Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/554“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) м (Дребна корекция.) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`С-БАРИТО`Н</b> <i>м. Муз.</i> 1. Плътен басов глас, който има баритонови височини, висок бас. |
2. Певец с такъв глас. | 2. Певец с такъв глас. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>ба`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех. Диал.</i> Баскам веднъж, <b>басвам се</b>, <b>басна се</b> <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> басвам <i>и от</i> басвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАСЕ`ЙН</b>, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Обикновено изкуствен, открит водоем за къпане, плуване, украса, за развъждане на риба и др. <i>Най-напред момчетата се изкъпаха в прекрасния плувен басейн край реката.</i> Ал. Бабек, МЕ, 222. <i>От двете страни на тази група [Колумбовия фонтан] са построени електрически фонтани, потопени във водите на красивия басейн.</i> Ал. Константинов, БПр, 54. <i>Естествен басейн.</i> <i>Изкуствен басейн.</i> <i>Рибовъден басейн.</i> <i>Лековит басейн.</i> |
| − | 2. <i>Геогр.</i> Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голямо водно пространство (езеро, море, океан), естествено затворено от всички страни със суша. <i>Водната повърхност на земното кълбо се състои от големи и малки водни басейни. Големите от тях се наричат океани, а малките — морета.</i> Геогр. V кл, 33. <i>Черно море е много своеобразен и интересен басейн, свързан със Средиземно море чрез плитководния тесен Босфорски пролив и Мраморно море.</i> В. Петрова, PC, 9. <i>Тихоокеански басейн. Басейнът на Атлантическия океан.</i> | + | 2. <i>Геогр.</i> Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голямо водно пространство (езеро, море, океан), естествено затворено от всички страни със суша. <i>Водната повърхност на земното кълбо се състои от големи и малки водни басейни. Големите от тях се наричат океани, а малките — морета.</i> Геогр. V кл, 33. <i>Черно море е много своеобразен и интересен басейн, свързан със Средиземно море чрез плитководния тесен Босфорски пролив и Мраморно море.</i> В. Петрова, PC, 9. <i>Тихоокеански басейн.</i> <i>Басейнът на Атлантическия океан.</i> |
| − | 3. <i>Геогр.</i> Обособена област около море или езеро с реките, които се вливат в тях, както и област около река с всичките й притоци. <i>Водата ще бъде изведена от речната долина през осем-девет тунела. Един тунел ще пресича водораздела между Павликени и Бутово и ще мине в басейна на р. Осъм | + | 3. <i>Геогр.</i> Обособена област около море или езеро с реките, които се вливат в тях, както и област около река с всичките й притоци. <i>Водата ще бъде изведена от речната долина през осем-девет тунела. Един тунел ще пресича водораздела между Павликени и Бутово и ще мине в басейна на р. Осъм.</i> З. Сребров, Избр. разк., 225. <i>От Лома дружините се спуснаха по стръмен рид надолу и се установиха поотделно в дъното на басейните на две малки планински рекички, разделени от невисок хълм.</i> К. Ламбрев, СП, 355. <i>Басейна на Черно море.</i> |
| − | 4. <i>Геол.</i> С опред. каменовъглен, руден и под. Област, в която има много минерални богатства. <i>През .. тая ера също са ставали движения на земната кора,.. Тогава са били нагънати и доста силно смачкани въглищните пластове от Балканския | + | 4. <i>Геол.</i> С опред. каменовъглен, руден и под. Област, в която има много минерални богатства. <i>През .. тая ера също са ставали движения на земната кора, .. Тогава са били нагънати и доста силно смачкани въглищните пластове от Балканския каменовъглищен басейн.</i> ПН, 1933, кн. 10, 149. <i>Много от жителите на селото са миньори в близката каменовъглена мина Балканбас-Изток. Този новоразработван басейн от черни каменни въглища се намира в Елено-Твърдишката Стара планина.</i> Л. Мелнишки, ПП, 24. <i>Бяха открити и разработени обширни каменовъглени и други рудни басейни.</i> |
— От фр. bassin. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843 (превод). | — От фр. bassin. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843 (превод). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАСЕ`ЙНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> басейн (в 1 знач.); малък басейн. <i>Басейнчето беше малко, чисто и покрито с разноцветни мраморни плочки.</i> Д. Кисьов, Щ, 180. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАСЕ`Т</b> <i>м. Муз.</i> Старо немско название на виолончело. |
| − | |||
| − | |||
— Нем. Bassett. | — Нем. Bassett. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАСИ`РАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i> и св., <i>непрех.</i> Хващам се на бас, правя облог с някого; обзалагам се. <i>Старият Синап не знаеше кои и колко селяни бяха станали професори, но той вярваше и беше готов да се | + | <b>БАСИ`РАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i> и св., <i>непрех.</i> Хващам се на бас, правя облог с някого; обзалагам се. <i>Старият Синап не знаеше кои и колко селяни бяха станали професори, но той вярваше и беше готов да се басира на живот за това. ..</i> Г. Караславов, СИ, 271. <i>Басирам се, че тая течност е страшно .. горчива!</i> П. Вежинов, СО, 85. |
---- | ---- | ||
<b>БАСИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> басирам се. | <b>БАСИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> басирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАСИ`СТ</b> <i>м. Муз.</i> 1. Певец с басов глас; бас. <i>В първите партии са пели с бляскав успех мецосопраното Джана Педерцини, тенорът Нино Едерле и басистът Винченцо Бетони.</i> Т, 1941, бр. 215-216, 6. 2. Музикант, който свири на басов инструмент. <i>Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, | + | <b>БАСИ`СТ</b> <i>м. Муз.</i> 1. Певец с басов глас; бас. <i>В първите партии са пели с бляскав успех мецосопраното Джана Педерцини, тенорът Нино Едерле и басистът Винченцо Бетони.</i> Т, 1941, бр. 215-216, 6. |
| + | |||
| + | 2. Музикант, който свири на басов инструмент. <i>Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите, басистите.</i> НА, 1959, бр. 3437, 2. | ||
— Фр. bassiste. | — Фр. bassiste. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАСИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Басов. <i>Не мисля да пътувам. . Докато изговарях тия думи, някой ме улови за ръката — тежка, желязна ръка — и басист глас прогърмя над главата ми.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 388. | + | <b>БАСИ`СТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Басов. <i>Не мисля да пътувам .. Докато изговарях тия думи, някой ме улови за ръката — тежка, желязна ръка — и басист глас прогърмя над главата ми.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 388. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`СКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Удрям с остро сечиво; сека. <i>Черногорците се бореха като левове, българите, като бесни сечаха, баскаха, блъскаха.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 102. |
— Вер. от тур. basmak ’натискам, нападам’. | — Вер. от тур. basmak ’натискам, нападам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`СКАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баскам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`СКЕТ</b> <i>м. Спорт.</i> 1. Монтиран върху табло на определена височина хоризонтален обръч с мрежа без дъно, където се вкарва топката при играта баскетбол; кош. <i>Наистина баскетите бяха дървени, обръчите от тел, но размери, очертания, терен, всичко беше по реда си.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 80. |
2. Вкарване на топката в коша при играта баскетбол; кош. <i>Те остро пробиваха нашата отбрана, отбелязваха понякога учудващи по своята виртуозност баскети, които караха публиката шумно да ги аплодира.</i> П. Вежинов, ДМ, 66. | 2. Вкарване на топката в коша при играта баскетбол; кош. <i>Те остро пробиваха нашата отбрана, отбелязваха понякога учудващи по своята виртуозност баскети, които караха публиката шумно да ги аплодира.</i> П. Вежинов, ДМ, 66. | ||
| − | 3. Само <i>ед. Разг.</i> Баскетбол. <i>— Играеш ли баскет? | + | 3. Само <i>ед. Разг.</i> Баскетбол. <i>— Играеш ли баскет?</i> △ <i>Той тренира баскет.</i> |
— Англ. basket. | — Англ. basket. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`СКЕТ-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до баскетбол; баскетболен, напр.: <em>баскетклуб</em>, <em>баскетсъдия</em>, <em>баскеттурнир</em> и др. |
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
Текуща версия към 06:30, 10 октомври 2013
БА`С-БАРИТО`Н м. Муз. 1. Плътен басов глас, който има баритонови височини, висок бас.
2. Певец с такъв глас.
БА`СВАМ, -аш, несв.; ба`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Баскам веднъж, басвам се, басна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от басвам и от басвам се.
БАСЕ`ЙН, мн. -и, м. 1. Обикновено изкуствен, открит водоем за къпане, плуване, украса, за развъждане на риба и др. Най-напред момчетата се изкъпаха в прекрасния плувен басейн край реката. Ал. Бабек, МЕ, 222. От двете страни на тази група [Колумбовия фонтан] са построени електрически фонтани, потопени във водите на красивия басейн. Ал. Константинов, БПр, 54. Естествен басейн. Изкуствен басейн. Рибовъден басейн. Лековит басейн.
2. Геогр. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голямо водно пространство (езеро, море, океан), естествено затворено от всички страни със суша. Водната повърхност на земното кълбо се състои от големи и малки водни басейни. Големите от тях се наричат океани, а малките — морета. Геогр. V кл, 33. Черно море е много своеобразен и интересен басейн, свързан със Средиземно море чрез плитководния тесен Босфорски пролив и Мраморно море. В. Петрова, PC, 9. Тихоокеански басейн. Басейнът на Атлантическия океан.
3. Геогр. Обособена област около море или езеро с реките, които се вливат в тях, както и област около река с всичките й притоци. Водата ще бъде изведена от речната долина през осем-девет тунела. Един тунел ще пресича водораздела между Павликени и Бутово и ще мине в басейна на р. Осъм. З. Сребров, Избр. разк., 225. От Лома дружините се спуснаха по стръмен рид надолу и се установиха поотделно в дъното на басейните на две малки планински рекички, разделени от невисок хълм. К. Ламбрев, СП, 355. Басейна на Черно море.
4. Геол. С опред. каменовъглен, руден и под. Област, в която има много минерални богатства. През .. тая ера също са ставали движения на земната кора, .. Тогава са били нагънати и доста силно смачкани въглищните пластове от Балканския каменовъглищен басейн. ПН, 1933, кн. 10, 149. Много от жителите на селото са миньори в близката каменовъглена мина Балканбас-Изток. Този новоразработван басейн от черни каменни въглища се намира в Елено-Твърдишката Стара планина. Л. Мелнишки, ПП, 24. Бяха открити и разработени обширни каменовъглени и други рудни басейни.
— От фр. bassin. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843 (превод).
БАСЕ`ЙНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от басейн (в 1 знач.); малък басейн. Басейнчето беше малко, чисто и покрито с разноцветни мраморни плочки. Д. Кисьов, Щ, 180.
БАСЕ`Т м. Муз. Старо немско название на виолончело.
— Нем. Bassett.
БАСИ`РАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Хващам се на бас, правя облог с някого; обзалагам се. Старият Синап не знаеше кои и колко селяни бяха станали професори, но той вярваше и беше готов да се басира на живот за това. .. Г. Караславов, СИ, 271. Басирам се, че тая течност е страшно .. горчива! П. Вежинов, СО, 85.
БАСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от басирам се.
БАСИ`СТ м. Муз. 1. Певец с басов глас; бас. В първите партии са пели с бляскав успех мецосопраното Джана Педерцини, тенорът Нино Едерле и басистът Винченцо Бетони. Т, 1941, бр. 215-216, 6.
2. Музикант, който свири на басов инструмент. Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите, басистите. НА, 1959, бр. 3437, 2.
— Фр. bassiste.
БАСИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Басов. Не мисля да пътувам .. Докато изговарях тия думи, някой ме улови за ръката — тежка, желязна ръка — и басист глас прогърмя над главата ми. Стр. Кринчев, СбЗР, 388.
БА`СКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Удрям с остро сечиво; сека. Черногорците се бореха като левове, българите, като бесни сечаха, баскаха, блъскаха. Ив. Вазов, Съч. VI, 102.
— Вер. от тур. basmak ’натискам, нападам’.
БА`СКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от баскам.
БА`СКЕТ м. Спорт. 1. Монтиран върху табло на определена височина хоризонтален обръч с мрежа без дъно, където се вкарва топката при играта баскетбол; кош. Наистина баскетите бяха дървени, обръчите от тел, но размери, очертания, терен, всичко беше по реда си. А. Мандаджиев, ОШ, 80.
2. Вкарване на топката в коша при играта баскетбол; кош. Те остро пробиваха нашата отбрана, отбелязваха понякога учудващи по своята виртуозност баскети, които караха публиката шумно да ги аплодира. П. Вежинов, ДМ, 66.
3. Само ед. Разг. Баскетбол. — Играеш ли баскет? △ Той тренира баскет.
— Англ. basket.
БА`СКЕТ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до баскетбол; баскетболен, напр.: баскетклуб, баскетсъдия, баскеттурнир и др.
