Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/410“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | получено при деление на сбора от няколко числа на техния общ брой. <i>При съставянето на таблицата си в 1869 год. руският химик Д. Менделеев забелязал, не атомното тегло на всеки елемент е равно на средната аритметична от сбора на атомните тегла на четирите елемента, които го заобикалят.</i> Хим. | + | получено при деление на сбора от няколко числа на техния общ брой. <i>При съставянето на таблицата си в 1869 год. руският химик Д. Менделеев забелязал, не атомното тегло на всеки елемент е равно на средната аритметична от сбора на атомните тегла на четирите елемента, които го заобикалят.</i> Хим. VII кл, 23. |
---- | ---- | ||
<b>АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Аритметичен. <i>В първоначалните училища отначало ся е преподавало четение, писание и простите аритметически действия.</i> ИЗ, 1877, 205. | <b>АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Аритметичен. <i>В първоначалните училища отначало ся е преподавало четение, писание и простите аритметически действия.</i> ИЗ, 1877, 205. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>А`РИТМИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> аритмия. <i>Аритмичен пулс.</i> | <b>А`РИТМИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> аритмия. <i>Аритмичен пулс.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`РИТМИЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аритмичен. | + | <b>А`РИТМИЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аритмичен. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРИ`ТМИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила. | ||
— От гр. ἀρυϑμία ’неравномерност’. | — От гр. ἀρυϑμία ’неравномерност’. | ||
| Ред 33: | Ред 35: | ||
3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. <i>Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 221. <i>В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер „Христо Ботев“.</i> Г. Караславов, ПМ, 81. <i>След час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава „Габър“.</i> Б. Несторов, СР, 113. | 3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. <i>Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 221. <i>В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер „Христо Ботев“.</i> Г. Караславов, ПМ, 81. <i>След час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава „Габър“.</i> Б. Несторов, СР, 113. | ||
| − | ◇ <b>Триумфална арка | + | ◇ <b>Триумфална арка</b>. <i>Архит.</i> Монументален архитектурен паметник с един или три сводести отвора, построен в чест на победа, победител и под. <i>Триумфалната арка в Париж.</i> |
— От лат. arcus ’лък, дъга, арка’. | — От лат. arcus ’лък, дъга, арка’. | ||
| Ред 39: | Ред 41: | ||
<b>АРКА`</b> <i>ж. Остар.</i>, сега <i>простонар.</i> 1. Гръб (Ст. Младенов, БТР). | <b>АРКА`</b> <i>ж. Остар.</i>, сега <i>простонар.</i> 1. Гръб (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | 2. <i>Прен.</i> Подкрепа, покровителство, закрила. <i>Сега вече тя има арка`, тя знае сега, че зад гърба й седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба | + | 2. <i>Прен.</i> Подкрепа, покровителство, закрила. <i>Сега вече тя има арка`, тя знае сега, че зад гърба й седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба.</i> Т. Влайков, Съч. II, 241. <i>— Какво сте се умълчали? — извика от прага мижо Сали .. — Шефке, ти барем кажи какво има? — .. — Давай им арка, давай им — обади се Фатма.</i> Б. Несторов, АР, 29. |
| − | 3. <i>Прен.</i> Покровител, закрилник. <i>Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани.</i> | + | 3. <i>Прен.</i> Покровител, закрилник. <i>Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 44. <i>В наший град гърците, гагаузите са силни, че и пашата е голяма арка на владиката.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 99. |
◇ <b>Вземам / взема арка</b> <i>от някого. Диал.</i> Придобивам смелост; окуражавам се. <i>А има будали, които се мъкнат по акъла им .. От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава.</i> Б. Несторов, СР, 182. | ◇ <b>Вземам / взема арка</b> <i>от някого. Диал.</i> Придобивам смелост; окуражавам се. <i>А има будали, които се мъкнат по акъла им .. От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава.</i> Б. Несторов, СР, 182. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. arka. Друга (диал.) форма: <em>ярка`</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АРКА`ДА</b> <i>ж. Архит.</i> 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. <i>Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 16. <i>Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една</i> | <b>АРКА`ДА</b> <i>ж. Архит.</i> 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. <i>Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 16. <i>Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една</i> | ||
Текуща версия към 14:34, 16 август 2013
получено при деление на сбора от няколко числа на техния общ брой. При съставянето на таблицата си в 1869 год. руският химик Д. Менделеев забелязал, не атомното тегло на всеки елемент е равно на средната аритметична от сбора на атомните тегла на четирите елемента, които го заобикалят. Хим. VII кл, 23.
АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Аритметичен. В първоначалните училища отначало ся е преподавало четение, писание и простите аритметически действия. ИЗ, 1877, 205.
АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. аритметически.
АРИТМЕТИ`ЧКА ж. Рядко. Жена аритметик.
АРИТМЕТИ`ЧНО. Нареч. от аритметичен.
А`РИТМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аритмия. Аритмичен пулс.
А`РИТМИЧНО. Нареч. от аритмичен.
АРИ`ТМИЯ ж. Мед. Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила.
— От гр. ἀρυϑμία ’неравномерност’.
А`РИЯ ж. 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. △ Ария на Мими от операта „Бохеми“.
2. Самостоятелно музикално произведение за солово пеене с инструментален съпровод. Концертна ария. Черковна ария.
3. Инструментална музикална пиеса с лиричен характер и напевна мелодия. Виолонистът изпълни ария от Бах.
— Ит. aria.
АРК, а`ркът, а`рка, мн. а`ркове, след числ. а`рка, м. Диал. Вада, воден канал.
— Тур. ark. — Друга форма: арг.
А`РКА ж. 1. Конструктивен елемент от различен материал (камък, дърво, тухла, стомана, стоманобетон) с дъговидна форма над отвор в стена или между колони, стълбове на мост и др. Още по-отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. XII, 30. Зад гърба му се извиваше арката на една ниша, в която проблясваха оръжия. А. Дончев, BP, 133. Долу Марица се слушаше като шуми буйно под темните арки на моста. К. Величков, ПССъч. I, 55. • Обр. Изплитат арка сведените клони — / върви под нея нашата колона. Ас. Босев, ДО, 48.
2. Декоративна конструкция във вид на сводеста врата, построена временно или трайно в чест на тържествено събитие, високопоставено лице и под. На шарения мост бе издигната една триумфална арка. Тук князът биде причакан от духовенството, градския съвет и еснафите, които бяха дошли със своите знамена [да го посрещнат]. С. Радев, ССБ II 385. На шосета крой площада издигнаха арка. По средата на арката написаха с големи червени букви: „Добре дошли, скъпи гости!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 212. Над дъбовата арка се ветреят три копринени знамена. Конницата мина под арката .. Влязохме в първото село. А. Каралийчев, ПГ, 164. Брадненбургската врата* е арка.
3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба. А. Страшимиров, Съч. I, 221. В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер „Христо Ботев“. Г. Караславов, ПМ, 81. След час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава „Габър“. Б. Несторов, СР, 113.
◇ Триумфална арка. Архит. Монументален архитектурен паметник с един или три сводести отвора, построен в чест на победа, победител и под. Триумфалната арка в Париж.
— От лат. arcus ’лък, дъга, арка’.
АРКА` ж. Остар., сега простонар. 1. Гръб (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Подкрепа, покровителство, закрила. Сега вече тя има арка`, тя знае сега, че зад гърба й седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба. Т. Влайков, Съч. II, 241. — Какво сте се умълчали? — извика от прага мижо Сали .. — Шефке, ти барем кажи какво има? — .. — Давай им арка, давай им — обади се Фатма. Б. Несторов, АР, 29.
3. Прен. Покровител, закрилник. Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани. З. Стоянов, ЗБВ III, 44. В наший град гърците, гагаузите са силни, че и пашата е голяма арка на владиката. Ил. Блъсков, ДБ, 99.
◇ Вземам / взема арка от някого. Диал. Придобивам смелост; окуражавам се. А има будали, които се мъкнат по акъла им .. От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава. Б. Несторов, СР, 182.
— Тур. arka. Друга (диал.) форма: ярка`.
АРКА`ДА ж. Архит. 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица. Ив. Вазов, Съч. X, 16. Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една
