Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/502“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРАКТА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i>, сега <i>простонар.</i> Знаменосец. <i>След него, .., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрактаря Кара-Кольо.</i> Й. Йовков, СЛ, 148. <i>Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко, .. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 166. <i>Че си на Коля думаше: / Кольо льо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. <i>Дружина вярна сговорна, / който байрако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // <i>Ирон.</i> Главатар, водач. <i>Где има листница запалена, .., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят.</i> Чудомир, Избр. пр, 14. <i>— Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави: — Брат ти е баш байрактарят на тия работи.</i> В. Геновска, СГ, 504. |
| − | |||
| − | |||
| − | — Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: | + | — Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: <em>байрякта`р</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРАКТА`РИН</b>, <i>мн.</i> байракта`ри, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Байрактар. <i>Писале, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 28. |
| − | — Друга (диал) форма: | + | — Друга (диал) форма: <em>байрякта`рин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРАКТА`РКА</b> ж. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Жена байрактар. <i>Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 60. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>байрякта`рка</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРАКТА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Който се отнася до байрактар. |
| − | — Друга (диал.)форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>байрякта`рски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРАКТА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.,</i> сега <i>простонар. Умал. от</i> байрактар; млад байрактар. <i>Проговори Боне байрактарче: / — Белиградо, що се не белееш?</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 547. |
| − | |||
| − | |||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>байрякта`рче</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРА`М</b> <i>м.</i> Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. <i>От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 32. <i>Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват.</i> Б. Несторов, АР, 125. |
| − | + | ◇ <b>Курбан байрам</b>. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. <i>Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 333. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — Тур. | + | — Тур. Ьаугаm. Друга (диал.) форма: <em>байря`м</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРА`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> байрам; байрамски. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРА`МСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> байрам; байрамен. <i>Сега аз различих ясно високо минаре на джамия! Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 235. <i>Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията.</i> Н. Хайтов, ПП, 141. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>байря`мски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРА`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар. Умал. от</i> байрак; малък байрак, знаменце. <i>Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката.</i> К. Константинов, ПЗ, 117. <i>Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-големите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше.</i> Г. Велев, ПЕМ, 64. <i>Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 213. |
2. <i>Разг.</i> Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). <i>— Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците.</i> РД, 1960, бр. 7, 2. | 2. <i>Разг.</i> Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). <i>— Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците.</i> РД, 1960, бр. 7, 2. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>байря`че</em>{{попр|Форматирано с разредка.}}. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙРА`ЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Простонар. Умал. от</i> байраче; малко байраче. |
| − | — Друга (диал.)форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>байря`ченце</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЙРОНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Литер.</i> Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие. 2. <i>Прен.</i> Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него. | + | <b>БАЙРОНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Литер.</i> Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него. | ||
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
| Ред 57: | Ред 53: | ||
— Англ. byte. | — Англ. byte. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЦ</b>, ба`йцът, ба`йца, <i>мн.</i> ба`йцове, <i>м. Спец.</i> 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:26, 2 октомври 2013
БАЙРАКТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар., сега простонар. Знаменосец. След него, .., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрактаря Кара-Кольо. Й. Йовков, СЛ, 148. Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко, .. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Че си на Коля думаше: / Кольо льо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. Дружина вярна сговорна, / който байрако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // Ирон. Главатар, водач. Где има листница запалена, .., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят. Чудомир, Избр. пр, 14. — Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави: — Брат ти е баш байрактарят на тия работи. В. Геновска, СГ, 504.
— Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байрякта`р.
БАЙРАКТА`РИН, мн. байракта`ри, м. Остар., сега простонар. Байрактар. Писале, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем. Нар. пес., СбНУ XXV, 28.
— Друга (диал) форма: байрякта`рин.
БАЙРАКТА`РКА ж. Остар., сега простонар. Жена байрактар. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка. З. Стоянов, ЗБВ II, 60.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рка.
БАЙРАКТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до байрактар.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рски.
БАЙРАКТА`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от байрактар; млад байрактар. Проговори Боне байрактарче: / — Белиградо, що се не белееш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 547.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рче.
БАЙРА`М м. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам. Хр. Бръзицов, НЦ, 32. Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват. Б. Несторов, АР, 125.
◇ Курбан байрам. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още. Ст. Дичев, ЗС I, 333.
— Тур. Ьаугаm. Друга (диал.) форма: байря`м.
БАЙРА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от байрам; байрамски.
БАЙРА`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от байрам; байрамен. Сега аз различих ясно високо минаре на джамия! Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 235. Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията. Н. Хайтов, ПП, 141.
— Друга (диал.) форма: байря`мски.
БАЙРА`ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Остар., сега простонар. Умал. от байрак; малък байрак, знаменце. Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката. К. Константинов, ПЗ, 117. Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-големите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше. Г. Велев, ПЕМ, 64. Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета. М. Грубешлиева, ПИУ, 213.
2. Разг. Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2.
— Друга (диал.) форма: байря`че*.
БАЙРА`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Простонар. Умал. от байраче; малко байраче.
— Друга (диал.) форма: байря`ченце.
БАЙРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие.
2. Прен. Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него.
— От англ. собств.
БАЙТ м. Информ. Единица за количество информация, състояща се от осем съседни бита, третирани като единно цяло.
— Англ. byte.
БА`ЙЦ, ба`йцът, ба`йца, мн. ба`йцове, м. Спец. 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
