Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/771“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>БЛАГОВРЕ`МЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се извършва в удобно време, навреме; навременен, своевременен. | <b>БЛАГОВРЕ`МЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се извършва в удобно време, навреме; навременен, своевременен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОВРЕ`МЕННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благовременен; навреме, своевременно. <i>Тук на този събор Палеолог намери за най-благо временно да предложи решението и на този въпрос.</i> М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35. <i>Безобразните изкривления, .., са развиват в повечето случаи от това, че децата се държат лошаво, а родителите и наставниците не обръщат благовременно внимание на това дело.</i> Знан., | + | <b>БЛАГОВРЕ`МЕННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благовременен; навреме, своевременно. <i>Тук на този събор Палеолог намери за най-благо временно да предложи решението и на този въпрос.</i> М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35. <i>Безобразните изкривления, .., са развиват в повечето случаи от това, че децата се държат лошаво, а родителите и наставниците не обръщат благовременно внимание на това дело.</i> Знан., 1875, бр. 20-21{{попр|Премахване на излишен интервал.}}, 314. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОВРЕ`МИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Подходящо, удобно време за извършване на нещо; удобен случай. <i>Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 56. <i>Трябва да намерите благовремие и за пеяние; нека всички, даже и най-малките, да участвуват в песните.</i> ИЗ, 1877, 1881, 440. | <b>БЛАГОВРЕ`МИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Подходящо, удобно време за извършване на нещо; удобен случай. <i>Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 56. <i>Трябва да намерите благовремие и за пеяние; нека всички, даже и най-малките, да участвуват в песните.</i> ИЗ, 1877, 1881, 440. | ||
Текуща версия към 12:08, 27 ноември 2013
полкове в състава на нашата славянска войска. Ст. Дичев, ЗС I, 61. — В неделя вечер, на 27 того, Н. Ц. Височество е благоволил да покани на вечеря в двореца около 80 души народни представители. С, 1888, бр. 224, 4. • Като вежлива покана към някого да извърши нещо; заповядайте. — Утре благоволете да дойдете пак при мене, за да ви дам нужните наставления. Ив. Вазов, Съч. IX, 116. Благоволете да се отзовете на нашата покана да участвувате в предстоящите тържества. — Царю, престолът на Асеневци чака новия повелител на България. — Благоволи, господарю (сочи към престола). Ив. Вазов, Съч. XXI, 96.
БЛАГОВОЛЯ`ВАНЕ, ср. Книж. Отгл. същ. от благоволявам.
БЛАГОВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който издава приятен дъх; ароматен, благоуханен. Не след малко пред очите ни ся представи една малка полянка, постлана с мека зелена трева и с разни благовонни цветя. В. Друмев, НФ, 26. Майката прикади трапезата и облаци от благовонен дим заплуваха из трапезарията. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. На гробищата люляка цъфти, / и вечерния гален майски лъх / довява чак до мене от далеч / омайния й благовонен дъх. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 165. Показаха му някои благовонни масла и той ги уверяваше, че и такива неща изобилно ся намирали в нея земя. П. Кисимов, OA (превод) I, 135. Благовонни билки.
БЛАГОВО`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Приятна миризма, дъх; благоухание, аромат. Един прекрасен букет с пресни цветя, чиито тънки благовония умирисваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. XII, 179.
2. Обикн. мн. Остар. Ароматични вещества, ароматични масла. Когато узна, че той страда от своите рани, изпрати му няколко пъти по Томаиса лековити билки и благовония. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102. Тии снели Исусовото тяло от кръста, помазали го с благовония, обвили го с плената и го погребли в Йосифовата градина при Голгота. Д. Манчев, НН (превод), 118. В храма на Бяла са намервал златият идол на този бог и олтарите, на които горели драгоценни благовония и са приносяли жертви. Н. Михайловски, РВИ (превод), 15.
3. Остар. Разтвор от ароматични вещества; парфюм, одеколон. Едно одеколоново стъкълце на господаря, .., биде напълнено с водица, разлопчиха го и се попръскаха с благовонието. Ив. Вазов, Съч. IX, 210. Живеял като светский гиздавец, прекрасно са обличал, винаги бил облян със разни благовония, обичал обществото на госпожите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 337.
БЛАГОВО`ННО. Книж. Нареч. от благовонен; ароматно, благоуханно.
БЛАГОВО`ННОСТ, -тта`, ж. Книж. Отгл. същ. от благовонен; аромат, благоухание.
БЛАГОВРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се извършва в удобно време, навреме; навременен, своевременен.
БЛАГОВРЕ`МЕННО. Остар. Книж. Нареч. от благовременен; навреме, своевременно. Тук на този събор Палеолог намери за най-благо временно да предложи решението и на този въпрос. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35. Безобразните изкривления, .., са развиват в повечето случаи от това, че децата се държат лошаво, а родителите и наставниците не обръщат благовременно внимание на това дело. Знан., 1875, бр. 20-21*, 314.
БЛАГОВРЕ`МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Подходящо, удобно време за извършване на нещо; удобен случай. Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 56. Трябва да намерите благовремие и за пеяние; нека всички, даже и най-малките, да участвуват в песните. ИЗ, 1877, 1881, 440.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има добро възпитание; добре възпитан. Той беше спретнат и чист в градското си облекло, .. — стараеше се да се държи като благовъзпитан гражданин, доколкото бе могъл да се научи. Д. Талев, И, 624. Новият съжител беше, според думите на приятеля ми, човек действително тих, приличен и благовъзпитан. Г. Райчев, Избр. съч. II, 5.
БЛАГОВЪЗПИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добро възпитание. Чини ми се, че .. ще забележа нескриваема студенина по лицата, въпреки всичката вежливост и внимание, които тактът и благовъзпитанието на светски хора биха ми показали. Ив. Вазов, ПЕМ, 7.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАНО. Книж. Нареч. от благовъзпитан. Държа се благовъзпитано.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовъзпитан; добро възпитание. Чрез разговорите, поведението, оценките за околните, висшите петербургски кръгове се очертават като носители на егоизъм, лицемерие, повърхностна култура, зле прикрити под външна изтънченост и благовъзпитаност. Лит. X кл, 13.
БЛАГОГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с хубав, звучен глас, приятен за слушане; сладкогласен. Утрента рано зех октоиха си и прибягнах при п. Стефана, другий учител не по-добър от Апотолета, но по-представителен и по-благогласен певец. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349.
2. Благозвучен. Читалище, име красно, / име носиш благогласно. Ч, 1870, бр. 2, 54.
