Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/53“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент. | + | {{+}} |
| + | <b>IV. Форма на фразеологизмите.</b> Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент. | ||
| − | 1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: <b>вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната | + | 1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: <b>вдигам / вдигна глава</b>; <b>навирвам (навирям) / навиря нос</b>; <b>турям / туря (турвам / турна) пръст в раната</b>. |
| − | Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: <b>късам сърцето</b> <i>някому</i> или <i>на някого</i>. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; <b>къса ми се сърцето.</b> Изпитвам силно състрадание, скръб; <b>тегля куршума</b> <i>на някого | + | Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: <b>късам сърцето</b> <i>някому</i> или <i>на някого</i>. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; <b>къса ми се сърцето.</b> Изпитвам силно състрадание, скръб; <b>тегля куршума</b> <i>на някого</i>. Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; <b>насаждам / насадя на пачи яйца</b> <i>някого</i>. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; <b>насаждам се / насадя се на пачи яйца</b>. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности. |
| − | 2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: <b>божа кравичка | + | 2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: <b>божа кравичка</b>. Кротък, тих човек. |
| − | 3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: <b>в гората расъл | + | 3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: <b>в гората расъл</b>. <i>Разг. Неодобр.</i> Прост, груб, див. |
4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: <b>пет пари не давам</b> — само в несв.; <b>броим се на пръсти</b> — само в мн.ч.; <b>одрал съм кожата</b> <i>на някого</i> — само в мин.вр. | 4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: <b>пет пари не давам</b> — само в несв.; <b>броим се на пръсти</b> — само в мн.ч.; <b>одрал съм кожата</b> <i>на някого</i> — само в мин.вр. | ||
| − | 5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: <b>ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език</b> | + | 5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: <b>ще пия (пих) една студена вода</b>; <b>намирам / намеря общ език</b> <i>с някого</i> и <b>намираме / намерим общ език</b>; <b>не ми трябва на баир лозе</b>; <b>що ми трябва на баир лозе</b>. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая. |
| − | 6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в | + | 6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъглести скоби, напр.: <b>докарвам си / докарам си беля <на главата></b>; <b>свалям / сваля звезди<те> от небето</b>. |
| − | V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна, | + | |
| + | <b>V. Фразеологични варианти.</b> В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна, | ||
Текуща версия към 08:46, 5 декември 2012
IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент.
1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната.
Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: късам сърцето някому или на някого. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; къса ми се сърцето. Изпитвам силно състрадание, скръб; тегля куршума на някого. Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; насаждам / насадя на пачи яйца някого. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; насаждам се / насадя се на пачи яйца. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности.
2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: божа кравичка. Кротък, тих човек.
3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: в гората расъл. Разг. Неодобр. Прост, груб, див.
4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: пет пари не давам — само в несв.; броим се на пръсти — само в мн.ч.; одрал съм кожата на някого — само в мин.вр.
5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език с някого и намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая.
6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъглести скоби, напр.: докарвам си / докарам си беля <на главата>; свалям / сваля звезди<те> от небето.
V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна,
