Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/327“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | + | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> американизирам като <i>прил.</i> Който е придобил американски вид, дух, черти. <i>Чуваха се нерядко американизирани български имена, например: Стиф вместо Стефан, Ник вместо Никола.</i> Г. Белев, KBА, 114. <i>Американизирани вестници. Американизиран европеец.</i> |
| − | |||
| − | <i>Прич. мин. страд. от</i> американизирам като <i>прил.</i> Който е придобил американски вид, дух, черти. <i>Чуваха се нерядко американизирани български имена, например: Стиф вместо Стефан, Ник вместо Никола.</i> Г. Белев, | ||
---- | ---- | ||
<b>АМЕРИКАНИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> американизирам <i>и от</i> американизирам се. <i>Американизиране на европейска страна.</i> | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> американизирам <i>и от</i> американизирам се. <i>Американизиране на европейска страна.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, | + | <b>АМЕРИКАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, мн. -зми, след <i>числ.</i> -зма, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Свойство, особеност на американския начин на действие или живот. |
2. <i>Езикозн.</i> Лексикална или фонетична{{попр|печатна грешка}} особеност, свойствена на английския език в САЩ. | 2. <i>Езикозн.</i> Лексикална или фонетична{{попр|печатна грешка}} особеност, свойствена на английския език в САЩ. | ||
| Ред 23: | Ред 21: | ||
2. <i>Техн.</i> Специален апарат за промиване на златоносен пясък. | 2. <i>Техн.</i> Специален апарат за промиване на златоносен пясък. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> американец <i>и от</i> Америка. <i>И когато се говори за американска култура, трябва да се има пред вид, че именно емигрантите стоят на челно място. Тук е Айнщайн, тук е Томас Ман, тук е Стоковски.</i> Г. Белев, КВА, 249. <i>Американско знаме. Американски градове. Американски колеж. Американски вестник. Американски темп на живот. Американски филми.</i> // За училище — в който се изучава английски език и се изучават дисциплини{{попр|печатна грешка}}, свързани с живота в Съединените американски щати. <i>Цели две години те живяха заедно в малката дървена колиба край реката. През това време Бенка завърши американската прогимназия, можеше свободно да чете, да разговаря и да пише на английски език.</i> Ал. Бабек, МЕ, 25. <i>Американски колеж.</i> 2. Като <i>същ.</i> американско <i>ср.</i> Америка. | + | <b>АМЕРИКА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> американец <i>и от</i> Америка. <i>И когато се говори за американска култура, трябва да се има пред вид, че именно емигрантите стоят на челно място. Тук е Айнщайн, тук е Томас Ман, тук е Стоковски.</i> Г. Белев, КВА, 249. <i>Американско знаме. Американски градове. Американски колеж. Американски вестник. Американски темп на живот. Американски филми.</i> // За училище — в който се изучава английски език и се изучават дисциплини{{попр|печатна грешка}}, свързани с живота в Съединените американски щати. <i>Цели две години те живяха заедно в малката дървена колиба край реката. През това време Бенка завърши американската прогимназия, можеше свободно да чете, да разговаря и да пише на английски език.</i> Ал. Бабек, МЕ, 25. <i>Американски колеж.</i> |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>американско</b> <i>ср.</i> Америка. | ||
◇ <b>Американска лоза</b>. Вид лоза, устойчива на филоксерата, използувана в нашето лозарство като подложка на всички лози. <b>Американски ножици</b>. Овощарски ножици, на които резецът се движи с теглена спирална пружина. <b>Американско наддаване</b>. Наддаване при лотария, при което за един предмет всеки от участниците прибавя по някаква сума. | ◇ <b>Американска лоза</b>. Вид лоза, устойчива на филоксерата, използувана в нашето лозарство като подложка на всички лози. <b>Американски ножици</b>. Овощарски ножици, на които резецът се движи с теглена спирална пружина. <b>Американско наддаване</b>. Наддаване при лотария, при което за един предмет всеки от участниците прибавя по някаква сума. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКА`НСКИ</b> <i>нареч.</i> Обикн. в съчет.: По американски. По начин, типичен, присъщ за американците. <i>На станцията пристигнахме съвсем по американски — едва една минута преди тръгването на трена.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. | + | <b>АМЕРИКА`НСКИ</b> <i>нареч.</i> Обикн. в съчет.: <b>По американски</b>. По начин, типичен, присъщ за американците. <i>На станцията пристигнахме съвсем по американски — едва една минута преди тръгването на трена.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. <i>Хаджи Смион .. , носеше шаячни възкъсички панталони до колене .., и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата — по-белезняв, .. — По модата в Америка, американски, — казваше той.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. <i>Вечерята беше, за разлика от други подобни вечери, приятна и интересна. Сервираха по американски — чиниите поставяха върху миниатюрни салфетки, а навсякъде наоколо блестеше полираната махагонова повърхност на масата.</i> Б. Йосифова, БЧМ, 106. |
---- | ---- | ||
<b>АМЕРИКА`НЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Дете на американец. | <b>АМЕРИКА`НЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Дете на американец. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>АМЕРИКА`НЧЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Стъклено, пъстро топче за игра. | <b>АМЕРИКА`НЧЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Стъклено, пъстро топче за игра. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕТИ`СТ</b> <i>м. Минер.</i> Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с виолетов или синьовиолетов цвят, който се употребява за бижутерии изделия и др. <i>Говореха за скъпоценни камъни: .. , аметист лекувал от пиянство оня, който го носи.</i> М. Грубешлиева, ПП, 15. <i>Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 59. <i>Аметист в големи и красиви кристали се намира често по Витоша.</i> П. Делирадев, В, 59. | + | <b>АМЕТИ`СТ</b> <i>м. Минер.</i> Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с виолетов или синьовиолетов цвят, който се употребява за бижутерии изделия и др. <i>Говореха за скъпоценни камъни: .., аметист лекувал от пиянство оня, който го носи.</i> М. Грубешлиева, ПП, 15. <i>Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 59. <i>Аметист в големи и красиви кристали се намира често по Витоша.</i> П. Делирадев, В, 59. |
— От гр. ἀμέθυστος ’трезвен’. | — От гр. ἀμέθυστος ’трезвен’. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>АМЕТИ`СТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> аметист. <i>Аметистов пръстен.</i> | <b>АМЕТИ`СТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> аметист. <i>Аметистов пръстен.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИ`</b><sup>1</sup> <i>Съюз. Разг.</i> I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения, които се противопоставят едно на друго и обикн. изразяват изключващи | + | <b>АМИ`</b><sup>1</sup> <i>Съюз. Разг.</i> I. <em>За противопоставяне</em>. 1. Свързва части на изречението или прости изречения, които се противопоставят едно на друго и обикн. изразяват изключващи |
Текуща версия към 08:40, 29 юли 2013
АМЕРИКАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от американизирам като прил. Който е придобил американски вид, дух, черти. Чуваха се нерядко американизирани български имена, например: Стиф вместо Стефан, Ник вместо Никола. Г. Белев, KBА, 114. Американизирани вестници. Американизиран европеец.
АМЕРИКАНИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от американизирам и от американизирам се. Американизиране на европейска страна.
АМЕРИКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Само ед. Свойство, особеност на американския начин на действие или живот.
2. Езикозн. Лексикална или фонетична* особеност, свойствена на английския език в САЩ.
АМЕРИКАНИ`СТ м. Специалист по американистика.
АМЕРИКАНИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на американския английски език, на американската литература и култура. Катедра по англицистика и американистика.
АМЕРИКА`НКА1 ж. 1. Жена от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка.
2. Жена от населението на Съединените американски щати. Една американка-ученичка се сприятелява с нашата българка. Ал. Константинов, БГ, 16. Майка ми е американка, но баща ми е българин. Неговата страна е родина на Спартак, родина на богомилството, това кътче на земята, където блесна първата искра на хуманизма. П. Бобев, К, 64. Минаваха и богато облечени англичанки и американки, които идваха в банката да осребрят чековете си. Д. Спространов, С, 13.
АМЕРИКА`НКА2 ж. 1. Печат. Вид печатарска машина за малки печатни произведения, при която натискът се извършва от плоча. Позивите се печатаха на американка.
2. Техн. Специален апарат за промиване на златоносен пясък.
АМЕРИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от американец и от Америка. И когато се говори за американска култура, трябва да се има пред вид, че именно емигрантите стоят на челно място. Тук е Айнщайн, тук е Томас Ман, тук е Стоковски. Г. Белев, КВА, 249. Американско знаме. Американски градове. Американски колеж. Американски вестник. Американски темп на живот. Американски филми. // За училище — в който се изучава английски език и се изучават дисциплини*, свързани с живота в Съединените американски щати. Цели две години те живяха заедно в малката дървена колиба край реката. През това време Бенка завърши американската прогимназия, можеше свободно да чете, да разговаря и да пише на английски език. Ал. Бабек, МЕ, 25. Американски колеж.
2. Като същ. американско ср. Америка.
◇ Американска лоза. Вид лоза, устойчива на филоксерата, използувана в нашето лозарство като подложка на всички лози. Американски ножици. Овощарски ножици, на които резецът се движи с теглена спирална пружина. Американско наддаване. Наддаване при лотария, при което за един предмет всеки от участниците прибавя по някаква сума.
АМЕРИКА`НСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По американски. По начин, типичен, присъщ за американците. На станцията пристигнахме съвсем по американски — едва една минута преди тръгването на трена. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. Хаджи Смион .. , носеше шаячни възкъсички панталони до колене .., и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата — по-белезняв, .. — По модата в Америка, американски, — казваше той. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. Вечерята беше, за разлика от други подобни вечери, приятна и интересна. Сервираха по американски — чиниите поставяха върху миниатюрни салфетки, а навсякъде наоколо блестеше полираната махагонова повърхност на масата. Б. Йосифова, БЧМ, 106.
АМЕРИКА`НЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Дете на американец.
2. Разг. Млад американец. Метне се, да речем, някое американче на аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у дома. Чудомир, Избр. пр, 156.
АМЕРИКА`НЧЕ2, мн. -та, ср. Разг. Стъклено, пъстро топче за игра.
АМЕТИ`СТ м. Минер. Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с виолетов или синьовиолетов цвят, който се употребява за бижутерии изделия и др. Говореха за скъпоценни камъни: .., аметист лекувал от пиянство оня, който го носи. М. Грубешлиева, ПП, 15. Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 59. Аметист в големи и красиви кристали се намира често по Витоша. П. Делирадев, В, 59.
— От гр. ἀμέθυστος ’трезвен’.
АМЕТИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аметист. Аметистов пръстен.
АМИ`1 Съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения, които се противопоставят едно на друго и обикн. изразяват изключващи
