Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/409“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Още гръцки букви. Има „ϑ“.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аристократичен (във 2 знач.); аристократически, аристократски. <i>Тя говореше и на мъжа си, и на девера си на „вий“ — това беше по-аристократично.</i> П. Спасов, ХлХ, 154. <i>Държи се аристократично.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРАТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на аристократичен. <i>Те така хубаво се допълваха. Онова, което липсваше на Петко — фините маниери, аристократичността и мистиката — го имаше солидният господин.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 245. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРА`ТИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Аристокрация. <i>Така са случило и с Нена, когото аристократията наричала кир Нено, демократията — Нено чорбаджи, а средните — челебият.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 8. <i>Превземанието на Цариград от турците и други вънкашни обстоятелства надокараха помалко отслабването на тая аристократия.</i> Ив. Богоров, КГ, 150. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРА`ТКА</b> <i>ж.</i> Жена аристократ. <i>Една женитба с аристократка, наследница на големи богатства, му се видя нещо прилично за пред света и за неговия висок род.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРА`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Аристократичен. <i>Аристократско държане. Аристократски маниери. Аристократски дом.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРА`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> аристократ; млад аристократ. <i>Ама че гадна история беше това, да бутнеш едно момиче, почти дете, от хвърчаща кола. Аристократчето{{попр|Отпечатано: „Аристократчетно“.}} трябва да е лудо. Млад маниак, въобразил си, че всичко му е позволено.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИСТОКРА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. В монархическото общество — най-висшето съсловие благородници, което по силата на произхода и богатството си се намира по родство и наследство в привилигеровано положение по отношение на останалото население. <i>До революцията френското общество се деляло на три съсловия. Първото съсловие съставлявало духовенството; второто — феодалната аристокрация и третото — буржоазията, селяните и работниците.</i> Ист. X кл, 11. <i>През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из тоя край своя корен.</i> Ст. Станчев, HP, 60. <i>Родова аристокрация.</i> |
| − | 2. Със съгл. опред. Привилегирована част от класа или от обществена група. <i>Сега съжалявам, че не отидох в този градец. Там можех да видя паричната аристокрация, как изглежда и как живее.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, | + | 2. Със съгл. опред. Привилегирована част от класа или от обществена група. <i>Сега съжалявам, че не отидох в този градец. Там можех да видя паричната аристокрация, как изглежда и как живее.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} V, 64. <i>Финансова аристокрация{{попр|Отпечано „арстокрация“.}}.</i> |
<i>3. Прен. Разг.</i> Обикн. със съгл. опред. Част от обществото, която изпъква със своята висока образованост и култура. <i>Духовна аристокрация.</i> | <i>3. Прен. Разг.</i> Обикн. със съгл. опред. Част от обществото, която изпъква със своята висока образованост и култура. <i>Духовна аристокрация.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Работническа аристокрация</b>. Малцинство от добре обучени, квалифицирани и високо заплатени работници, което подпомага икономическата власт на собствениците — капиталисти. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От гр. ἀρστοκρατία. | — От гр. ἀρστοκρατία. | ||
| Ред 29: | Ред 25: | ||
<b>АРИТМЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Човек, който владее аритметиката, на когото се удава аритметиката. | <b>АРИТМЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Човек, който владее аритметиката, на когото се удава аритметиката. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИТМЕ`ТИКА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Дял от математиката, който изучава свойствата на простите, преди всичко естествените (целите положителни и дробните) числа и на действията с тях. <i>Основните действия в аритметиката са четири: те са събиране, изваждане, умножение и деление,</i> // Учебен предмет, в който се изучава този дял от математиката. <i>Тошко се озърна, .. бързо измъкна изпод чина тетрадката на Деян по аритметика, откъсна последния лист така, че да не се познава, смачка го и го пъхна в джоба си.</i> Сп. Кралевски, ВО, 76. <i>Изпитите по български, аритметика и геометрия ще се произведат през месец август.</i> |
| − | + | 2. Учебник по аритметика. <i>Купих си аритметика за V клас.</i> | |
| − | > Правя си (зная си) аритметиката. <i>Разг.</i> Правя си сметка, предвиждам нещо. <i>Ще си правиш редовно аритметиката и няма да спреш, докато не дигнем поне до седем, седем и нещо. Нали толкова бяха експортните цени при вас преди кризата?</i> П. Спасов, ХлХ, 405. | + | ◇ <b>Политическа аритметика</b>. <i>Остар.</i> Политическа икономия. <i>Написа съчинение за багрение, за работение сукнени платове, .. за политическа аритметика.</i> Й. Груев, СП (превод), 134. |
| + | |||
| + | > <b>Правя си (зная си) аритметиката</b>. <i>Разг.</i> Правя си сметка, предвиждам нещо. <i>Ще си правиш редовно аритметиката и няма да спреш, докато не дигнем поне до седем, седем и нещо. Нали толкова бяха експортните цени при вас преди кризата?</i> П. Спасов, ХлХ, 405. | ||
— От гр. ἀριϑμητική през фр. antmetique, рум. aritmetica. | — От гр. ἀριϑμητική през фр. antmetique, рум. aritmetica. | ||
| Ред 39: | Ред 37: | ||
— П. Берон, Рибен буквар, 1824. | — П. Берон, Рибен буквар, 1824. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРИТМЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с аритметика. <i>Аритметична задача. Аритметично правило. Аритметичен сбор.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Мат.</i> С прил. <em>среден</em>. Който се отнася до частното, получено при деление на сбора на няколко числа на техния общ брой. <i>От устен зрелостен изпит се освобождават зрелостниците, чиято средна аритметична бележка от годишните закръглени бележки по съответния предмет е най-малко много добър. Среден аритметичен резултат. Средно аритметично число.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Аритметично действие</b>. Една от четирите основни изчислителни операции: събиране, изваждане, умножение и деление. <b>Аритметична прогресия</b>. <i>Мат.</i> Редица от числа, всяко едно от които е равно на предходното, увеличено или намалено с определено постоянно число. <b>Средна аритметична</b> <i>ж.</i>; <b>средно аритметично</b> <i>ср. Мат.</i> Частното, числото, | |
Текуща версия към 13:57, 16 август 2013
АРИСТОКРАТИ`ЧНО. Нареч. от аристократичен (във 2 знач.); аристократически, аристократски. Тя говореше и на мъжа си, и на девера си на „вий“ — това беше по-аристократично. П. Спасов, ХлХ, 154. Държи се аристократично.
АРИСТОКРАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на аристократичен. Те така хубаво се допълваха. Онова, което липсваше на Петко — фините маниери, аристократичността и мистиката — го имаше солидният господин. Ст. Даскалов, СЛ, 245.
АРИСТОКРА`ТИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Аристокрация. Така са случило и с Нена, когото аристократията наричала кир Нено, демократията — Нено чорбаджи, а средните — челебият. Л. Каравелов, Съч. VII, 8. Превземанието на Цариград от турците и други вънкашни обстоятелства надокараха помалко отслабването на тая аристократия. Ив. Богоров, КГ, 150.
АРИСТОКРА`ТКА ж. Жена аристократ. Една женитба с аристократка, наследница на големи богатства, му се видя нещо прилично за пред света и за неговия висок род. Ив. Вазов, Съч. XIV, 60.
АРИСТОКРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Аристократичен. Аристократско държане. Аристократски маниери. Аристократски дом.
АРИСТОКРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от аристократ; млад аристократ. Ама че гадна история беше това, да бутнеш едно момиче, почти дете, от хвърчаща кола. Аристократчето* трябва да е лудо. Млад маниак, въобразил си, че всичко му е позволено. И. Велчев, КЕЛ I, 47.
АРИСТОКРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. В монархическото общество — най-висшето съсловие благородници, което по силата на произхода и богатството си се намира по родство и наследство в привилигеровано положение по отношение на останалото население. До революцията френското общество се деляло на три съсловия. Първото съсловие съставлявало духовенството; второто — феодалната аристокрация и третото — буржоазията, селяните и работниците. Ист. X кл, 11. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из тоя край своя корен. Ст. Станчев, HP, 60. Родова аристокрация.
2. Със съгл. опред. Привилегирована част от класа или от обществена група. Сега съжалявам, че не отидох в този градец. Там можех да видя паричната аристокрация, как изглежда и как живее. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* V, 64. Финансова аристокрация*.
3. Прен. Разг. Обикн. със съгл. опред. Част от обществото, която изпъква със своята висока образованост и култура. Духовна аристокрация.
◇ Работническа аристокрация. Малцинство от добре обучени, квалифицирани и високо заплатени работници, което подпомага икономическата власт на собствениците — капиталисти.
— От гр. ἀρστοκρατία.
АРИТМЕТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Човек, който владее аритметиката, на когото се удава аритметиката.
АРИТМЕ`ТИКА ж. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на простите, преди всичко естествените (целите положителни и дробните) числа и на действията с тях. Основните действия в аритметиката са четири: те са събиране, изваждане, умножение и деление, // Учебен предмет, в който се изучава този дял от математиката. Тошко се озърна, .. бързо измъкна изпод чина тетрадката на Деян по аритметика, откъсна последния лист така, че да не се познава, смачка го и го пъхна в джоба си. Сп. Кралевски, ВО, 76. Изпитите по български, аритметика и геометрия ще се произведат през месец август.
2. Учебник по аритметика. Купих си аритметика за V клас.
◇ Политическа аритметика. Остар. Политическа икономия. Написа съчинение за багрение, за работение сукнени платове, .. за политическа аритметика. Й. Груев, СП (превод), 134.
> Правя си (зная си) аритметиката. Разг. Правя си сметка, предвиждам нещо. Ще си правиш редовно аритметиката и няма да спреш, докато не дигнем поне до седем, седем и нещо. Нали толкова бяха експортните цени при вас преди кризата? П. Спасов, ХлХ, 405.
— От гр. ἀριϑμητική през фр. antmetique, рум. aritmetica.
— П. Берон, Рибен буквар, 1824.
АРИТМЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с аритметика. Аритметична задача. Аритметично правило. Аритметичен сбор.
2. Мат. С прил. среден. Който се отнася до частното, получено при деление на сбора на няколко числа на техния общ брой. От устен зрелостен изпит се освобождават зрелостниците, чиято средна аритметична бележка от годишните закръглени бележки по съответния предмет е най-малко много добър. Среден аритметичен резултат. Средно аритметично число.
◇ Аритметично действие. Една от четирите основни изчислителни операции: събиране, изваждане, умножение и деление. Аритметична прогресия. Мат. Редица от числа, всяко едно от които е равно на предходното, увеличено или намалено с определено постоянно число. Средна аритметична ж.; средно аритметично ср. Мат. Частното, числото,
