Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/471“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>и да палят селата им…</i> Б. Несторов, СР, 185. <i>И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат.</i> П. Велков, СДН, 295. <i>Свива се като ахрянин.</i> Погов., П. P. {{попр|Премахната запетайка и добавяне на интервал.}}Славейков, БП II, 107. |
| − | — Вер. от гр. собств. — Друга форма: | + | — Вер. от гр. собств. — Друга форма: <em>ахре`нин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХРЯ`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Среднородопска българомохамеданка. |
| + | |||
| + | — Друга форма: <em>ахре`нка</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХТАПО`Д</b> <i>м. Простонар.</i> Октопод. <i>— В една капка само от тая вода .. се виждат да бъкат милиарди микроби .. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици.</i> Й. Йовков, М, 33-34. <i>Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата: Босната .. (ядки) ..: Мощето — няколко ахтапода .., накиснати във вино и печени на пепел.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. <i>Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахтапод устата.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 221. |
| − | |||
| − | <i>— В една капка само от тая вода. | ||
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>ахтопо`д</em>{{попр|Добавяне на разредка, както е в другите примери.}} и <em>охтопо`д</em>{{попр|Добавяне на разредка, както е в другите примери.}}. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХТА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. <i>През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пеньович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 670. <i>Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 279. |
— От араб. през тур. aktar, attar. | — От араб. през тур. aktar, attar. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>АХТАРДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> ахтарджия. | <b>АХТАРДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> ахтарджия. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХТАРДЖИ`Я</b>, - | + | <b>АХТАРДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарин. <i>Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии .. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи.</i> Ц. Гинчев, ГК, 145. |
| − | — От тур. | + | — От тур. aktarcı. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХТА`РИН</b>, <i>мн.,</i> ахта`ри, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарджия. <i>Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлупените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и ко`зите стада смесени, и ахтаринът един за всички.</i> А. Христофоров, А, 112. <i>Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна`.</i> К. Константинов, ППГ, 23. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХТА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахтар. <i>Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли .. или на оня чудесен мост с покрив, .., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки.</i> К. Константинов, ППГ, 300-301. <i>Ахтарска чаршия.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХТА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие на ахтар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`-ХУ</b> <i>междум. Разг.</i> За наподобяване на звук, издаван при кашлица. <i>Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: — А-ху! А-ху!</i> Д. Талев, И, 27. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ХУ-И`ХУ</b> <i>междум.</i> <b>1.</b> Подвикване при игра, танец. |
| − | 2. Като <i>същ.</i> Веселие, веселба, развлечение. <i>Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа.</i> Т. Панчев, РБЯд, 8. | + | <b>2.</b> Като <i>същ.</i> Веселие, веселба, развлечение. <i>Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа.</i> Т. Панчев, РБЯд, 8. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: а`хо—и`хо. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХЧА`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. <i>И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се` и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки].</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164. |
| − | — От тур. | + | — От тур. aş ’ястие’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХЧИБАШИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>зват.</i> ахчи`баши, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Главен готвач. <i>— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия!</i> Ц. Гинчев, ГК, 64. <i>— Без селям влязохте, ченгенелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши, залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански.</i> Ц. Гинчев, ГК, 231. |
| − | |||
| − | <i>— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия!</i> Ц. Гинчев, ГК, 64. <i>— Без селям влязохте, | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. aşçi ’готвач’ + bаş ’глава’. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХЧИ` | + | <b>АХЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Готвачка. <i>Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук.</i> Т. Влайков, Пр I, 232. <i>Той мръдна вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли табихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка!</i> Д. Немиров, Д № 9, 45. <i>Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояновите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 319. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХЧИ`ЙНИЦА</b> | + | <b>АХЧИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Готварница. <i>Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 135. |
| + | 2. Гостилница. <i>Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 69. <i>На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия .., няколко ахчийници, кафенета ..</i> К. Константинов, ППГ, 13. <i>Разтичаха се преспанци</i> | ||
Текуща версия към 17:03, 12 септември 2013
и да палят селата им… Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. P. *Славейков, БП II, 107.
— Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахре`нин.
АХРЯ`НКА ж. Диал. Среднородопска българомохамеданка.
— Друга форма: ахре`нка.
АХТАПО`Д м. Простонар. Октопод. — В една капка само от тая вода .. се виждат да бъкат милиарди микроби .. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. Й. Йовков, М, 33-34. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата: Босната .. (ядки) ..: Мощето — няколко ахтапода .., накиснати във вино и печени на пепел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахтапод устата. З. Стоянов, ЗБВ I, 221.
— Други форми: ахтопо`д* и охтопо`д*.
АХТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пеньович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 670. Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
— От араб. през тур. aktar, attar.
АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и Остар. и диал. Прил. от ахтарджия.
АХТАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии .. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
— От тур. aktarcı.
АХТА`РИН, мн., ахта`ри, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарджия. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлупените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и ко`зите стада смесени, и ахтаринът един за всички. А. Христофоров, А, 112. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна`. К. Константинов, ППГ, 23.
АХТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахтар. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли .. или на оня чудесен мост с покрив, .., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов, ППГ, 300-301. Ахтарска чаршия.
АХТА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие на ахтар.
А`-ХУ междум. Разг. За наподобяване на звук, издаван при кашлица. Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: — А-ху! А-ху! Д. Талев, И, 27.
А`ХУ-И`ХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.
2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.
— Друга форма: а`хо—и`хо.
АХЧА`К, мн. няма, м. Диал. Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се` и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
— От тур. aş ’ястие’.
АХЧИБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, зват. ахчи`баши, м. Остар. и диал. Главен готвач. — Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, ченгенелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши, залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.
— От тур. aşçi ’готвач’ + bаş ’глава’.
АХЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Готвачка. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Влайков, Пр I, 232. Той мръдна вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли табихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка! Д. Немиров, Д № 9, 45. Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояновите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 319.
АХЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Готварница. Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба. Нар. прик., СбНУ XIV, 135.
2. Гостилница. Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници. В. Мутафчиева, СД, 389. Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Караиванов, ЮМ, 69. На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия .., няколко ахчийници, кафенета .. К. Константинов, ППГ, 13. Разтичаха се преспанци
