Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/22“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
6. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни, в които частите, използвани при изграждането, са в равноправни смислови отношения: | 6. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни, в които частите, използвани при изграждането, са в равноправни смислови отношения: | ||
| − | + | <i>зидаро-мазачески</i> (от <i>зидаро-мазач</i>), <i>пренос-превозен</i> (от <i>пренос-превоз</i>). | |
| − | + | === Числителни имена === | |
1. Сложни числителни имена, образувани от основите на две числителни, с които се бележи приблизително количество: | 1. Сложни числителни имена, образувани от основите на две числителни, с които се бележи приблизително количество: | ||
| − | + | <i>пет-шест</i>, <i>десет-петнайсет</i>, <i>двайсет-трийсет</i>, <i>сто-двеста</i>, <i>половин-един</i>. | |
| − | <b>Забележка 1 | + | <b>Забележка 1</b>: Когато числителните са изписани с цифри, тирето между тях се запазва: |
| − | + | <i>5–6</i> (години), <i>10–15</i> (крачки). | |
| − | <b>Забележка 2 | + | <b>Забележка 2</b>: По същия начин се оформят и съчетания, в които като първа основа в сложното числително вместо числителното един, което се подразбира, е използвано съществително: |
| − | < | + | <i>година-две</i>, <i>месец-два</i>, <i>час-два</i>. |
| + | |||
| + | === Наречия === | ||
1. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно отношение помежду си и означаващи обикновено неопределеност: | 1. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно отношение помежду си и означаващи обикновено неопределеност: | ||
| − | < | + | <i>бързо-бързо</i>, <i>едва-едва</i>, <i>веднъж-дваж</i>, <i>горе-долу</i>, <i>днес-утре</i>, <i>живо-здраво</i>, <i>криво-ляво</i>, <i>лека-полека</i>, <i>напред-назад</i>, <i>насам-натам</i>, <i>оттук-оттам</i>, <i>сега-засега</i>, <i>тук-там</i>. |
| − | 2. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни форми според типа <b>главна основа — главна основа | + | 2. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни форми според типа <b>главна основа</b> — <b>главна основа</b>: |
| − | + | <i>иди-дойди</i>, <i>кажи-речи</i>, <i>чупи-купи</i>. | |
| − | <b>Забележка | + | <b>Забележка</b>: По същия начин се оформят и сложни наречия като: |
| − | + | <i>току-виж</i>, <i>току-речи</i>, <i>току-така</i>. | |
| − | 3. Сложни наречия и неопределителни местоимения, образувани с частиците < | + | 3. Сложни наречия и неопределителни местоимения, образувани с частиците <i>еди-</i>, <i>-годе</i>, <i>що-</i>: |
| − | + | <i>еди-как</i> (си), <i>еди-какъв</i> (си), <i>еди-кога</i> (си), <i>еди-кой</i> (си), <i>еди-какво</i> (си), <i>еди-къде</i> (си), <i>еди-що</i> (си); <i>току-що</i>, <i>що-годе</i>. | |
Текуща версия към 08:25, 23 юни 2013
6. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни, в които частите, използвани при изграждането, са в равноправни смислови отношения:
зидаро-мазачески (от зидаро-мазач), пренос-превозен (от пренос-превоз).
Числителни имена
1. Сложни числителни имена, образувани от основите на две числителни, с които се бележи приблизително количество:
пет-шест, десет-петнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста, половин-един.
Забележка 1: Когато числителните са изписани с цифри, тирето между тях се запазва:
5–6 (години), 10–15 (крачки).
Забележка 2: По същия начин се оформят и съчетания, в които като първа основа в сложното числително вместо числителното един, което се подразбира, е използвано съществително:
година-две, месец-два, час-два.
Наречия
1. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно отношение помежду си и означаващи обикновено неопределеност:
бързо-бързо, едва-едва, веднъж-дваж, горе-долу, днес-утре, живо-здраво, криво-ляво, лека-полека, напред-назад, насам-натам, оттук-оттам, сега-засега, тук-там.
2. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни форми според типа главна основа — главна основа:
иди-дойди, кажи-речи, чупи-купи.
Забележка: По същия начин се оформят и сложни наречия като:
току-виж, току-речи, току-така.
3. Сложни наречия и неопределителни местоимения, образувани с частиците еди-, -годе, що-:
еди-как (си), еди-какъв (си), еди-кога (си), еди-кой (си), еди-какво (си), еди-къде (си), еди-що (си); току-що, що-годе.
