Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлуци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания. Г. Караславов, Избр. съч. X, 42. — Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка. Ем. Станев, ИК I и II, 214.
ВАГАБО`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на вагабонтин. От цялата му фигура лъхаше нещо вагабонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години. Ем. Станев, ИК I и II, 264. Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Зловещо свири нощния стражар — / … / Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.
ВАГАБО`НТСТВАМ и ВАГАБО`НТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам като вагабонтин.
ВАГАБО`НТСТВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствам; вагабонтствуване.
ВАГАБО`НТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Неодобр. Проява, постъпка на вагабонтин; вагабонтщина. Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство. С, 1881,* бр. 210, 4.
ВАГАБО`НТСТВУВАМ. Вж. вагабонтствам.
ВАГАБО`НТСТВУВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствувам; вагабонтстване. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира. Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.
ВАГАБО`НТЩИНА ж. Разг. Неодобр. Вагабонтство.
ВАГА`Н м. Диал. 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. — Е, сине, сахани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са… сахани, тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев, ПК, 605. Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила. Нар. пес., СбБрМ, 474.
2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.
ВАГА`НКА ж. Диал. Ваган.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАГА`НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ваган. Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма — гъста, тъмночервена, почти черна. Д. Талев, ЖС, 393. Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила. СбНУ XIV, 106.
ВАГА`Ш м. Диал. 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).
2. Няколко дървета сред ниви. Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коренаж срещу Къркилановия стубел .., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора. Ц. Гинчев, ГК, 280-281*.
— Рум. vagaş.
ВАГИ`НА ж. Анат. Влагалище на женски полов орган.
— Лат. vagina.
