Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/610“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>БЕЗЗЛО`БНО</b>. <i>Нареч. от</i> беззлобен; без злоба, незлобливо. <i>Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче.</i> С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. <i>От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина.</i> Е. Багряна, ВС, 10. | <b>БЕЗЗЛО`БНО</b>. <i>Нареч. от</i> беззлобен; без злоба, незлобливо. <i>Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче.</i> С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. <i>От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина.</i> Е. Багряна, ВС, 10. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЗЛО`БНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост. | + | <b>БЕЗЗЛО`БНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЗРА`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Поет.</i> 1. Лишен от зрение; сляп. <i>В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица.</i> Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89. | <b>БЕЗЗРА`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Поет.</i> 1. Лишен от зрение; сляп. <i>В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица.</i> Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
2. <i>Прен. Книж.</i> Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. <i>Беззъба критика.</i> <i>Беззъба злоба.</i> <i>Беззъби проповеди.</i> | 2. <i>Прен. Книж.</i> Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. <i>Беззъба критика.</i> <i>Беззъба злоба.</i> <i>Беззъби проповеди.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИДЕ`ЕН</b>, -е`йна, -е`йно, <i>мн.</i> -е`йни, <i>прил. 1. Рядко.</i> Който е без политическа идеология. <i>Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози.</i> Ив. Вазов. Съч. XIII, 50. | + | <b>БЕЗИДЕ`ЕН</b>, -е`йна, -е`йно, <i>мн.</i> -е`йни, <i>прил. 1. Рядко.</i> Който е без политическа идеология. <i>Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози.</i> Ив. Вазов,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} Съч. XIII, 50. |
2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. <i>Безидейна поезия.</i> <i>Безидейна пиеса.</i> <i>Безидейно произведение.</i> | 2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. <i>Безидейна поезия.</i> <i>Безидейна пиеса.</i> <i>Безидейно произведение.</i> | ||
Текуща версия към 14:47, 18 октомври 2013
Сарафов със стъпките на пантера, меки и беззвучни, се промъкваше напред. Ст. Грудев, ББ, 87.
2. За глас, плач и под. — който е лишен от звучност; тих, глух, слаб. — Има ли някой вкъщи, Биляно? Да не би войникът ти да е дошъл? — Да, тетко… Гласът на Биляна беше тих, беззвучен — какво ще стане сега? Д. Талев, С II, 43. Стиснах устни, едва удържащ сълзите си, а до мене сестра Йошико разправяше с тих, беззвучен плач. П. Бобев, К, 65. Беззвучен смях.
◇ Беззвучна съгласна. Езикозн. Съгласна, която се учленява, без да се приведат в трептение гласилките, и се състои само от характеристичен шум.
БЕЗЗВУ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на звук, шум. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле… И това шумолене, тоя единствен звук е по-страшен от беззвучието. К. Константинов, ПЗ, 87.
БЕЗЗВУ`ЧНО нареч. 1. Без шум, без звук или глас; безшумно, безгласно. По асфалтираните шосета беззвучно се плъзгат луксозни коли и изчезват зад позлатените решетки на летни дворци. К. Константинов, ПЗ, 152. Седеше беззвучно на прага на колата, зад него лежаха два чувала с царевично брашно. Д. Фучеджиев, Р, 148.
2. С много глух, слаб глас; глухо, сподавено. Елена си зарови лицето в покрова и беззвучно зарида. Ст. Загорчинов, ДП, 166. — Не — каза тя беззвучно. — Аз ще остана тука. В. Геновска, СГ, 28. — Избягал ли е [Хилвулд]? Няма ли го в града? .. Княгинята затвори очите си. „Защо?“ — попита беззвучно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 107.
БЕЗЗВУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на беззвучен.
БЕЗЗЕ`МЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма собствена земя за обработване, не притежава земя или има съвсем малко. Селската реформа [в царска Русия] от 1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени безземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали в града да търсят работа. Ист. X кл, 107. Вие не ми навирайте в очите руския мужик. Той от памтивека си е такъв, безземлен. Не е свикнал свое да работи. А. Гуляшки, МТС, 200.
— От рус. безземельный. — Друга (рядка) форма: беззе`мен.
БЕЗЗЛО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не изпитва и не проявява злоба; незлобив. Здрав, безгрижен, беззлобен, с постоянна усмивка на устните, той беше наивен като дете и готов на всяка минута да пламне от ентусиазъм. К. Величков, ПССъч. I, 82.
2. Който не изразява злоба, в който няма злоба; незлоблив. За пръв път Кирков забеляза върху мургавото му сухо лице щастлива, беззлобна усмивка. П. Бобев, К, 114. Беззлобен смях. Беззлобен поглед.
БЕЗЗЛО`БИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие, липса на злоба; беззлобност, незлобивост.
БЕЗЗЛО`БНО. Нареч. от беззлобен; без злоба, незлобливо. Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче. С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е. Багряна, ВС, 10.
БЕЗЗЛО`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост.
БЕЗЗРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. 1. Лишен от зрение; сляп. В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89.
2. Прен. През който погледът не може да проникне, лишен от светлина; непрогледен. Кръгозорът се е стеснил, и от Антиб до Вилфрант виене, като похлупак, едно беззрачно небе от сгъстена влага. К. Константинов, ПЗ, 131. Безкрайна нощ — беззрачен ден / и в тмата чувам окол мен / потайни стъпки. Ц. Церковски, Съч. I, 249.
БЕЗЗРА`ЧНО. Рядко. Поет. Нареч. от беззрачен.
БЕЗЗЪ`Б, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма зъби или е останал без зъби. Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби. Елин Пелин, Съч. V, 56. Детенцето трепна цяло, .. и току се усмихна с беззъбата си уста. Д. Талев, ЖС, 95.
2. Прен. Книж. Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. Беззъба критика. Беззъба злоба. Беззъби проповеди.
БЕЗИДЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. 1. Рядко. Който е без политическа идеология. Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози. Ив. Вазов,* Съч. XIII, 50.
2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. Безидейна поезия. Безидейна пиеса. Безидейно произведение.
БЕЗИДЕ`ЙНО. Нареч. от безидеен.
БЕЗИДЕ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безидеен. Вместо театралната безидейност, в произведението трябва да има основна идея, която да се разкрива от актьорите. А. Иванова, Т, 1954, кн. 5, 31.
БЕЗИЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неизвестен, незнаен. — Не, той трябва да се уедини — безизвестен! .. И си представи тайнствен живот някъде в
