Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/634“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ЖС, 487. <i>Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот.</i> В. Геновска, СГ, 472-473 | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | ЖС, 487. <i>Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот.</i> В. Геновска, СГ, 472-473. | ||
| − | + | 2. Без участие на ум, разум; безумно. <i>Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш.</i> Ел. Багряна, ЗМ, 76. <i>Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи.</i> Н. Лилиев, Ст, 82. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПА`МЕТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Състояние на безпаметен; безпаметство. <i>Прехласната в миналото, в някаква безпаметност Джупунката шепнеше: „Коста, сине, мили сине, моли бога за греха на баща си, който ти изкупи. Моли се и за мене, грешната.“</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 513. <i>Едва се задържам върху дъските. И щом коленичих върху тях, паднах без да мисля. Сетне тази безпаметност почна да се разсейва и пропълзях от другата страна на витела, върху твърдата земя.</i> Й. Радичков, ПЦ, 31. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПА`МЕТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Безпаметност. <i>— Уу, и тебе познавам! — махна старецът с ръка, като че ли искаше да пропъди своето безпаметство. — Знам те, знам те!</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. <i>Аз снемах от стената заложен от някого кожен бич и биях до безпаметство кучето: по гърба, по очите, по мръсното лице.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 192. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПАРДО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Груб, безочлив, арогантен, безцеремонен. <i>Сега е трудно да се повярва, че той [Богориди] би приел някаква по-решителна линия в събора .. Но безспорно е, че в негово присъствие Каратеодори не би бил толкова безпардонен в речта си.</i> Т. Жечев, БВ, 45. <i>Възпитанието му беше твърде крехка обвивка, за да се скрие зад него, една тънка коприна, която лесно се пробождаше и раздираше от безпардонни изрази.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 67. <i>В Бургас започват щафетна гладна стачка в знак на протест срещу безпардонното отношение на депутата.</i> ДТ, 1998, бр. 51, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПАРДО`ННО</b> <i>нареч. Книж.</i> Грубо, безочливо, арогантно, безцеремонно. • Обр. <i>Те .. се държаха за суеверията, защото смятаха, че посредством това ще задържат по-дълго време старите времена при себе си и ще отдалечат идването на новото време, което безпардонно нахлуваше в котловината.</i> Й. Радичков, ВН, 73. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗПАРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който няма пари, който е без пари. | + | <b>БЕЗПАРДО`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на безпардонен; грубост, безочливост, арогантност, безцеремонност.{{попр|Премахнато паразитно добавено: „с.“.}} |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПАРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който няма пари, който е без пари. <i>— Пиле, дай някой лев назаем! — казваха вечно безпаричните тенори и Пилев бръкваше с готовност в задния джоб на панталона, където винаги носеше някоя скътана именно за такива цели стотарка.</i> Л. Дилов, ПБД, 7. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗПАРИ`ЧИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Нямане, липса, недостиг на пари. <i>Тя признаваше, че нямаше пари, но оставаше арогантна, горда, неуязвима в безпаричието и в падението на порока си.</i> Д. Димов, ОД, 37. | + | <b>БЕЗПАРИ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Нямане, липса, недостиг на пари. <i>Тя признаваше, че нямаше пари, но оставаше арогантна, горда, неуязвима в безпаричието и в падението на порока си.</i> Д. Димов, ОД, 37. |
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗПАРИ`ЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Безпаричие. | + | <b>БЕЗПАРИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Безпаричие. |
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗПАРТИ`ЕН, - | + | <b>БЕЗПАРТИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил.</i> 1. Който не принадлежи към никаква политическа партия. <i>„Не членувам в никаква политическа партия. Безпартиен съм.“</i> К. Калчев, ЖП, 206. <i>Безпартийни маси.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>безпартиен</b> (<b>безпартийният</b>) <i>м.</i>, <b>безпартийна<та></b> <i>ж.</i>, <b>безпартийни<те></b> <i>мн.</i> Лице, което не принадлежи към никаква политическа партия. <i>Противоп.</i> партиец, партийка. <i>От всичко 2075 бригадирци в Хаинбоаз, девойки са 191. От тях 183 са ремсистки, две земсистки, две социалистки, четири — безпартийни.</i> Г. Караславов, ПМ, 40. <i>Бай Драган бил готов на всякакви жертви само да запази Ванюша. Нему, безпартийния, била поверена важна партийна задача.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 19. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЕ`ПЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> За горивен материал — при чието горене не остава пепел. <i>Безпепелно топливо.</i> <i>Безпепелен кокс.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЕ`Р</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> За птица — който е без пера. <i>И колкато за пчелите, те ся надеяха за мед, безперите орлета ся надеяха за слънце, .., нивята очакваха лятото.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 100. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който няма изгледи за по-добро бъдеще, за благоприятен развой, в който няма перспектива. <i>Противоп.</i> перспективен. <i>Много преди Нютон Кавалиери правел рефлектори, но считал, че те са безперспективни.</i> М. Калинков, ГГ, 116. <i>— Ако искаш да ти кажа още — че не ми се живее и в моята безперспективна страна.</i> Д. Кисьов, Щ, 58. <i>Христофоров делеше хората около нac на перспективни и безперспективни.</i> Й. Попов, ИЖП, 42. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безперспективен. <i>Но как безперспективно авторът е разпилял хубавите качества на този комунист? Той дори не се е замислял върху съдбата на своя герой.</i> С, 1955, кн. 2, 179. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безперспективен. <i>Противоп.</i> перспективност. <i>Пустотата на нашия живот, неговата безсмисленост и безперспективност водеше до мрачни мисли.</i> М. Гръбчева, ВИН, 31. | ||
Текуща версия към 14:17, 22 октомври 2013
ЖС, 487. Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот. В. Геновска, СГ, 472-473.
2. Без участие на ум, разум; безумно. Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш. Ел. Багряна, ЗМ, 76. Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи. Н. Лилиев, Ст, 82.
БЕЗПА`МЕТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Състояние на безпаметен; безпаметство. Прехласната в миналото, в някаква безпаметност Джупунката шепнеше: „Коста, сине, мили сине, моли бога за греха на баща си, който ти изкупи. Моли се и за мене, грешната.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Едва се задържам върху дъските. И щом коленичих върху тях, паднах без да мисля. Сетне тази безпаметност почна да се разсейва и пропълзях от другата страна на витела, върху твърдата земя. Й. Радичков, ПЦ, 31.
БЕЗПА`МЕТСТВО, мн. няма, ср. Книж. Безпаметност. — Уу, и тебе познавам! — махна старецът с ръка, като че ли искаше да пропъди своето безпаметство. — Знам те, знам те! Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. Аз снемах от стената заложен от някого кожен бич и биях до безпаметство кучето: по гърба, по очите, по мръсното лице. Г. Райчев, Избр. съч. II, 192.
БЕЗПАРДО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Груб, безочлив, арогантен, безцеремонен. Сега е трудно да се повярва, че той [Богориди] би приел някаква по-решителна линия в събора .. Но безспорно е, че в негово присъствие Каратеодори не би бил толкова безпардонен в речта си. Т. Жечев, БВ, 45. Възпитанието му беше твърде крехка обвивка, за да се скрие зад него, една тънка коприна, която лесно се пробождаше и раздираше от безпардонни изрази. И. Велчев, КЕЛ I, 67. В Бургас започват щафетна гладна стачка в знак на протест срещу безпардонното отношение на депутата. ДТ, 1998, бр. 51, 2.
БЕЗПАРДО`ННО нареч. Книж. Грубо, безочливо, арогантно, безцеремонно. • Обр. Те .. се държаха за суеверията, защото смятаха, че посредством това ще задържат по-дълго време старите времена при себе си и ще отдалечат идването на новото време, което безпардонно нахлуваше в котловината. Й. Радичков, ВН, 73.
БЕЗПАРДО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безпардонен; грубост, безочливост, арогантност, безцеремонност.*
БЕЗПАРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма пари, който е без пари. — Пиле, дай някой лев назаем! — казваха вечно безпаричните тенори и Пилев бръкваше с готовност в задния джоб на панталона, където винаги носеше някоя скътана именно за такива цели стотарка. Л. Дилов, ПБД, 7.
БЕЗПАРИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Нямане, липса, недостиг на пари. Тя признаваше, че нямаше пари, но оставаше арогантна, горда, неуязвима в безпаричието и в падението на порока си. Д. Димов, ОД, 37.
БЕЗПАРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Безпаричие.
БЕЗПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. 1. Който не принадлежи към никаква политическа партия. „Не членувам в никаква политическа партия. Безпартиен съм.“ К. Калчев, ЖП, 206. Безпартийни маси.
2. Като същ. безпартиен (безпартийният) м., безпартийна<та> ж., безпартийни<те> мн. Лице, което не принадлежи към никаква политическа партия. Противоп. партиец, партийка. От всичко 2075 бригадирци в Хаинбоаз, девойки са 191. От тях 183 са ремсистки, две земсистки, две социалистки, четири — безпартийни. Г. Караславов, ПМ, 40. Бай Драган бил готов на всякакви жертви само да запази Ванюша. Нему, безпартийния, била поверена важна партийна задача. Ж. Колев и др., ЧБП, 19.
БЕЗПЕ`ПЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. За горивен материал — при чието горене не остава пепел. Безпепелно топливо. Безпепелен кокс.
БЕЗПЕ`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За птица — който е без пера. И колкато за пчелите, те ся надеяха за мед, безперите орлета ся надеяха за слънце, .., нивята очакваха лятото. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 100.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който няма изгледи за по-добро бъдеще, за благоприятен развой, в който няма перспектива. Противоп. перспективен. Много преди Нютон Кавалиери правел рефлектори, но считал, че те са безперспективни. М. Калинков, ГГ, 116. — Ако искаш да ти кажа още — че не ми се живее и в моята безперспективна страна. Д. Кисьов, Щ, 58. Христофоров делеше хората около нac на перспективни и безперспективни. Й. Попов, ИЖП, 42.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНО. Книж. Нареч. от безперспективен. Но как безперспективно авторът е разпилял хубавите качества на този комунист? Той дори не се е замислял върху съдбата на своя герой. С, 1955, кн. 2, 179.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безперспективен. Противоп. перспективност. Пустотата на нашия живот, неговата безсмисленост и безперспективност водеше до мрачни мисли. М. Гръбчева, ВИН, 31.
