Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/635“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЕЧА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е без печал, без тъга, без грижи; безгрижен. <i>Веселий и понякогаш умислений Велико напяваше с твърде жален глас една стара юнашка песен. А безпечалний Стоян играяше с кучетата си.</i> В. Друмев, НФ, 12. <i>Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 291. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар. Книж.,</i> сега <i>поет.</i> Безгрижен. <i>Епоха на мечти несвестни, / на златни сънища крилати, / дни юношески, дни благати — / .. / Минахте в вечността далечна, / и с вас цветята, красотите, / и радостите, и мечтите, / на моята душа безпечна.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 132. <i>Обуздавай своите нечестни страсти, ограничувай своите желания, .. Това ся сдобива, доде сте млади и безпечни, доде мирски работи не са отяготили вашите чисти души.</i> А. Хаджоглу, ББ, 113-114. |
| − | — От рус. | + | — От рус. беспечный. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЕ`ЧНО</b>. <i>Остар. Книж.,</i> сега <i>поет. Нареч. от</i> безпечен; безгрижно. <i>Ний си бъбряхме безпечно / зарад бъднина благата / и блаженство безконечно.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 130. <i>Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЕ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> безпечен; безгрижност. <i>За добрите забави и остроумните и сърдечни шеги допринасяха: простотата на живота, безпечността на утрешния ден, човещината и сърдечността в отношенията.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 145. <i>Народът от туй еще роптял на царя си и на придворните му, които били упоени от византийската нега и безпечност.</i> Т. Шишков, ИБН, 222. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПИЛО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който се движи, лети без пилот, без управление от пилот. <i>Към безпилотните средства за нападение спадат самолетните снаряди и балистичните ракети.</i> Н. Иванов и др., ГО, 5. <i>Безпилотен летателен апарат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПИ`СМЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не знае да чете и пише, не познава писменост; неграмотен. <i>На турските къшли въобще, гдето безписменият ага не са интересува от нищо и сичко остава на добросъвестността на своя кехая, овчерите прекарват с по-малко разноски, отколкото по котленските къшли.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 23. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е без определен план, който се извършва без план. <i>Безпланово стопанство.</i> <i>Безпланово строителство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛА`НОВО</b>. <i>Нареч. от</i> безпланов. <i>Не са преодолени недостатъците в организацията на работата. Бригадите често се местят стихийно и безпланово от един обект на друг.</i> ВН, 1960, бр. 2854, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛА`НОВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на определен план. <i>Безплановост в производството.</i> <i>Безплановост в строителството.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛАТЕ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар.</i> Безплатен. |
| + | |||
| + | <b>БЕЗПЛАТЕ`ЖНО</b>. <i>Остар.</i> Безплатно. <i>Калфи у нас наричат по-опитните и по-напредналите в занаята ученици, които зимат и плата, а чираци — първоначалните, които работят безплатежно, само за да учат занаята.</i> К. Шапкарев, Р, 30. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не се заплаща, който е без пари. <i>Станкул дълго обмисля плана за предстоящата агитмасова работа, .., и реши че тя трябва да се открие с едно безплатно представление.</i> Ст. Марков, ДБ, 164. <i>Основното образование у нас е задължително и безплатно.</i> △ <i>Безплатна медицинска помощ.</i> <i>Безплатно пътуване.</i> <i>Безплатен билет.</i> <i>Безплатно лечение.</i> <i>Безплатни курсове.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който не се заплаща, който е без пари. <i>Станкул дълго обмисля плана за предстоящата агитмасова работа, .. , и реши че тя трябва да се открие с едно безплатно представление.</i> Ст. Марков, ДБ, 164. <i>Основното образование у нас е задължително и безплатно. | ||
2. За който не се заплаща, не се получават пари. <i>Длъжността чаушин била платена, а длъжността на останалите членове от съвета, като почетна, била безплатна.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 47. | 2. За който не се заплаща, не се получават пари. <i>Длъжността чаушин била платена, а длъжността на останалите членове от съвета, като почетна, била безплатна.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 47. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛА`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безплатен; без заплащане. <i>Той бе надхвърлил осемдесетте години и отдавна се беше пенсионирал, но когато започна войната, сам отишел да работи безплатно в болницата.</i> П. Славянски, МСК, <i>51. Не се съмнявах — учителката знаеше как живеем с татко. И ето, тя ми предложи да се храня безплатно в ученическата трапезария.</i> С. Кралевски, ВО, 49. <i>Същата вечер още са разпорядих да раздам дрехите си по разни лица, съвсем безплатно.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 172. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЛО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не дава плод, рожба; ялов. <i>Минали седем години, телето пораснало, станало крава, но тя излязла безплодна.</i> А. Каралийчев, МО, 3. <i>Безплодните дървета растат диви по горите и край реките.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // За човек — който не може да роди, да създаде деца; ялов, стерилен. <i>Тя не можеше да има деца. Тя беше станала вече безплодна като камък.</i> Д. Димов, Т, 497. |
2. За земя, местност — неплодороден. <i>— Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня?</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 206. <i>Там [по Арнаутлука] земята е суха и безплодна, планина и камък, та като се</i> | 2. За земя, местност — неплодороден. <i>— Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня?</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 206. <i>Там [по Арнаутлука] земята е суха и безплодна, планина и камък, та като се</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:01, 23 октомври 2013
БЕЗПЕЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е без печал, без тъга, без грижи; безгрижен. Веселий и понякогаш умислений Велико напяваше с твърде жален глас една стара юнашка песен. А безпечалний Стоян играяше с кучетата си. В. Друмев, НФ, 12. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани. Ст. Загорчинов, ДП, 291.
БЕЗПЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж., сега поет. Безгрижен. Епоха на мечти несвестни, / на златни сънища крилати, / дни юношески, дни благати — / .. / Минахте в вечността далечна, / и с вас цветята, красотите, / и радостите, и мечтите, / на моята душа безпечна. Ив. Вазов, Съч. I, 132. Обуздавай своите нечестни страсти, ограничувай своите желания, .. Това ся сдобива, доде сте млади и безпечни, доде мирски работи не са отяготили вашите чисти души. А. Хаджоглу, ББ, 113-114.
— От рус. беспечный.
БЕЗПЕ`ЧНО. Остар. Книж., сега поет. Нареч. от безпечен; безгрижно. Ний си бъбряхме безпечно / зарад бъднина благата / и блаженство безконечно. Ив. Вазов, Съч. IV, 130. Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60.
БЕЗПЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безпечен; безгрижност. За добрите забави и остроумните и сърдечни шеги допринасяха: простотата на живота, безпечността на утрешния ден, човещината и сърдечността в отношенията. Ив. Хаджийски, БДНН II, 145. Народът от туй еще роптял на царя си и на придворните му, които били упоени от византийската нега и безпечност. Т. Шишков, ИБН, 222.
БЕЗПИЛО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се движи, лети без пилот, без управление от пилот. Към безпилотните средства за нападение спадат самолетните снаряди и балистичните ракети. Н. Иванов и др., ГО, 5. Безпилотен летателен апарат.
БЕЗПИ`СМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не знае да чете и пише, не познава писменост; неграмотен. На турските къшли въобще, гдето безписменият ага не са интересува от нищо и сичко остава на добросъвестността на своя кехая, овчерите прекарват с по-малко разноски, отколкото по котленските къшли. З. Стоянов, ЗБВ I, 23.
БЕЗПЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без определен план, който се извършва без план. Безпланово стопанство. Безпланово строителство.
БЕЗПЛА`НОВО. Нареч. от безпланов. Не са преодолени недостатъците в организацията на работата. Бригадите често се местят стихийно и безпланово от един обект на друг. ВН, 1960, бр. 2854, 2.
БЕЗПЛА`НОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на определен план. Безплановост в производството. Безплановост в строителството.
БЕЗПЛАТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Безплатен.
БЕЗПЛАТЕ`ЖНО. Остар. Безплатно. Калфи у нас наричат по-опитните и по-напредналите в занаята ученици, които зимат и плата, а чираци — първоначалните, които работят безплатежно, само за да учат занаята. К. Шапкарев, Р, 30.
БЕЗПЛА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не се заплаща, който е без пари. Станкул дълго обмисля плана за предстоящата агитмасова работа, .., и реши че тя трябва да се открие с едно безплатно представление. Ст. Марков, ДБ, 164. Основното образование у нас е задължително и безплатно. △ Безплатна медицинска помощ. Безплатно пътуване. Безплатен билет. Безплатно лечение. Безплатни курсове.
2. За който не се заплаща, не се получават пари. Длъжността чаушин била платена, а длъжността на останалите членове от съвета, като почетна, била безплатна. Ив. Хаджийски, БДНН II, 47.
БЕЗПЛА`ТНО. Нареч. от безплатен; без заплащане. Той бе надхвърлил осемдесетте години и отдавна се беше пенсионирал, но когато започна войната, сам отишел да работи безплатно в болницата. П. Славянски, МСК, 51. Не се съмнявах — учителката знаеше как живеем с татко. И ето, тя ми предложи да се храня безплатно в ученическата трапезария. С. Кралевски, ВО, 49. Същата вечер още са разпорядих да раздам дрехите си по разни лица, съвсем безплатно. З. Стоянов, ЗБВ I, 172.
БЕЗПЛО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не дава плод, рожба; ялов. Минали седем години, телето пораснало, станало крава, но тя излязла безплодна. А. Каралийчев, МО, 3. Безплодните дървета растат диви по горите и край реките. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // За човек — който не може да роди, да създаде деца; ялов, стерилен. Тя не можеше да има деца. Тя беше станала вече безплодна като камък. Д. Димов, Т, 497.
2. За земя, местност — неплодороден. — Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня? Ив. Вазов, Съч. VI, 206. Там [по Арнаутлука] земята е суха и безплодна, планина и камък, та като се
