Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/696“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки.</i> Ил. Блъсков, ИС, 78. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛКА</b><sup>2</sup> и <b>БЯ`ЛКА</b>, <i>мн.</i> бе`лки, <i>ж.</i> Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. <i>Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот.</i> Д. Вълев, Ж, 62. <i>Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше.</i> Елин Пелин, Съч. II, 101. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛКА`НТО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Муз.</i> Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. <i>Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания.</i> ВН, 1963, бр. 3680, 4. |
— От ит. bel canto ’хубаво пеене’. | — От ит. bel canto ’хубаво пеене’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛКА`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Муз.</i> Присъщ, свойствен на белканто. <i>Белкантово изпълнение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Беличък; белинки. <i>Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна`], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра.</i> Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. <i>Некак йе [Йосинка] белка черночка, / с нарошенине золуфе.</i> Нар. пес., СбВСт, 200. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛКИ</b> и (разш.) <b>БЕ`ЛКИМ</b> <i>частица. Простонар.</i> 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. <i>— Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят.</i> АНГ I, 15. <i>Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътьовият синове ще се потулят, а другите…</i> Д. Марчевски, ДВ, 204. <i>Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким.</i> Т. Влайков, Пр I, 325. |
| − | 2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. <i>— Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет!</i> П. Вежинов, BP, 109. <i>Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство!</i> Д.Марчевски, ДВ, <i> | + | 2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. <i>— Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет!</i> П. Вежинов, BP, 109. <i>Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство!</i> Д. Марчевски, ДВ, 81. <i>И в края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 89. |
| − | 3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. <i>— Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се | + | 3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. <i>— Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Къньо.</i> А. Гуляшки, СВ, 322. <i>Тя — моята свърши… / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен?</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. <em>Дечка</em>: <i>Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини.</i> .. <em>Еленка</em>: <i>Хъ! Защо? Белки не знаеш.</i> У, 1871, бр. 5, 73. |
| − | |||
| − | |||
| − | — От тур. belki, belkide. Други форми: | + | — От тур. belki, belkide. Други форми: <em>бе`ки</em>, <em>бе`ким</em>, <em>болаки`</em>, <em>болаки`м</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛ- | + | <b>БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Педаг.</i> Бел-ланкастерски. <i>Фотиновото училище… е било уредено по бел-ланкастеровата метода.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633. |
| − | |||
| − | <i>прил. Педаг.</i> Бел-ланкастерски. <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛ- | + | <b>БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Бел-ланкастерски метод</b>. <i>Педаг.</i> Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучителен, алилодидактически. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЛЕМЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. <i>Селянинът измъкна беллемето изпод седлото.</i> | + | <b>БЕЛЛЕМЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. <i>Селянинът измъкна беллемето изпод седлото.</i> З. Сребров, Избр. разк., 29. |
— Тур. belleme. | — Тур. belleme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЛИ`</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, очевидно, известно. <i>— Как ти се види раната? Мене ми се уплаши | + | <b>БЕЛЛИ`</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, очевидно, известно. <i>— Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото… — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли…</i> Ц. Гинчев, ГК, 275. <i>„Бати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“</i> М. Кънчев, В, 39. |
| − | — Тур. belli. Друга форма: | + | — Тур. belli. Друга форма: <em>белли`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛМО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Перде на окото; | + | <b>БЕЛМО`</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Перде на окото; катаракта. <i>— Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 83. |
— От рус. бельмо. | — От рус. бельмо. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛО-</b> 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: <em>белобрад</em>, <em>белокос</em>, <em>белоглав</em>, <em>белоног</em>, <em>белопенен</em>, <em>белобуз</em>. |
| + | |||
| + | 2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: <em>белогвардеец</em>, <em>белоемигрант</em>, <em>белополяк</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБО`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. <i>Кравици се изтелили / се кравици белобоки.</i> Нар. пес., СбНУ III, 23. <i>Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 433. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:21, 2 ноември 2013
напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъсков, ИС, 78.
БЕ`ЛКА2 и БЯ`ЛКА, мн. бе`лки, ж. Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот. Д. Вълев, Ж, 62. Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше. Елин Пелин, Съч. II, 101.
БЕЛКА`НТО, мн. няма, ср. Муз. Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания. ВН, 1963, бр. 3680, 4.
— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.
БЕЛКА`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Присъщ, свойствен на белканто. Белкантово изпълнение.
БЕ`ЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Беличък; белинки. Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна`], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. Некак йе [Йосинка] белка черночка, / с нарошенине золуфе. Нар. пес., СбВСт, 200.
БЕ`ЛКИ и (разш.) БЕ`ЛКИМ частица. Простонар. 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. — Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят. АНГ I, 15. Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътьовият синове ще се потулят, а другите… Д. Марчевски, ДВ, 204. Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким. Т. Влайков, Пр I, 325.
2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. — Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет! П. Вежинов, BP, 109. Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство! Д. Марчевски, ДВ, 81. И в края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.
3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. — Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Къньо. А. Гуляшки, СВ, 322. Тя — моята свърши… / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Дечка: Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини. .. Еленка: Хъ! Защо? Белки не знаеш. У, 1871, бр. 5, 73.
— От тур. belki, belkide. Други форми: бе`ки, бе`ким, болаки`, болаки`м.
БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Педаг. Бел-ланкастерски. Фотиновото училище… е било уредено по бел-ланкастеровата метода. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.
БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бел-ланкастерски метод. Педаг. Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучителен, алилодидактически.
БЕЛЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. З. Сребров, Избр. разк., 29.
— Тур. belleme.
БЕЛЛИ` нареч. Диал. Явно, очевидно, известно. — Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото… — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли… Ц. Гинчев, ГК, 275. „Бати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“ М. Кънчев, В, 39.
— Тур. belli. Друга форма: белли`я.
БЕЛМО`, мн. -а`, ср. Рядко. Книж. Перде на окото; катаракта. — Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов, ДП, 83.
— От рус. бельмо.
БЕ`ЛО- 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: белобрад, белокос, белоглав, белоног, белопенен, белобуз.
2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: белогвардеец, белоемигрант, белополяк.
БЕЛОБО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. Кравици се изтелили / се кравици белобоки. Нар. пес., СбНУ III, 23. Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини. Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.
