Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/744“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 20:41, 16 ноември 2013
реч Войводата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък братец. Нар. пес., СбВСт, 403.
3. Ездач, конник; бинеджия. Дядо Пуньо беше излязъл да подложи сено на воловете: тогава видях, че всичките селяни бяха бинеци, .., мойте нови познайници изпразниха чашките, възседнаха конете си и се упътиха доста весели за към града. М. Георгиев, Избр. разк., 185.
4. Като нареч. Само ед. и нечленувано. На кон; ездишком. — Мусафирлер! — извика Рашид, .. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек. Ц. Гинчев, ГК, 203.
— Тур. binek.
БИНИ`Ш м. Остар. и диал. Широко наметало от червен плат, подобно на пелерина, в миналото носено от турците. Бекир баба беше с бели платнени шалвари, червен пояс и дълъг биниш. Ц. Гинчев, ГК, 148. Помня Незифя млада .. Някога слизаше в града с нов биниш. Ст. Сивриев, ЗСБ, 25. Си Стоян удри пуста тамбура. / Стана кадиа да играт, / си фърли биниш в камара, / си фърли шапка на греди. Нар. пес., СбБрМ,
— Тур. biniş.
БИНЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана. Той отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга. Й. Йовков, ПГ, 190. Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането. Д. Спространов, С, 276.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. binlik. — Други (диал.) форми: бинлъ`к и билни`к.
БИНЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бинлик; малък бинлик. Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния .. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Великдена ние ще я наредим. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132.
БИНО`КЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети. Младежът свали веднага от очите си бинокъла, с който разглеждаше равнината, и поздрави с вдигнат юмрук. Д. Димов, Т, 559. Военен бинокъл.
— От фр. binocle.
БИНО`М м. Мат. Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен.
◇ Нютонов бином. Мат. Название на формулата, изразяваща коя да е цяла неотрицателна степен на двучлена а+b във вид на сума от степените на членовете му.
— От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. νόμος ’дял, част’.
БИНО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Мат. Прил. от бином; биноминален. Биномен коефициент. Биномен ред.
БИНОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Който се отнася до бином; биномен.
◇ Биноминален ред. Мат. Ред, в който се разлага Нютоновият бином.
Биноминални коефициенти. Мат. Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином.
— От лат. binominalis.
БИНТ, би`нтът, би`нта, мн. би`нтове, след числ. би`нта, м. Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека. Й. Йовков, Разк. II, 229. Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен. Ем. Станев, ИК I-II, 359.
— От нем. Binde през рус. бинт.
БИ`НТЕ, мн. няма, ср. Сорт доброкачествени картофи.
— Хол. от собств.
БИ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бинт. Бинтова превръзка.
БИНТО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Обвивам с бинт; превръзвам. Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. — Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши. А. Каралийчев, НЧ, 48. Най-после бинтовах ранения, избърсах си потта и казах с въздишка на облекчение: — Свърши се! П. Вежинов, НС, 23. бинтовам се страд. и възвр.
БИНТО`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бинтовам и от бинтовам се.
БИ`О-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, биоелектрически и др.
— От гр. βίος ’живот’.
БИОБИБЛИОГРА`ФИЯ ж. Библиография на произведенията на някое лице и на литературата за него, придружени с биографични данни.
БИОГЕНЕ`ЗА ж. Биол. Първоначално възникване на живот чрез образуване на съединения с биологични качества. През 20-те години на XX в. започва научното изследване на биогенезата.
◇ Първична биогенеза. Многоетапна биогенеза.
БИОГЕ`НЕН, -е`нна, -е`нно, мн. -е`нни, прил. Биол. Който е свързан с жизнените процеси на организмите. Най-важните биогенни елементи са кислород (с около 70% от масата на организмите), въглерод
