Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/470“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | <b>А`ХКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Рядко.</i> Вайкам се; съжалявам. <i>Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало | + | ---- |
| + | <b>А`ХКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Рядко.</i> Вайкам се; съжалявам. <i>Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече.</i> Ив. Вазов, НПис., 44. | ||
---- | ---- | ||
<b>А`ХКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ахкам <i>и от</i> ахкам се; ахане. <i>— Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане.</i> И. Петров, НЛ, 193. <i>Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки.</i> П. Славински, ПЗ, 292. | <b>А`ХКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ахкам <i>и от</i> ахкам се; ахане. <i>— Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане.</i> И. Петров, НЛ, 193. <i>Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки.</i> П. Славински, ПЗ, 292. | ||
| Ред 10: | Ред 11: | ||
<b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18. | <b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХМА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i | + | <b>АХМА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> 1. Глупак; будала, бунак. <i>— Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 338. <i>— Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 52. <i>— За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях.</i> Кр. Григоров, Р, 57. <i>Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преструва се на ахмак.</i> |
| − | |||
| − | + | 2. Като <i>прил., ед. неизм., мн. неизм</i> и -ци. Глупав. <i>Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира?</i> Ал. Константинов, БГ, 61. <i>Ахмак хора сте вие.</i> △ <i>Ахмак жена. Ахмак момче.</i> | |
— От араб. през тур. ahmak. | — От араб. през тур. ahmak. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>АХМАКЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> Глупост. <i>Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност.</i> П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. <i>Прочут с ахмаклъка си.</i> | <b>АХМАКЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> Глупост. <i>Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност.</i> П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. <i>Прочут с ахмаклъка си.</i> | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. ahmaklık. |
---- | ---- | ||
<b>АХМА`ЧКА</b> <i>ж. Простонар. Грубо.</i> Жена ахмак; глупачка. | <b>АХМА`ЧКА</b> <i>ж. Простонар. Грубо.</i> Жена ахмак; глупачка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХМА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Грубо.</i> Глупашки, глупав. <i>Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче.</i> | + | <b>АХМА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Грубо.</i> Глупашки, глупав. <i>Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 111. <i>Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“: .. — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турците{{попр|Отпечатано „турцте“.}} ахмашки прицел.</i> А. Страшимиров, А, 247. <i>Ахмашки приказки. Ахмашки работи.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АХМА`ШКИ</b>. <i>Простонар.Грубо. Нареч. от прил.</i> ахмашки; глупаво, ахмашката. <i>И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята.</i> Ем. Станев, ИК I, 510. | <b>АХМА`ШКИ</b>. <i>Простонар.Грубо. Нареч. от прил.</i> ахмашки; глупаво, ахмашката. <i>И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята.</i> Ем. Станев, ИК I, 510. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХМА`ШКАТА</b> <i>нареч. Простонар. Грубо.</i> Ахмашки. <i>Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката.</i> | + | <b>АХМА`ШКАТА</b> <i>нареч. Простонар. Грубо.</i> Ахмашки. <i>Хитрият полицаин .., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката.</i> З. Стоянов, ХБ, 85-86. <i>— Мари Лисо / хитроумна, / .. / не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката.</i> СбХ, 15. |
| − | <i>— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката.</i> СбХ, 15. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ХНА</b>. Вж. | + | <b>А`ХНА</b>. Вж. <em>ахвам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АХПА`П</b> <i>м. Диал.</i> Другар, приятел; апап. <i>В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала.</i> Ц. {{попр|печатна грешка в името на автора}}Гинчев, ГК, 156. <i>Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата.</i> Ил. Блъсков, СК, 21. | <b>АХПА`П</b> <i>м. Диал.</i> Другар, приятел; апап. <i>В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала.</i> Ц. {{попр|печатна грешка в името на автора}}Гинчев, ГК, 156. <i>Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата.</i> Ил. Блъсков, СК, 21. | ||
| Ред 40: | Ред 39: | ||
<b>АХРОМАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Опт.</i> Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове. | <b>АХРОМАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Опт.</i> Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀ 'не' + χρῶμα 'цвят' през фр. achromatisme. |
---- | ---- | ||
<b>АХРОМАТИ`Н</b> <i>м. Биол.</i> Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки. | <b>АХРОМАТИ`Н</b> <i>м. Биол.</i> Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i | + | <b>АХРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. <i>Опт.</i> Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. <i>Ахроматична леща.</i> |
| − | + | ||
| + | 2. <i>Спец.</i> За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. <i>Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматични и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове.</i> Псих. X кл, 33. <i>Ахроматични пигменти.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Ахроматичен. | + | <b>АХРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Ахроматичен. |
---- | ---- | ||
<b>АХРЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> ахря`ни, <i>м. Диал.</i> Среднородопски българомохамеданин. <i>— Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци.</i> А. Дончев, BP, 70. <i>А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните</i> | <b>АХРЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> ахря`ни, <i>м. Диал.</i> Среднородопски българомохамеданин. <i>— Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци.</i> А. Дончев, BP, 70. <i>А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните</i> | ||
Текуща версия към 15:01, 12 септември 2013
А`ХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, НПис., 44.
А`ХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Славински, ПЗ, 292.
АХМАДИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
— От араб. собств.
АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ахмадиец. С голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
АХМА`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. 1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. — Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.
2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и -ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. △ Ахмак жена. Ахмак момче.
— От араб. през тур. ahmak.
АХМАКЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.
— Тур. ahmaklık.
АХМА`ЧКА ж. Простонар. Грубо. Жена ахмак; глупачка.
АХМА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Глупашки, глупав. Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче. З. Стоянов, ЗБВ III, 111. Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“: .. — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турците* ахмашки прицел. А. Страшимиров, А, 247. Ахмашки приказки. Ахмашки работи.
АХМА`ШКИ. Простонар.Грубо. Нареч. от прил. ахмашки; глупаво, ахмашката. И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята. Ем. Станев, ИК I, 510.
АХМА`ШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Ахмашки. Хитрият полицаин .., като видял, че блещят ножове, нарекъл се, че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката. З. Стоянов, ХБ, 85-86. — Мари Лисо / хитроумна, / .. / не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката. СбХ, 15.
А`ХНА. Вж. ахвам.
АХПА`П м. Диал. Другар, приятел; апап. В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. С този карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала. Ц. *Гинчев, ГК, 156. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи, които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21.
АХРОИ`Т м. Минер. Безцветен минерал, разновидност на турмалина. Безцветен турмалин — ахроит .. Среща се рядко в природата. ПН, 1934, кн.4, 61.
— От гр.
АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
— От гр. ἀ 'не' + χρῶμα 'цвят' през фр. achromatisme.
АХРОМАТИ`Н м. Биол. Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Опт. Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. Ахроматична леща.
2. Спец. За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматични и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове. Псих. X кл, 33. Ахроматични пигменти.
АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Ахроматичен.
АХРЯ`НИН, мн. ахря`ни, м. Диал. Среднородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, BP, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят християните
