Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/756“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>моето някогашно битие?</i> Св. Минков, Избр. пр, 135. <i>И мойто битие всецяло слях / със битието на народа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168. <i>Битието определя мисленето.</i> | <i>моето някогашно битие?</i> Св. Минков, Избр. пр, 135. <i>И мойто битие всецяло слях / със битието на народа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168. <i>Битието определя мисленето.</i> | ||
| − | 2. <i>Филос.</i> Обективна реалност, която съществува независимо от съзнанието на човека. <i>И той напуща временно богословието,.. и ще се опита да потърси във философията разрешение на всички въпроси, с които ни вълнува тайната на битието | + | 2. <i>Филос.</i> Обективна реалност, която съществува независимо от съзнанието на човека. <i>И той напуща временно богословието, .. и ще се опита да потърси във философията разрешение на всички въпроси, с които ни вълнува тайната на битието.</i> К. Величков, ПССъч. I, 318. |
| − | 3. Биография, преживелица на някого. <i>Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя,.. Така, тя знаеше вече цялото им битие: че са заможни, че той е придошел от чужди край.</i> Г. Райчев, ЗК, 215. <i>Разправи им своето битие. Бил син на работници.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 188. | + | 3. Биография, преживелица на някого. <i>Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя, .. Така, тя знаеше вече цялото им битие: че са заможни, че той е придошел от чужди край.</i> Г. Райчев, ЗК, 215. <i>Разправи им своето битие. Бил син на работници.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 188. |
| − | + | ◇ <b>Житие-битие</b>. <i>Книж.</i> 1. Биография, преживелици на някого. <i>Без да пита, Филип научи цялото й недълголетно житие-битие. Тази година завършила гимназия и сега кандидатствувала в Химико-технологическия институт.</i> Ем. Манов, БГ, 42. 2. Начин на живот. <i>Телякът почти няма грижи: неговото житие-битие е просто и скромно.</i> Й. Радичков, СР, 230. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИТИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно{{попр|Добавяне на тире.}}, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до битие. <i>Истинското изкуство е .. вслушване в гласа на битийните ценности.</i> В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 168. <i>Битийни проблеми.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ТКА</b> <i>ж.</i> 1. Въоръжено стълкновение между противници във война, въстание и др.; бой, сражение. <i>Дене въздухът ехти от залповете на битките ни с турските войски.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 72. <i>Посред страшния и многогласен шум на битката тя се мъчеше да | + | <b>БИ`ТКА</b> <i>ж.</i> 1. Въоръжено стълкновение между противници във война, въстание и др.; бой, сражение. <i>Дене въздухът ехти от залповете на битките ни с турските войски.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 72. <i>Посред страшния и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците.</i> Й. Йовков, Разк. I, 139. <i>До самото Панагюрище стана нова битка, в която въстаниците гърмяха с техните дървени топове.</i> Г. Бенев, БК (превод), 54. • Обр. <i>С началото на деня започна суровата битка с времето, с твърдата земя, с умората.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2. <i>Битката за Берлин по време на Втората световна война.</i> |
| − | 2. <i>Прен.</i> Борба за надмощие между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.; сблъсък, стълкновение. <i>В политическите битки минутите са скъпи.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 64. <i>Напоследък станаха нови избори. Това трябваше | + | 2. <i>Прен.</i> Борба за надмощие между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.; сблъсък, стълкновение. <i>В политическите битки минутите са скъпи.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 64. <i>Напоследък станаха нови избори. Това трябваше да бъде последната и решителна битка.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 54. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИТМЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Обшивка от тънки вълнени или копринени конци, вид гайтан, с който са украсявали с фигури връхните дрехи обикн. на турски бейове, паши и др. <i>Джевдет беше облечен с потури от гълъбово сукно, ешлеме с черно битме и бели сърмени гайтани.</i> Ц. Гинчев, ГК, 147. | + | <b>БИТМЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Обшивка от тънки вълнени или копринени конци, вид гайтан, с който са украсявали с фигури връхните дрехи обикн. на турски бейове, паши и др. <i>Джевдет беше облечен с потури от гълъбово сукно, ешлеме с черно битме и бели сърмени гайтани.</i> Ц. Гинчев, ГК, 147. |
— Тур. bitme. | — Тур. bitme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Представител на стихийното, анархистично бунтарско движение на младежта, възникнало след Втората световна война (главно в САЩ и Англия), което изразява протест срещу буржоазния морал, като отрича обичайните норми на облекло и поведение. <i>През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата, въодушевени от веруюто на всички отшелници и дервиши; неангажираност!</i> В. Мутафчиева, ИКМ, 153. <i>Патриот, аз тайно се гордеех с тези български момчета — че по нищо (не само по косите) не приличат на английските битници.</i> А. Мандаджиев, БЦР, 11. |
— Англ. beatnik. | — Англ. beatnik. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ТНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> битник. <i>Битническа литература. | + | <b>БИ`ТНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> битник. <i>Битническа литература.</i> <i>Битническо сборище.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Живот, съществуване; битие. <i>Веднага след женитбата той бе напуснал походното легло в кабинета си и се бе преселил при нея,.., но още не можеше да свикне с новата си битност, нито с мисълта, че скоро в къщи ще се появи нов човек.</i> Ем. Манов, ДСР, 117. <i>Трънчанки са съчинили една оригинална и интересна песен със сюжет из бригадирската битност.</i> Г. Караславов, ПМ, 45. | + | <b>БИ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Живот, съществуване; битие. <i>Веднага след женитбата той бе напуснал походното легло в кабинета си и се бе преселил при нея, .., но още не можеше да свикне с новата си битност, нито с мисълта, че скоро в къщи ще се появи нов човек.</i> Ем. Манов, ДСР, 117. <i>Трънчанки са съчинили една оригинална и интересна песен със сюжет из бригадирската битност.</i> Г. Караславов, ПМ, 45. |
| − | + | ◇ <b>В битността ми</b> <i>на някакъв. Книж.</i> В качеството ми на някакъв, докато съм някакъв. <i>Обвиняват го за деяния, извършени от него преди десет години в битността му на военен министър.</i> Ив. Вазов, НО, 44-45. <i>Да споменавам ли това, че в битността си на ловец и риболовец досега съм застрелял три заека?</i> М. Иванов, ЛР, 1971, бр. 5, 22. | |
| − | — Рус. | + | — Рус. бытность. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ТО</b> <i>нареч. Диал.</i> За тъкане — гъсто, сбито. <i>— Ой, Търно, Търно, / сребърно зърно, / чул съм та, Търно, / и разбрал съм та, / че бито тъчеш / и тънко предеш!</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 269. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ТОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до бита, до начина на живот. <i>Под влияние на нови битови условия, животът в Полша зема друг характер.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. <i>Битова култура.</i> <i>Битова хигиена.</i> <i>Битови нужди.</i> <i>Битови въпроси.</i> |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Който отразява, представя характерни особености на народния, селския бит, живот; народен. <i>Това е наистина един голям пазар, едно универсално изложение и в същото време е някакъв символичен битов празник.</i> Й. Йовков, Разк. III, 155. <i>Архитектът сполучливо е предвидил една камина в салона, край която е нареден битов кът.</i> Й. Радичков, и др., ГСП, 137. <i>Битови костюми.</i> <i>Битова керамика.</i> // </i> В който художествено се описва, изобразява народният | ||
Текуща версия към 15:20, 21 ноември 2013
моето някогашно битие? Св. Минков, Избр. пр, 135. И мойто битие всецяло слях / със битието на народа. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168. Битието определя мисленето.
2. Филос. Обективна реалност, която съществува независимо от съзнанието на човека. И той напуща временно богословието, .. и ще се опита да потърси във философията разрешение на всички въпроси, с които ни вълнува тайната на битието. К. Величков, ПССъч. I, 318.
3. Биография, преживелица на някого. Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя, .. Така, тя знаеше вече цялото им битие: че са заможни, че той е придошел от чужди край. Г. Райчев, ЗК, 215. Разправи им своето битие. Бил син на работници. Б. Шивачев, ПЮА, 188.
◇ Житие-битие. Книж. 1. Биография, преживелици на някого. Без да пита, Филип научи цялото й недълголетно житие-битие. Тази година завършила гимназия и сега кандидатствувала в Химико-технологическия институт. Ем. Манов, БГ, 42. 2. Начин на живот. Телякът почти няма грижи: неговото житие-битие е просто и скромно. Й. Радичков, СР, 230.
БИТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно*, мн. -и`йни, прил. Книж. Който се отнася до битие. Истинското изкуство е .. вслушване в гласа на битийните ценности. В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 168. Битийни проблеми.
БИ`ТКА ж. 1. Въоръжено стълкновение между противници във война, въстание и др.; бой, сражение. Дене въздухът ехти от залповете на битките ни с турските войски. Ив. Вазов, Съч. XII, 72. Посред страшния и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците. Й. Йовков, Разк. I, 139. До самото Панагюрище стана нова битка, в която въстаниците гърмяха с техните дървени топове. Г. Бенев, БК (превод), 54. • Обр. С началото на деня започна суровата битка с времето, с твърдата земя, с умората. НМ, 1958, бр. 285, 2. Битката за Берлин по време на Втората световна война.
2. Прен. Борба за надмощие между противоположни обществени групи, класи, идеологии и др.; сблъсък, стълкновение. В политическите битки минутите са скъпи. Ив. Вазов, Съч. X, 64. Напоследък станаха нови избори. Това трябваше да бъде последната и решителна битка. Й. Йовков, Ж, 1945, 54.
БИТМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Обшивка от тънки вълнени или копринени конци, вид гайтан, с който са украсявали с фигури връхните дрехи обикн. на турски бейове, паши и др. Джевдет беше облечен с потури от гълъбово сукно, ешлеме с черно битме и бели сърмени гайтани. Ц. Гинчев, ГК, 147.
— Тур. bitme.
БИ`ТНИК, мн. -ци, м. Представител на стихийното, анархистично бунтарско движение на младежта, възникнало след Втората световна война (главно в САЩ и Англия), което изразява протест срещу буржоазния морал, като отрича обичайните норми на облекло и поведение. През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата, въодушевени от веруюто на всички отшелници и дервиши; неангажираност! В. Мутафчиева, ИКМ, 153. Патриот, аз тайно се гордеех с тези български момчета — че по нищо (не само по косите) не приличат на английските битници. А. Мандаджиев, БЦР, 11.
— Англ. beatnik.
БИ`ТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от битник. Битническа литература. Битническо сборище.
БИ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Живот, съществуване; битие. Веднага след женитбата той бе напуснал походното легло в кабинета си и се бе преселил при нея, .., но още не можеше да свикне с новата си битност, нито с мисълта, че скоро в къщи ще се появи нов човек. Ем. Манов, ДСР, 117. Трънчанки са съчинили една оригинална и интересна песен със сюжет из бригадирската битност. Г. Караславов, ПМ, 45.
◇ В битността ми на някакъв. Книж. В качеството ми на някакъв, докато съм някакъв. Обвиняват го за деяния, извършени от него преди десет години в битността му на военен министър. Ив. Вазов, НО, 44-45. Да споменавам ли това, че в битността си на ловец и риболовец досега съм застрелял три заека? М. Иванов, ЛР, 1971, бр. 5, 22.
— Рус. бытность.
БИ`ТО нареч. Диал. За тъкане — гъсто, сбито. — Ой, Търно, Търно, / сребърно зърно, / чул съм та, Търно, / и разбрал съм та, / че бито тъчеш / и тънко предеш! Нар. пес., СбНУ XLVI, 269.
БИ`ТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бита, до начина на живот. Под влияние на нови битови условия, животът в Полша зема друг характер. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. Битова култура. Битова хигиена. Битови нужди. Битови въпроси.
2. Който отразява, представя характерни особености на народния, селския бит, живот; народен. Това е наистина един голям пазар, едно универсално изложение и в същото време е някакъв символичен битов празник. Й. Йовков, Разк. III, 155. Архитектът сполучливо е предвидил една камина в салона, край която е нареден битов кът. Й. Радичков, и др., ГСП, 137. Битови костюми. Битова керамика. // В който художествено се описва, изобразява народният
