Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/615“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>съветвам | + | <i>съветвам бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкнижовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 9. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОЗИ`РКА`</b> <i>ж. Рядко.</i> Фуражка без козирка; моряшка барета. <i>Вятърът развеял панделката на безкозирката му, самият той, засмян, хубав — по-голям моряк от баща си!</i> С. Северняк, ОНК, 58. <i>Лискин сне безкозирката, поправи косата си.</i> Д. Добревски, БКН, 138. | ||
| − | + | — Рус. безкозырка. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОМПРЕ`СОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> За уред, машина и под. — който действа без компресор. <i>Безкомпресорни двигатели.</i> <i>Безкомпресорен дизелмотор.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОМПРО`МИСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който не прави компромиси. <i>Тя беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 97. | ||
| − | + | 2. При който няма компромиси, който става без компромиси. <i>Безкомпромисна борба.</i> <i>Безкомпромисно решение.</i> <i>Безкомпромисна критика.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОМПРО`МИСНО</b>. <i>Нареч. от</i> безкомпромисен. <i>Пред хората и пред новите властници се държеше като мъченик, невинно пострадал от съборената власт, и като герой, който търпеливо и безкомпромисно е издържал всички изпитания.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 250. <i>Постъпва безкомпромисно.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОМПРО`МИСНОСТ</b>, -тта`, <i>мн,</i> няма, <i>ж.</i> Липса, отсъствие на компромис. <i>Безкомпромисността както с врагове, така и с приятели е негова характерна черта.</i> Р. Ликова, ВК, 9. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОНЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж</i>. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. <i>Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя.</i> А. Каралийчев, ПГ, 170. <i>Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан!</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 96. <i>От зори / прииждат облаци, редица безконечна.</i> Д. Габе, ЗП, 81. В <i>средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни.</i> Знан., 1875, бр. 15, 229. | ||
| − | + | 2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. <i>И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец, .. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. <i>Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре!</i> Гео Милев, С, 47. | |
| − | + | 3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безкраен, нескончаем. <i>Къде обяд слезнахме в самия дол, па възлезохме чрез безконечни криволи на висока обширна поляна.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII,{{попр|Добавена запетайка.}} 88. <i>Митруш рушеше всичко, което фелдфебелите години подред внушаваха с помощта на юмруците и на безконечните наказания.</i> Д. Добревски, БКН, 65. <i>Най-сетне край на непрекъснатото лутане, край на безконечните експедиции и служба на ненаситни минни компании.</i> П. Бобев, К, 9. | |
| − | + | 4 <i>Остар.</i> Който няма край, който съществува или продължава винаги; безкраен. <i>П. Как ще наречем онова, което няма конец? О. Безконечно.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 147. <i>Тогава священиците с свещи в ръцете, .., в името на цялата черкова умоляват Христа да упокои с святиите душата на рабът си там, гдето няма нито болести, нито грижи (печали), нито воздихание, но гдето е безконечен живот.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 170. <i>Тя [земята] прави един круг безконечен около слънцето.</i> Е. Васкидович, ПП, 10. | |
| − | + | ◇ <b>Безконечен винт</b>. <i>Мех.</i> Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. | |
| − | + | <b>Безконечно въже</b>. <i>Спец.</i> Приспособление за механизирано изтегляне на тежести. | |
| − | + | — От цсл. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗКОНЕ`ЧНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. <i>Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 190. <i>Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори,… всичките сладкогласни и разношарени птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно!</i> Ц. Гинчев, ГК, 170. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. <i>Нощта беше ми се видяла безконечно дълга.</i> К. Величков, ПССъч. I, 19. <i>И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав.</i> Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 494. <i>Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа й.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКОНЕ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безконечен; безкрайност. <i>На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 128. <i>Просторът и бледите звезди събуждаха в душата й [на Варвара] чувство за безконечност.</i> | ||
Текуща версия към 10:10, 19 октомври 2013
съветвам бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкнижовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници. З. Стоянов, ЗБВ I, 9.
БЕЗКОЗИ`РКА` ж. Рядко. Фуражка без козирка; моряшка барета. Вятърът развеял панделката на безкозирката му, самият той, засмян, хубав — по-голям моряк от баща си! С. Северняк, ОНК, 58. Лискин сне безкозирката, поправи косата си. Д. Добревски, БКН, 138.
— Рус. безкозырка.
БЕЗКОМПРЕ`СОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За уред, машина и под. — който действа без компресор. Безкомпресорни двигатели. Безкомпресорен дизелмотор.
БЕЗКОМПРО`МИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не прави компромиси. Тя беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието. Ив. Димов, АИДЖ, 97.
2. При който няма компромиси, който става без компромиси. Безкомпромисна борба. Безкомпромисно решение. Безкомпромисна критика.
БЕЗКОМПРО`МИСНО. Нареч. от безкомпромисен. Пред хората и пред новите властници се държеше като мъченик, невинно пострадал от съборената власт, и като герой, който търпеливо и безкомпромисно е издържал всички изпитания. Г. Караславов, ОХ IV, 250. Постъпва безкомпромисно.
БЕЗКОМПРО`МИСНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. Липса, отсъствие на компромис. Безкомпромисността както с врагове, така и с приятели е негова характерна черта. Р. Ликова, ВК, 9.
БЕЗКОНЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А. Каралийчев, ПГ, 170. Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан! Ив. Вазов, Съч. XVII, 96. От зори / прииждат облаци, редица безконечна. Д. Габе, ЗП, 81. В средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни. Знан., 1875, бр. 15, 229.
2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец, .. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.
3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безкраен, нескончаем. Къде обяд слезнахме в самия дол, па възлезохме чрез безконечни криволи на висока обширна поляна. Ив. Вазов, Съч. XVII,* 88. Митруш рушеше всичко, което фелдфебелите години подред внушаваха с помощта на юмруците и на безконечните наказания. Д. Добревски, БКН, 65. Най-сетне край на непрекъснатото лутане, край на безконечните експедиции и служба на ненаситни минни компании. П. Бобев, К, 9.
4 Остар. Който няма край, който съществува или продължава винаги; безкраен. П. Как ще наречем онова, което няма конец? О. Безконечно. Т. Икономов, ЧПГ, 147. Тогава священиците с свещи в ръцете, .., в името на цялата черкова умоляват Христа да упокои с святиите душата на рабът си там, гдето няма нито болести, нито грижи (печали), нито воздихание, но гдето е безконечен живот. З. Петров и др., ЧБ (превод), 170. Тя [земята] прави един круг безконечен около слънцето. Е. Васкидович, ПП, 10.
◇ Безконечен винт. Мех. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене.
Безконечно въже. Спец. Приспособление за механизирано изтегляне на тежести.
— От цсл.
БЕЗКОНЕ`ЧНО нареч. Книж. 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно. Б. Шивачев, ПЮА, 190. Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори,… всичките сладкогласни и разношарени птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно! Ц. Гинчев, ГК, 170.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. Нощта беше ми се видяла безконечно дълга. К. Величков, ПССъч. I, 19. И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 494. Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа й. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118.
БЕЗКОНЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконечен; безкрайност. На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село. Ив. Карановски, Разк. I, 128. Просторът и бледите звезди събуждаха в душата й [на Варвара] чувство за безконечност.
