Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/331“
(→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМИ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> 1. Органичен едновалентен въглеводороден радикал, съдържащ пет въглеродни атома; амилов радикал. | ||
| − | + | 2. Безцветна въглеводородна течност с парлив вкус и етерен мирис. | |
| − | |||
| − | + | — От гр. ᾰμυλον ’скорбяла’. | |
---- | ---- | ||
<b>АМИЛА`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Фермент, който извършва хидролитното разкъсване на нишестето и гликогена и ги превръща в декстрини и малтоза. <i>Медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчна киселина, минерални вещества (особено фосфати), ензими, (каталаза, амилаза, пероксидаза, редуктаза), желязо и най-после витамините В и С.</i> ПН, 1934, кн. 4, 60. | <b>АМИЛА`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Фермент, който извършва хидролитното разкъсване на нишестето и гликогена и ги превръща в декстрини и малтоза. <i>Медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчна киселина, минерални вещества (особено фосфати), ензими, (каталаза, амилаза, пероксидаза, редуктаза), желязо и най-после витамините В и С.</i> ПН, 1934, кн. 4, 60. | ||
| Ред 13: | Ред 15: | ||
<b>АМИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа амил. | <b>АМИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа амил. | ||
| − | ◇ <b>Амилов алкохол | + | ◇ <b>Амилов алкохол</b>. <i>Хим.</i> Безцветна течност с характерна миризма, която се получава от патоките и се употребява за добиване на амилацетат, на естери и лакове. <b>Амилов ацетат</b>. <i>Хим.</i> Амилацетат. <b>Амилов радикал</b>. <i>Хим.</i> Амил. |
---- | ---- | ||
<b>АМИЛО`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Съставна част на скорбялата, която образува вътрешната част на скорбялните зърна и е лесно разтворима във вода. | <b>АМИЛО`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Съставна част на скорбялата, която образува вътрешната част на скорбялните зърна и е лесно разтворима във вода. | ||
| Ред 29: | Ред 31: | ||
<b>АМИЛОПЕКТИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Въглехидратна съставна част на нишестеното зърно. | <b>АМИЛОПЕКТИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Въглехидратна съставна част на нишестеното зърно. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИ`Н</b> <i>междум.</i> 1. Заключителен възглас в молитви, проповеди и под. за изразяване на потвърждение за нещо; истина е, така е. | + | <b>АМИ`Н</b> <i>междум.</i> 1. Заключителен възглас в молитви, проповеди и под. за изразяване на потвърждение за нещо; истина е, така е. <i>— А с що е силен дух человечески? — попита Тедосий. — С добротата, с кротката безмълвна доброта, която Исус Христос всади в сърцето человеческо за веки веков. Това ще е моето оръжие и моето слово. Амин!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 390. <i>И мен ми е мерак / по-скоро да река: „Амин, Христос възкресе!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 67. <i>Салт амин не е молба.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП II, 103. <i>Амин сандък не пълни.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 31. |
| + | |||
| + | 2. За пожелание нещо да се сбъдне, да стане (при благословия, пожелание); така да бъде, да стане. <i>— Радост и щастие на всички! Амин!</i> Й. Йовков, Разк. I, 202. <i>— Деца, на добър ви час и добри печалби! — Амин! Чул те господ!</i> К. Петканов, СВ, 11. <i>Амин, дай боже!</i> | ||
| − | + | 3. Като <i>същ.</i> Край, завършек. <i>Дорде дохождале до черковните врата, то утреннята дохождала до своя „амин“.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 71. <i>Вир студен / из дънер престарял приветно татък блика, / а там премъдрили се вече три бинлика / със нашенски нектар — като сълза пелин, / утеха в мъката, на радостта амин.</i> К. Христов, Избр. ст, 229. <i>От амина до амина.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 15. | |
| − | + | ◇ <b>До амина</b>. На вечни времена, всякога, до края на съществуването на света, през вековете. <i>Тъй е от памтивека, тъй ще бъде до амина.</i> П. Стъпов, ЖСН, 183. <i>Най-подире календарът бае: / да помине кой както желае, / днес и утре до век до амина! / Ей дружина, весела година!</i> П. Р. Славейков, НМК, 75. <i>— Идваше Нова Година. До година, до амина!</i> Г. Величков, НУ, 15. <i>„Жива и здрава Нова година, / тази година и догодина, / до година до амина.“</i> | |
| − | + | — Евр. през гр. ᾰμην. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Момент, време. <i>Они, като видели, дека че им откара | + | <b>АМИ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Момент, време. <i>Они, като видели, дека че им откара гьоло, .. фанали да си шушукат там по гяволски, като да го утепат. Арно, ама баш у тоя амин пошли воловето да пият вода на гьоло.</i> Нар. прик., СбНУ XLV, 380-381. |
| − | ◇ <b>Намери ме на (у) амин | + | ◇ <b>Намери ме на (у) амин <а>.</b> <i>Диал.</i> Свари ме, улучи ме в добро разположение и се възползва от това. |
---- | ---- | ||
<b>АМИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до аминокиселините. | <b>АМИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до аминокиселините. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>АМИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ами`н</b> <i>м. Хим.</i> Производни на амоняка, намиращи широко приложение като изходен продукт за синтетични багрила и др. <i>Мастни амини. Ароматни амини.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИ`НО-</b>. <i>Хим.</i> Първа съставна част на сложни термини, която показва, че в състава на съединенията има амоняк, аминогрупа, напр.: <em>аминобензол, аминокиселина</em>. | + | <b>АМИ`НО-</b>. <i>Хим.</i> Първа съставна част на сложни термини, която показва, че в състава на съединенията има амоняк, аминогрупа, напр.: <em>аминобензол</em>, <em>аминокиселина</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа в състава си аминогрупа. |
Текуща версия към 12:59, 29 юли 2013
АМИ`Л, мн. няма, м. Хим. 1. Органичен едновалентен въглеводороден радикал, съдържащ пет въглеродни атома; амилов радикал.
2. Безцветна въглеводородна течност с парлив вкус и етерен мирис.
— От гр. ᾰμυλον ’скорбяла’.
АМИЛА`ЗА ж. Биол. Фермент, който извършва хидролитното разкъсване на нишестето и гликогена и ги превръща в декстрини и малтоза. Медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчна киселина, минерални вещества (особено фосфати), ензими, (каталаза, амилаза, пероксидаза, редуктаза), желязо и най-после витамините В и С. ПН, 1934, кн. 4, 60.
АМИЛАЛКОХО`Л м. Хим. Амилов алкохол.
АМИЛАЦЕТА`Т, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, по-лека от водата и неразтворима в нея, с миризма на гнили круши, използвана за плодови есенции, като разтворител на мазнини, смоли, целулоид и др.; амилов ацетат.
АМИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа амил.
◇ Амилов алкохол. Хим. Безцветна течност с характерна миризма, която се получава от патоките и се употребява за добиване на амилацетат, на естери и лакове. Амилов ацетат. Хим. Амилацетат. Амилов радикал. Хим. Амил.
АМИЛО`ЗА, мн. няма, ж. Хим. Съставна част на скорбялата, която образува вътрешната част на скорбялните зърна и е лесно разтворима във вода.
АМИЛОИ`Д, мн. няма, м. 1. Хим. Продукт, който се получава при действие върху целулозата с концентрирана сярна киселина.
2. Мед. Белтъчно вещество, което се явява в тъканите на черния дроб, далака и други органи на човека и животните вследствие на нарушения на обмяната на веществата (при рак, туберкулоза, инфекциозни заболявания и други подобни процеси).
3. Бот. Вещество, което се отлага в растенията като запасен хранителен продукт.
АМИЛОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Спец. Прил. от амилоид. Амилоиден продукт. Амилоиден тумор. Амилоидна нефроза.
АМИЛОИДО`ЗА, мн. няма, ж. Мед. Разстройство на белтъчната обмяна на веществата в организма със системно дифузно отлагане на амилоид обикновено в черния дроб, далака и бъбреците.
АМИЛОПЕКТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Въглехидратна съставна част на нишестеното зърно.
АМИ`Н междум. 1. Заключителен възглас в молитви, проповеди и под. за изразяване на потвърждение за нещо; истина е, така е. — А с що е силен дух человечески? — попита Тедосий. — С добротата, с кротката безмълвна доброта, която Исус Христос всади в сърцето человеческо за веки веков. Това ще е моето оръжие и моето слово. Амин! Ст. Загорчинов, ДП, 390. И мен ми е мерак / по-скоро да река: „Амин, Христос възкресе!“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 67. Салт амин не е молба. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 103. Амин сандък не пълни. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 31.
2. За пожелание нещо да се сбъдне, да стане (при благословия, пожелание); така да бъде, да стане. — Радост и щастие на всички! Амин! Й. Йовков, Разк. I, 202. — Деца, на добър ви час и добри печалби! — Амин! Чул те господ! К. Петканов, СВ, 11. Амин, дай боже!
3. Като същ. Край, завършек. Дорде дохождале до черковните врата, то утреннята дохождала до своя „амин“. Л. Каравелов, Съч. VII, 71. Вир студен / из дънер престарял приветно татък блика, / а там премъдрили се вече три бинлика / със нашенски нектар — като сълза пелин, / утеха в мъката, на радостта амин. К. Христов, Избр. ст, 229. От амина до амина. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 15.
◇ До амина. На вечни времена, всякога, до края на съществуването на света, през вековете. Тъй е от памтивека, тъй ще бъде до амина. П. Стъпов, ЖСН, 183. Най-подире календарът бае: / да помине кой както желае, / днес и утре до век до амина! / Ей дружина, весела година! П. Р. Славейков, НМК, 75. — Идваше Нова Година. До година, до амина! Г. Величков, НУ, 15. „Жива и здрава Нова година, / тази година и догодина, / до година до амина.“
— Евр. през гр. ᾰμην.
АМИ`Н м. Диал. Момент, време. Они, като видели, дека че им откара гьоло, .. фанали да си шушукат там по гяволски, като да го утепат. Арно, ама баш у тоя амин пошли воловето да пият вода на гьоло. Нар. прик., СбНУ XLV, 380-381.
◇ Намери ме на (у) амин <а>. Диал. Свари ме, улучи ме в добро разположение и се възползва от това.
АМИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до аминокиселините.
АМИ`НИ мн., ед. (рядко) ами`н м. Хим. Производни на амоняка, намиращи широко приложение като изходен продукт за синтетични багрила и др. Мастни амини. Ароматни амини.
АМИ`НО-. Хим. Първа съставна част на сложни термини, която показва, че в състава на съединенията има амоняк, аминогрупа, напр.: аминобензол, аминокиселина.
АМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа в състава си аминогрупа.
