Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/675“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>БЕЗЧЕ`ЛЮСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който няма челюсти. | <b>БЕЗЧЕ`ЛЮСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който няма челюсти. | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> безчелюстни <i>мн. Зоол.</i> Полуизчезнал вид гръбначни животни без истински челюсти, чифтни крайници и гръбначен стълб, представители на който обитават солените и сладките води и се използуват за храна. Agnatha. | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>безчелюстни</b> <i>мн. Зоол.</i> Полуизчезнал вид гръбначни животни без истински челюсти, чифтни крайници и гръбначен стълб, представители на който обитават солените и сладките води и се използуват за храна. Agnatha. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЧЕ`ЛЯДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Рядко.</i> Който няма деца; бездетен. <i>Безчелядно семейство.</i> | <b>БЕЗЧЕ`ЛЯДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Рядко.</i> Който няма деца; бездетен. <i>Безчелядно семейство.</i> | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>БЕЗЧЕ`РЕПНИ</b> <i>мн. Зоол.</i> Подтип низши гръбначни животни без череп, разпространени в моретата. Acrania. <i>Животните от тип гръбначни се групират на два подтипа: безчерепни — ланцетник, и черепни с шест класа: риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници{{попр|Отпечатано: „бозойници“.}}.</i> Зоол. VII кл, 151. | <b>БЕЗЧЕ`РЕПНИ</b> <i>мн. Зоол.</i> Подтип низши гръбначни животни без череп, разпространени в моретата. Acrania. <i>Животните от тип гръбначни се групират на два подтипа: безчерепни — ланцетник, и черепни с шест класа: риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници{{попр|Отпечатано: „бозойници“.}}.</i> Зоол. VII кл, 151. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЧЕ`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, в обръщение за <i>м. р.</i> ед. ч. безче`стни, <i>прил.</i> 1. Който постъпва нечестно, непочтено, в противоречие с моралните норми; нечестен, неморален. <i>Ти си един безчестен человек! Ти пръскаш подлости за една девица.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 62. <i>О, мой боже, правий боже! / .. / Не ти, боже, на лъжците, / на безчестните тиране, / .. / А ти, боже, на разумът, / .. / Вдъхни секиму, о, боже! / Любов жива за свобода.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. <i>Неподвижен в прибежището си, паякът гледаше с учудвание една трудолюбива пчела. .. Защо прочее са занимаваш толкози прилежно? — попита я той. .. — Мълчи там, безчестний злодейо! — извика пчелата с негодувание. — Нямаш срам, че само със смъртта на другите живееш.</i> У, 1871, бр. 12, 188. |
2. Който противоречи на изискванията за чест; непочтен, нечестен, неморален. <i>Той не допускаше у себе си и помисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване, че може да си продаде съвестта.</i> Т. Влайков, Съч. III, 291. <i>Князът отговори, че „той няма предпочитание нито към лица, нито към политически партии, .., но не може да се деморализира народът чрез безчестни средства при партизанските агитации“.</i> С. Радев, ССБ I, 432. <i>Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 38. // Който лишава от чест, опозорява; позорен, срамен. <i>И кат си представих дългото чернило, / и нашто безчестно и скотско теглило, / .., / игото отвътре и срамът отвън, / .., / и кат си помислих и като гледах / сичко туй — плаках!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 95-96. <i>Страхливостта са считала най-голям порок и най-безчестно са считало побягването от бойното поле.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 154. <i>Безчестна смърт.</i> | 2. Който противоречи на изискванията за чест; непочтен, нечестен, неморален. <i>Той не допускаше у себе си и помисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване, че може да си продаде съвестта.</i> Т. Влайков, Съч. III, 291. <i>Князът отговори, че „той няма предпочитание нито към лица, нито към политически партии, .., но не може да се деморализира народът чрез безчестни средства при партизанските агитации“.</i> С. Радев, ССБ I, 432. <i>Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 38. // Който лишава от чест, опозорява; позорен, срамен. <i>И кат си представих дългото чернило, / и нашто безчестно и скотско теглило, / .., / игото отвътре и срамът отвън, / .., / и кат си помислих и като гледах / сичко туй — плаках!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 95-96. <i>Страхливостта са считала най-голям порок и най-безчестно са считало побягването от бойното поле.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 154. <i>Безчестна смърт.</i> | ||
Текуща версия към 16:25, 29 октомври 2013
без да го пусне отпреде му да излезе. П. Кисимов, OA I (превод), 123. В разградската каза пътували четирма османпазарлъклийци — прости человеци, пешци, с едно магаренце да им носи товарчинката, в едно дере ги нападат безчеловечници, които закалат най-перво бедното животно, и после четирмата пътници по един, по един, над трупа магарешки ги изкалват. СбПер. п II, 25.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНО нареч. Остар. Книж. Безчовечно. Пишат ни от Оряхово, че тамкашните събиратели на данокът така безчеловечно постъпвале с беззащитната рая, щото техните зверства ни са показват като невероятни. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. В Джумая са мъчили за никакви работи християни, .., драли са ги и били са ги безчеловечно! БД, 1857, бр. 11, 41.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Безчовечност, безчовечие; безчеловечие. Тези хора не могат ся цери тука, защото нямаме болници .. Да ги оставим в някой запустял град, това ще ся почте за безчеловечност. А. Шопов, СКП (превод), 7.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЩИНА ж. Остар. Книж. Безчовечност, безчовещина; безчеловечие, безчеловечност. Тука Василий показал най-голяма безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях немилостиво избожда очите. Т. Шишков, ИБН, 178.
БЕЗЧЕ`ЛЮСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който няма челюсти.
2. Като същ. безчелюстни мн. Зоол. Полуизчезнал вид гръбначни животни без истински челюсти, чифтни крайници и гръбначен стълб, представители на който обитават солените и сладките води и се използуват за храна. Agnatha.
БЕЗЧЕ`ЛЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който няма деца; бездетен. Безчелядно семейство.
БЕЗЧЕ`РЕПНИ мн. Зоол. Подтип низши гръбначни животни без череп, разпространени в моретата. Acrania. Животните от тип гръбначни се групират на два подтипа: безчерепни — ланцетник, и черепни с шест класа: риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници*. Зоол. VII кл, 151.
БЕЗЧЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, в обръщение за м. р. ед. ч. безче`стни, прил. 1. Който постъпва нечестно, непочтено, в противоречие с моралните норми; нечестен, неморален. Ти си един безчестен человек! Ти пръскаш подлости за една девица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 62. О, мой боже, правий боже! / .. / Не ти, боже, на лъжците, / на безчестните тиране, / .. / А ти, боже, на разумът, / .. / Вдъхни секиму, о, боже! / Любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. Неподвижен в прибежището си, паякът гледаше с учудвание една трудолюбива пчела. .. Защо прочее са занимаваш толкози прилежно? — попита я той. .. — Мълчи там, безчестний злодейо! — извика пчелата с негодувание. — Нямаш срам, че само със смъртта на другите живееш. У, 1871, бр. 12, 188.
2. Който противоречи на изискванията за чест; непочтен, нечестен, неморален. Той не допускаше у себе си и помисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване, че може да си продаде съвестта. Т. Влайков, Съч. III, 291. Князът отговори, че „той няма предпочитание нито към лица, нито към политически партии, .., но не може да се деморализира народът чрез безчестни средства при партизанските агитации“. С. Радев, ССБ I, 432. Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност. Ил. Блъсков, ДБ, 38. // Който лишава от чест, опозорява; позорен, срамен. И кат си представих дългото чернило, / и нашто безчестно и скотско теглило, / .., / игото отвътре и срамът отвън, / .., / и кат си помислих и като гледах / сичко туй — плаках! Ив. Вазов, Съч. I, 95-96. Страхливостта са считала най-голям порок и най-безчестно са считало побягването от бойното поле. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 154. Безчестна смърт.
3. Остар. Който е лишен от чест; опозорен. — Сотире! Бог ма наказа според престъпленията ми. Умирам безчестна, посрамена. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 134. С една дума, и този великий мъж в края на пълний си с трудове и беди живот ся намери, както и Колумб по-напред, изгонен, безчестен. П. Кисимов, OA II (превод), 181.
БЕЗЧЕСТЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от безчестя и от безчестя се.
БЕЗЧЕ`СТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на безчестен. Трябваше да се повери напълно на тоя човек и да се остави на неговата честност или безчестие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 145. — Ти ли, Таки Брашнаров, ще обвиняваш в безсрамие и безчестие една невинна жена! Д. Талев, ПК, 222.
2. Недостойна, непочтена, безчестна постъпка или проява. — Аз се стремя да постъпвам при всички случаи като порядъчен човек. Срещу родината си никога не бих отишъл — .. Аз принадлежа към тая общност, която се нарича български народ, и следователно би било безчестие да й изменя. Ем. Манов, ДСР, 253. — Имай пред вид, че не съм дошъл да ти търся сметка за всички безчестия и мръсотии, които си причинил иа староселската беднота, защото те са безброй. Ст. Марков, ДБ, 478.
3. Само ед. Оскърбление, потъпкване на чест; позор. — Аз разбирам, че ние* се готвим само да се браним от башибозуци, додето видим какво става около нас .. — Срам и безчестие ще бъде за Бяла черква да
