Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/488“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>знаяло дотогава за топлината.</i> Й. Груев, СП (превод), 26. | <i>знаяло дотогава за топлината.</i> Й. Груев, СП (превод), 26. | ||
| − | 3. Оставам, престоявам някъде известно време; застоявам се. <i>Той мина в другата стая, бави се там доста дълго време и току се появи на вратата.</i> Й. Йовков, СЛ, 183. <i>Човекът влезе в кооперацията, бави се вътре около половин нас и излезе с празна чанта.</i> П. Вежинов, СО, 112. <i>Тук тренът се бави тридесят минути, които ми са сториха, че са по-дълги и от часовете.</i> | + | 3. Оставам, престоявам някъде известно време; застоявам се. <i>Той мина в другата стая, бави се там доста дълго време и току се появи на вратата.</i> Й. Йовков, СЛ, 183. <i>Човекът влезе в кооперацията, бави се вътре около половин нас и излезе с празна чанта.</i> П. Вежинов, СО, 112. <i>Тук тренът се бави тридесят минути, които ми са сториха, че са по-дълги и от часовете.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 285. <i>В Пловдив дубровнишките кервани са престоявали повече от седмица, докато в други градове — сръбски и турски — са се бавели най-много по 3-4 дни.</i> Б. Пенев, НБВ, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ВЯ</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин, св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> Занимавам, гледам (дете). <i>Василена, .., ту говореше галено на детето си, ту му пееше, за да го бави.</i> Й. Йовков, АМГ, 224. <i>С радост и умиление Станка бавеше сина си — къпеше го във вода, стоплена на слънцето, .., повиваше го умело и удобно.</i> Г. Караславов, ОХ II, 418. <i>Проклет бил човек вуйка ми! / Проклет е, майко, — казвам ти — / не ща при него да седя, копилето му да бавя.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. <i>На висок чардак да стоиш, жълти жълтици да нижеш, / и мъжко дете да бавиш.</i> Г. Софиянец, П, 86. <b>бавя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БА`ВЯ СЕ</b> <i>непрех. Остар.</i> Занимавам се с нещо. <i>Когато са [децата] събрани вкупом, а нямат игралки, с които да се бавят, тии се препират, карат се.</i> Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190-191. <i>Хранели се [богомилите] с растения, риби, не пиели вино, бавели се дома си с четене библията или своите фантастически измислици.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 246. | <b>БА`ВЯ СЕ</b> <i>непрех. Остар.</i> Занимавам се с нещо. <i>Когато са [децата] събрани вкупом, а нямат игралки, с които да се бавят, тии се препират, карат се.</i> Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190-191. <i>Хранели се [богомилите] с растения, риби, не пиели вино, бавели се дома си с четене библията или своите фантастически измислици.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 246. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>БАГАБО`НТ</b> <i>м. Простонар.</i> Вагабонтин, вагабонт. <i>— Я да отидем ний до тая банка, да я видим тя народна ли е или на чорбаджиите! — Изедници! — До един са багабонти!</i> П. Спасов, ХлХ, 101. | <b>БАГАБО`НТ</b> <i>м. Простонар.</i> Вагабонтин, вагабонт. <i>— Я да отидем ний до тая банка, да я видим тя народна ли е или на чорбаджиите! — Изедници! — До един са багабонти!</i> П. Спасов, ХлХ, 101. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАГАБО`НТИН</b>, <i>мн.</i> | + | <b>БАГАБО`НТИН</b>, <i>мн.</i> багабо`нти, <i>м. Простонар.</i> Вагабонтин, вагабонт. <i>Николачко е багабонтин… експлоататор … крадец!</i> Й. Йовков, ОЧ{{попр|Заменена „0“ с „О“.}}, 13. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАГА`Ж</b> <i>м.</i> 1. Вещи, които се носят при пътуване в куфар, чанта, вързоп и под. <i>Слугата записва двама пътници. След записването им пиколото ги завежда в стаите им, носейки техния багаж.</i> Д. Немиров, В, 55. <i>— Ех, нищо, сам ще си занеса багажа. Бързай сега да не изпуснем локомотива!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 17. <i>Те носеха на гръб целия си багаж, защото, кой знае, възможно беше оттук да се упътят направо за България.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 166. // Вещи, покъщина, обикн. предназначени за пренасяне. <i>Друга кола, натоварена с багаж, | + | <b>БАГА`Ж</b> <i>м.</i> 1. Вещи, които се носят при пътуване в куфар, чанта, вързоп и под. <i>Слугата записва двама пътници. След записването им пиколото ги завежда в стаите им, носейки техния багаж.</i> Д. Немиров, В, 55. <i>— Ех, нищо, сам ще си занеса багажа. Бързай сега да не изпуснем локомотива!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 17. <i>Те носеха на гръб целия си багаж, защото, кой знае, възможно беше оттук да се упътят направо за България.</i> Ст. Дичев, ЗС I{{попр|Заменено „1“ с „I“.}}, 166. // Вещи, покъщина, обикн. предназначени за пренасяне. <i>Друга кола, натоварена с багаж, стоеше пред хана, готова да тръгне.</i> Й. Йовков, ВАХ, 64. <i>Тя успя да напъха в два куфара и денк бельото .., а продаде почти на безценица целия си багаж, за да има пари поне за първия месец.</i> М. Грубешлиева, ПП, 180. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Запас от натрупани знания и умение по въпросите на науката, изкуството, техниката и др. <i>Той знаеше, че Байрон е живял лудешки, че Дюма не е заличавал нищо, .. С такъв отличен багаж в главата и само с едно раздразнено щеславие вместо талант, Гороломов се впущаше в писателското поприще.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 143. <i>Когато е работил с актьори-майстори, Станиславски им е давал готови виждания .. И макар този процес да е много сложен — думата е за натрупания огромен багаж от мисли, представи, образи, .. — много по-труден става той при работа с млад, неопитен актьор.</i> Н. Лилиев, Съч. 111, 316. <i>Научен багаж. Идеен багаж.</i> | 2. <i>Прен. Книж.</i> Запас от натрупани знания и умение по въпросите на науката, изкуството, техниката и др. <i>Той знаеше, че Байрон е живял лудешки, че Дюма не е заличавал нищо, .. С такъв отличен багаж в главата и само с едно раздразнено щеславие вместо талант, Гороломов се впущаше в писателското поприще.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 143. <i>Когато е работил с актьори-майстори, Станиславски им е давал готови виждания .. И макар този процес да е много сложен — думата е за натрупания огромен багаж от мисли, представи, образи, .. — много по-труден става той при работа с млад, неопитен актьор.</i> Н. Лилиев, Съч. 111, 316. <i>Научен багаж. Идеен багаж.</i> | ||
Текуща версия към 14:57, 27 септември 2013
знаяло дотогава за топлината. Й. Груев, СП (превод), 26.
3. Оставам, престоявам някъде известно време; застоявам се. Той мина в другата стая, бави се там доста дълго време и току се появи на вратата. Й. Йовков, СЛ, 183. Човекът влезе в кооперацията, бави се вътре около половин нас и излезе с празна чанта. П. Вежинов, СО, 112. Тук тренът се бави тридесят минути, които ми са сториха, че са по-дълги и от часовете. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. В Пловдив дубровнишките кервани са престоявали повече от седмица, докато в други градове — сръбски и турски — са се бавели най-много по 3-4 дни. Б. Пенев, НБВ, 17.
БА`ВЯ2, -иш, мин, св. -их, несв., прех. Занимавам, гледам (дете). Василена, .., ту говореше галено на детето си, ту му пееше, за да го бави. Й. Йовков, АМГ, 224. С радост и умиление Станка бавеше сина си — къпеше го във вода, стоплена на слънцето, .., повиваше го умело и удобно. Г. Караславов, ОХ II, 418. Проклет бил човек вуйка ми! / Проклет е, майко, — казвам ти — / не ща при него да седя, копилето му да бавя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. На висок чардак да стоиш, жълти жълтици да нижеш, / и мъжко дете да бавиш. Г. Софиянец, П, 86. бавя се страд.
БА`ВЯ СЕ непрех. Остар. Занимавам се с нещо. Когато са [децата] събрани вкупом, а нямат игралки, с които да се бавят, тии се препират, карат се. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190-191. Хранели се [богомилите] с растения, риби, не пиели вино, бавели се дома си с четене библията или своите фантастически измислици. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 246.
БАГАБО`НТ м. Простонар. Вагабонтин, вагабонт. — Я да отидем ний до тая банка, да я видим тя народна ли е или на чорбаджиите! — Изедници! — До един са багабонти! П. Спасов, ХлХ, 101.
БАГАБО`НТИН, мн. багабо`нти, м. Простонар. Вагабонтин, вагабонт. Николачко е багабонтин… експлоататор … крадец! Й. Йовков, ОЧ*, 13.
БАГА`Ж м. 1. Вещи, които се носят при пътуване в куфар, чанта, вързоп и под. Слугата записва двама пътници. След записването им пиколото ги завежда в стаите им, носейки техния багаж. Д. Немиров, В, 55. — Ех, нищо, сам ще си занеса багажа. Бързай сега да не изпуснем локомотива! Хр. Смирненски, Съч. III, 17. Те носеха на гръб целия си багаж, защото, кой знае, възможно беше оттук да се упътят направо за България. Ст. Дичев, ЗС I*, 166. // Вещи, покъщина, обикн. предназначени за пренасяне. Друга кола, натоварена с багаж, стоеше пред хана, готова да тръгне. Й. Йовков, ВАХ, 64. Тя успя да напъха в два куфара и денк бельото .., а продаде почти на безценица целия си багаж, за да има пари поне за първия месец. М. Грубешлиева, ПП, 180.
2. Прен. Книж. Запас от натрупани знания и умение по въпросите на науката, изкуството, техниката и др. Той знаеше, че Байрон е живял лудешки, че Дюма не е заличавал нищо, .. С такъв отличен багаж в главата и само с едно раздразнено щеславие вместо талант, Гороломов се впущаше в писателското поприще. Ив. Вазов, Съч. XI, 143. Когато е работил с актьори-майстори, Станиславски им е давал готови виждания .. И макар този процес да е много сложен — думата е за натрупания огромен багаж от мисли, представи, образи, .. — много по-труден става той при работа с млад, неопитен актьор. Н. Лилиев, Съч. 111, 316. Научен багаж. Идеен багаж.
◇ Вдигам си дигам си / вдигна си (дигна си) багажа. Разг. Напускам, отивам си. Дали бяха го уволнили, или сам беше си дигнал багажа, не ми стана ясно. Г. Караславов, Избр. съч. ГУ, 319.
Стъклен багаж. Разг. Шег. Жена, малки деца, които придружават някого при пътуване. — Къде е стъкленият багаж? — спрях го аз. — Ето го! — и той ми показа една жена до него с хубава пола и още по-хубави очи. М. Топалов, ВН, 1959, бр. 2515, 4.
Събирам / събера (стягам / стегна) <си> багажа. Разг. 1. Приготвям се да замина или да напусна някое място. — А бе, аз цяла година треперя в службата, сега и в почивната станция ли да бера страх две седмици! Ще си стягам багажа, това тук е беззаконие. Й. Попов, БНО, 115. 2. Махам се, отивам си, напускам някое място. В душата си тя завиждаше на Васева, че скоро ще си събере багажа .. Да би могла и тя да каже на мъжа си — София! Но не беше възможно. Б. Несторов, СР, 207.
— Фр. bagage.
БАГА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се отнася до багаж. Откъм ъгъла се зададе багажна кола, натоварена с хубав орехов гардероб. М. Грубешлиева, ПП, 33. Между многото случайни посетители на това заведение се е мяркал често един странен човек на средна възраст, .. и с безброй багажни марки върху пътническата му чанта. Св. Минков, ДА, 27. Багажно отделение. Багажна квитанция. Багажен вагон.
2. Като същ. багажна ж. Помещение в железопътна гара, аерогара, автомобилна станция и под., където се съхранява временно багажът на пътниците.
БАГА`ЖЕЦ, мн. няма, м. Умал. от багаж. Горана беше се облякъл, беше свил багажеца си в малка бохчичка и се канеше да тръгва. В. Ченков, ПС, 70. — Сега ще си приберем багажеца и всички на Димитровград. Там ни отпуснаха жилище, ново, ставаме жители на новия град. Ст. Даскалов, СД, 481.
БАГА`ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
