Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/697“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Туй-онуй)
(Одобрена)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
+
{{+}}
 
----
 
----
<b>БЕЛОБОЦКА</b> <i>ж. Диал.</i> Домашно животно с бели слабини. <i>Кравици се изтелили / се кравици белобоцки.</i> Нар. пес., СбНУ I, <i>3. — Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. /.. / Из-козили се пърчове, /../ а козици белобоцки.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 24.
+
<b>БЕЛОБО`ЦКА</b> <i>ж. Диал.</i> Домашно животно с бели слабини. <i>Кравици се изтелили / се кравици белобоцки.</i> Нар. пес., СбНУ I, 3. <i>— Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. / .. / Изкозили се пърчове, / .. / а козици белобоцки.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 24.
 
----
 
----
<b>БЕЛОБОЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Диал.</i> Белобок. <i>— Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици бело-бочки.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 23.
+
<b>БЕЛОБО`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Диал.</i> Белобок. <i>— Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици белобочки.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 23.
 
----
 
----
<b>БЕЛОБРАД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бяла брада. <i>А настрана, под сянката на цръстати буки, седят белобради войводи.</i> И. Йовков, СЛ, 145. <i>Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 94. <i>В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 66. <i>Белоб-рада глава.</i>
+
<b>БЕЛОБРА`Д</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бяла брада. <i>А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи.</i> Й. Йовков, СЛ, 145. <i>Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 94. <i>В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 66. <i>Белобрада глава.</i>
 
----
 
----
<b>БЕЛОБРАДИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белобрад. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. <i>Ка настиже покре нинъо село, / там си виде старъц белобради.</i> Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.
+
<b>БЕЛОБРА`ДИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белобрад. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. <i>Ка настиже покре ниньо село, / там си виде старъц белобради.</i> Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.
 
----
 
----
<b>БЕЛОБРАДАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Белобрад. <i>До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 30. <i>Като стигнах по-наб-лизо, видях един белобрадат старец.</i> М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.
+
<b>БЕЛОБРАДА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Белобрад. <i>До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 30. <i>Като стигнах по-наблизо, видях един белобрадат старец.</i> М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.
 
----
 
----
<b>БЕЛОБРАДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Рядко.</i> Човек с бяла брада. <i>Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 30.
+
<b>БЕЛОБРА`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Рядко.</i> Човек с бяла брада. <i>Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 30.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВА</b> <i>ж.</i> Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. <i>Противоп.</i> чернова, черновка. <i>Предавам беловата за преписване на машина.</i>
+
<b>БЕЛОВА`</b> <i>ж.</i> Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. <i>Противоп.</i> чернова, черновка. <i>Предавам беловата за преписване на машина.</i>
  
О На белова, преписвам. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам).
+
◇ <b>На белова</b>, <em>преписвам</em>. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам).
  
 
— От рус. беловой.
 
— От рус. беловой.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВАРОСАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Измазан с вар; варосан. <i>В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа.</i> Св. Минков, Избр. пр, 72. <i>Оттук се виждаха. .. беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали. Н.</i> Хайтов, ПП, 128.
+
<b>БЕЛОВАРО`САН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Измазан с вар; варосан. <i>В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа.</i> Св. Минков, Избр. пр, 72. <i>Оттук се виждаха… беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали.</i> Н. Хайтов, ПП, 128.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Белезникав, възбял. <i>Но оенят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести.</i> Знан., 1875, бр. 5, 75. <i>Изведнаж на горизон-тът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния</i>, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.
+
<b>БЕЛОВА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Белезникав, възбял. <i>Но денят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести.</i> Знан., 1875, бр. 5, 75. <i>Изведнаж на горизонтът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния</i>, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.
 
----
 
----
<b>БЕЛОБОЦКА</b>
+
<b>БЕЛОВЕ`ЖД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бели или светлоруси вежди. <i>Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец.</i> Д. Ангелов, ЖС, 135. <i>Колчо ергенчето, беловеждо момче, още неотслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата.</i> Н. Кирилов, ПД, 11.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВЕЖД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бели или светлоруси вежди. <i>Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към бе-ловеждия старец.</i> Д. Ангелов, ЖС, 135. <i>Колчо ергенчето, беловеждо момче, още не-отслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата.</i> Н. Кирилов, ПД, 11.
+
<b>БЕЛОВЕ`ЖДИ</b>, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Поет.</i> Беловежд. <i>А дворците-мрамор — вижте! / .., /в трона седнал старец славен, / беловежди, белобради…</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 68.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВЕЖДИ</b>, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Поет.</i> Беловежд. <i>А дворците-мрамор — вижте! /.., /в трона седнал старец славен, / бе-ловежди, белобради. ..</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 68.
+
<b>БЕЛОВИ`</b>, -а`, -о`, <i>мн.</i> `, <i>прил. Рядко.</i> Който служи за преписване на ръкопис на чисто. <i>Белова хартия.</i>
 +
 
 +
— Рус. беловой.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВИ`</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил. Рядко.</i> Който служи за преписване на ръкопис на чисто. <i>Белова хартия.</i> — Рус. беловой.
+
<b>БЕЛО`ВИНА</b><sup>1</sup> ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. <i>В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена беловина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества.</i> В. Брънеков и др., СД, 215.
----
 
<b>БЕЛОВИНА</b><sup>1</sup> ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. <i>В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена бело-вина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества.</i> В. Брънеков и др., СД, 215.
 
  
 
2. <i>Диал.</i> Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума.
 
2. <i>Диал.</i> Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума.
  
3. <i>Събир. Диал.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, цареви-чак, беленица. <i>Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули.</i> Ил. Волен, БХ, 127.
+
3. <i>Събир. Диал.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беленица. <i>Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули.</i> Ил. Волен, БХ, 127.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВИНА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Бяло грозде. <i>Бяло грозде беловина I и червена дреновина,</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ 1,97.
+
<b>БЕЛО`ВИНА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Бяло грозде. <i>Бяло грозде беловина / и червена дреновина.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВИНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до беловина<sup>1</sup> (в 1 знач.). <i>Беловинна дървесина. Беловинни дървета. Беловинна гнилота.</i>
+
<b>БЕЛО`ВИНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до беловина<sup>1</sup> (в 1 знач.). <i>Беловинна дървесина.</i> <i>Беловинни дървета.</i> <i>Беловинна гнилота.</i>
 
----
 
----
<b>БЕЛОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Белвица<sup>1</sup>. <i>Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251.
+
<b>БЕ`ЛОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Белвица<sup>1</sup>. <i>Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251.
 
----
 
----
<b>БЕЛОВЛАС</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който е с бяла, побеляла коса; белокос. <i>Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. <i>Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди.</i> Ив. Планински, БС, 16. • Обр. <i>Денят беше слънчев, море</i>
+
<b>БЕЛОВЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който е с бяла, побеляла коса; белокос. <i>Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. <i>Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди.</i> Ив. Планински, БС, 16. • Обр. <i>Денят беше слънчев, морето</i>
----
 
<b>БЕЛОВЛАС</b>
 
 
 

Текуща версия към 16:30, 2 ноември 2013

Корекцията на страницата е одобрена



БЕЛОБО`ЦКА ж. Диал. Домашно животно с бели слабини. Кравици се изтелили / се кравици белобоцки. Нар. пес., СбНУ I, 3. — Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. / .. / Изкозили се пърчове, / .. / а козици белобоцки. Нар. пес., СбВСтТ, 24.


БЕЛОБО`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Белобок. — Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици белобочки. Нар. пес., СбВСтТ, 23.


БЕЛОБРА`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бяла брада. А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи. Й. Йовков, СЛ, 145. Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата. Кр. Григоров, ОНУ, 94. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Белобрада глава.


БЕЛОБРА`ДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белобрад. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Ка настиже покре ниньо село, / там си виде старъц белобради. Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.


БЕЛОБРАДА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Белобрад. До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката. З. Стоянов, ЗБВ I, 30. Като стигнах по-наблизо, видях един белобрадат старец. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.


БЕЛОБРА`ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек с бяла брада. Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец. Нар. пес., СбНУ VII, 30.


БЕЛОВА` ж. Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. Противоп. чернова, черновка. Предавам беловата за преписване на машина.

На белова, преписвам. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам).

— От рус. беловой.


БЕЛОВАРО`САН, -а, -о, мн. -и, прил. Измазан с вар; варосан. В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа. Св. Минков, Избр. пр, 72. Оттук се виждаха… беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали. Н. Хайтов, ПП, 128.


БЕЛОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Белезникав, възбял. Но денят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести. Знан., 1875, бр. 5, 75. Изведнаж на горизонтът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.


БЕЛОВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бели или светлоруси вежди. Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец. Д. Ангелов, ЖС, 135. Колчо ергенчето, беловеждо момче, още неотслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата. Н. Кирилов, ПД, 11.


БЕЛОВЕ`ЖДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Беловежд. А дворците-мрамор — вижте! / .., /в трона седнал старец славен, / беловежди, белобради… Ем. Попдимитров, ПМ, 68.


БЕЛОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Рядко. Който служи за преписване на ръкопис на чисто. Белова хартия.

— Рус. беловой.


БЕЛО`ВИНА1 ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена беловина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества. В. Брънеков и др., СД, 215.

2. Диал. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума.

3. Събир. Диал. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беленица. Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули. Ил. Волен, БХ, 127.


БЕЛО`ВИНА2 ж. Диал. Бяло грозде. Бяло грозде беловина / и червена дреновина.* Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.


БЕЛО`ВИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до беловина1 (в 1 знач.). Беловинна дървесина. Беловинни дървета. Беловинна гнилота.


БЕ`ЛОВИЦА ж. Диал. Белвица1. Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251.


БЕЛОВЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който е с бяла, побеляла коса; белокос. Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди. Ив. Планински, БС, 16. • Обр. Денят беше слънчев, морето