Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/442“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<i>Прен. Диал. Руг.</i> За грозна, зла и развратна жена (Т. Панчев, РБЯд). | <i>Прен. Диал. Руг.</i> За грозна, зла и развратна жена (Т. Панчев, РБЯд). | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀσπίς -ίδος ’щит’. |
---- | ---- | ||
<b>АСПИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Минер. Прил. от</i> аспид<sup>2</sup>. <i>Аспидни шисти. Аспидна плоча. Аспиден покрив.</i> | <b>АСПИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Минер. Прил. от</i> аспид<sup>2</sup>. <i>Аспидни шисти. Аспидна плоча. Аспиден покрив.</i> | ||
Текуща версия към 13:30, 21 август 2013
АСПИ`ДА ж. Вид отровна змия в Южна България, по окраска подобна на усойницата, но с глава, покрита с люспи вместо с щитчета; каменарка. С риск да отегчим читателя, ще изброим тия змии: .. Аспида, Каменарка. ПН, 1934, кн. 2, 25.
Прен. Диал. Руг. За грозна, зла и развратна жена (Т. Панчев, РБЯд).
— От гр. ἀσπίς -ίδος ’щит’.
АСПИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Минер. Прил. от аспид2. Аспидни шисти. Аспидна плоча. Аспиден покрив.
АСПИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Аспиден. Аспидов покрив.
АСПИРА`НТ м. Лице с висше образование, което се подготвя във висше учебно заведение или в научноизследователски институт за преподавателска или научна работа с писане и защита на докторска (в близкото минало кандидатска) дисертация за получаване на образователната и научна степен доктор; докторант. Аспирант по органична химия. Редовен аспирант. Задочен аспирант. Ръководство на аспирант.
— От лат. aspirans, -ntis ’който се старае да достигне нещо’ през рус. аспирант.
АСПИРА`НТКА ж. Жена аспирант. Тя забрави за две-три години всички свои амбиции: да става аспирантка, а впоследствие да получи докторат. Ст. Даскалов, СЛ, 223.
АСПИРА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аспирант. Пък може и самата научна муза да беше влязла в малката аспирантска стая? Л. Янов, СЗ, 28. Аспирантски изпити. Аспирантска стипендия.
АСПИРАНТУ`РА ж. 1. Подготовка на лица с висше образование за научни кадри във висшите учебни заведения и научноизследователски институти; докторантура. Чрез аспирантура се създават квалифицирани научни работници. Редовна аспирантура. Задочна аспирантура.
2. Прен. Разг. Място, стипендия за подготовка на аспирант. Отпускат ни две аспирантури по граматика и две по лексикология. △ Няма аспирантури по история.
— Рус. аспирантура.
АСПИРА`ТА ж. Фон. Съгласен звук, който се произнася с придихание (напр. съгласните х, ф); придихателна съгласна.
— От лат. aspiratus ’придъхан’.
АСПИРА`ТОР м. Спец. 1. Уред за всмукване, изтегляне на въздух, проби от газове и под., за да се определи химическият им състав или съдържанието на прах, влага и др. // Уред за всмукване, изтегляне на течност, гной, кръв и под. от нещо; всмукател.
2. Уред за вдишване на кислород при астма и др.
3. Част от някои селскостопански зърночистачни машини за всмукване и изтласкване на въздух и леки примеси и за пренасяне или връщане на отделеното зърно на определено място. Аспиратор на вършачка. Аспиратор на зърночистачна машина.
4. Селскостопанска машина за пренасяне на разстояние зърно, слама и др. чрез всмукване и изтласкване с помощта на силна въздушна струя. Сламата се отнася на 90 метра с мощен аспиратор направо в навеса.
— От лат. aspiro ’духам, вея’.
АСПИРАТО`РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от аспиратор; аспирационен. Аспираторна уредба.
АСПИРАТО`РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни. Фон. Прил. от аспирата; придихателен. Аспираторни съгласни.
АСПИРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Аспираторен. Аспирационни съоръжения. Аспирационни уредби. Аспирационни инсталации.
АСПИРА`ЦИЯ1 ж. Книж. Домогване, стремеж към нещо; претенция. — Нима не ви са ясни аспирациите на тия хора, които утре по нашите гърбове ще се изкачат към властта? Ем. Станев, ИК I, 478. Патриаршията стана оръдие на буржоазната гръцка нация в нейните нови аспирации, при тяхното зараждане и оформяне. В този смисъл тя бе изцяло пропита от новия буржоазен дух на времето. Т. Жечев, БВ, 21. Териториални аспирации. Аспирации за власт.
АСПИРА`ЦИЯ2 ж. 1. Мед. Проникване на чужди тела в дихателните органи при дишане.
2. Спец. Всмукване, изтегляне на въздух, течност, прах, газ, гной, и др. от нещо.
3. Фон. Придъх, придихание.
— От лат. aspiratio ’веене, духане’ през фр. aspiration.
АСПИРИ`Н м. Фарм. 1. Само ед. Лекарство във вид на бял кристален прах или таблетки с тръпчиво кисел вкус, употребявано за спадане на повишена температура, за спиране на болки и против ревматизъм; ацетизал. Евгени комбинира ултрасептил с аспирин и хинин и на втория ден температурата на Саваков спадна. Д. Ангелов, ЖС, 475. Всяка заран гълташе аспирин срещу нетърпимия главобол. А. Гуляшки, МТС, 322.
2. Отделна таблетка от това лекарство. Изпих два аспирина.
— Нем. Aspirin.
АСПИРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аспирин. Аспиринови таблетки.
АСПИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Домогвам се до нещо, стремя се към нещо. Той аспирира за мястото на Баташки, но аз никога няма да махна майстора. Баташки е .. превъзходен техник. Д. Димов, Т, 59. Русия няма да жертвува нито една капка от кръвта на своите синове .., ако славянските държави, .., се решат да аспирират към едно изменение на съществующия на Балканския полуостров ред на нещата
