Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/370“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
-зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Отхвърляне на интелектуализма, на интелектуалното начало в художественото творчество. <i>По въпроса за природата на художественото творчество Рейдер разграничава следните основни направления: интелектуализъм,.., ан-тиинтелектуализъм.</i> Ал. Лилов, К, 19. 2. <i>Филос.</i> В идеалистическата философия — отричане на възможността за опознаване на истината чрез разума.
+
-зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Отхвърляне на интелектуализма, на интелектуалното начало в художественото творчество. <i>По въпроса за природата на художественото творчество Рейдер разграничава следните основни направления: интелектуализъм, .., антиинтелектуализъм.</i> Ал. Лилов, К, 19.
  
АНТИИНФЕКЦИОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който действа против инфекции. <i>Антиинфекциозно средство.</i>
+
2. <i>Филос.</i> В идеалистическата философия — отричане на възможността за опознаване на истината чрез разума.
 +
----
 +
<b>АНТИИНФЕКЦИО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който действа против инфекции. <i>Антиинфекциозно средство.</i>
 +
----
 +
<b>АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За метод, за начин на постъпване — който противоречи на принципите на историзма. <i>Антиисторически метод.</i>
 +
----
 +
<b>АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> антиисторически. <i>Проблемите са представени без естествената им логика и антиисторически.</i>
 +
----
 +
<b>АНТИ`КА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). <i>Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец.</i> А. Каралийчев, TP, 150. <i>— Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха.</i> М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
  
АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ, , , <i>мн.</i> , <i>прил.</i> За метод, за начин на постъпване — който противоречи на принципите на историзма. <i>Антиисторически метод.</i>
+
2. Ценна вещ, ценност, рядкост. <i>Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 32. <i>Антика е това, казваше, с пари се не купува.</i> Ст. Младенов, БТР I, 78. // <i>Стесн. Остар.</i> Скъпоценен камък. <i>На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 99. <i>Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 103.
  
АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> антиисторически. <i>Проблемите са представени без естествената им логика и антиисторически.</i>
+
3. <i>Разг. Ирон.</i> Нещо, излязло от мода, остаряло. <i>— Какво представление ще давате? — .. — „Геновева“. — Отде избрахте тая антика?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 88.
  
АНТИ`КА<sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). <i>Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец.</i> А. Каралийчев, TP, 150.
+
— От лат. antiquus ’стар, древен’, ит. antica през гр. ἀντίκα или тур. antica — Цариградски вестник, 22. X. 1849 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
 +
----
 +
<b>АНТИ`КА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> Обигран, хитър човек. <i>— Да ви кажа ли защо сте дошли? .. — За имането на баба Дончевица. Не ме смятайте за толкова глупав, ами зъмнете и мене за съдружник .. Пък и познавам тъдява всяка бразда и всяко камъче. — Гледай го ти каква е антика — рече по-високият.</i> А. Каралийчев, НЗ, 182. <i>Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. С една реч, твърде умен и прелестен човек! .. — Как му е името на тоя Жоржу, да го помня? — попита Аврамов… Ти все Жоржу му викаше… Как е същото име на тая антика чиновник.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 204.
  
<i>Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха.</i> М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
+
В-к „Гайда“, 5. X. 1863 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
 +
----
 +
<b>АНТИ`КАДЖИЯ</b>, -та, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Диал.</i> Лице, което събира и продава старинни вещи.
  
2. Ценна вещ, ценност, рядкост. <i>Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика.</i> И. Йовков, Ж, 1920, 32. <i>Антика е това, казваше, с пари се не купува.</i> Ст. Младенов, БТР I, 78. <i>II Стесн. Остар.</i> Скъпоценен камък. <i>На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 99. <i>Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша.</i> Георгиев, Избр. разк., 103.
+
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.
 +
----
 +
<b>АНТИКАНЦЕРОГЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Мед.</i> Който притежава способността да унищожава канцерогените.
 +
----
 +
<b>АНТИКАНЦЕРОГЕ`ННО</b>. <i>Нареч. от</i> антиканцерогенен. <i>Той [интерферонът] се синтезира в човешката клетка като защитна реакция срещу действието на някои вируси. При това действува и антиканцерогенно.</i> УД, 1983, бр. 48, 8.
 +
----
 +
<b>АНТИКАПИТАЛИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> , <i>прил.</i> Който е насочен против икономическата и политическата система на капитализма. <i>Антикапиталистически движения.</i>
 +
----
 +
<b>АНТИКАТО`Д</b> <i>м. Физ.</i> Масивен къс от тежък метал в края на разположения срещу катода електрод в рентгенова тръба, в който се удрят катодните лъчи и излизат във вид на рентгенови лъчи.
 +
----
 +
<b>АНТИКАТОЛИЦИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Обществено движение, насочено против католицизма.
 +
----
 +
<b>АНТИ`КВА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Печат.</i> Един от най-старите печатарски видове латински шрифт, при който очертанията на буквите са уплътнени и надебелени, вертикалните им черти в края заострени, а кръглите букви елипсовидно заоблени.
  
3. <i>Разг. Ирон.</i> Нещо, излязло от мода, остаряло. — <i>Какво представление ще давате?</i>
+
— От лат. antiqua ’старо писмо’.
 +
----
 +
<b>АНТИКВА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). <i>Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам.</i> А. Каралийчев, TP, 127. <i>— Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал!</i> А. Гуляшки, Л, 225.
  
<i>— .. — „Геновева— Отде избрахте тая антика?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 88.
+
2. <i>Рядко.</i> Любител-събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги.
 
 
— От лат. antiquus 'стар, древен', ит. antica през гр. avxuca или тур. antica — Цариградски вестник, 22. X. 1849 (вж. JI. Ванков, Към историята на италианските за-емки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
 
 
 
АНТИ`КА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Обигран, хитър човек. — <i>Да ви кажа ли защо сте дошли? .. — За имането на баба Дончевица. Не ме смятайте за толкова глупав, ами зъмнете и мене за съдружник.. Пък и познавам тъдява всяка бразда и всяко камъче. — Гледай го ти каква е антика — рече по-високият.</i> А. Каралийчев, НЗ, 182. <i>Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. С една реч, твърде умен и прелестен човек!.. — Как му е името на тоя Жоржу, да го помня? — попита Аврамов... Ти все Жоржу му викаше... Как е същото име на тая антика чиновник.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 204.
 
 
 
АНТИИНФЕКЦИОЗЕН
 
 
 
— В-к „Гайда“, 5. X. 1863 (вж. JI. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
 
 
 
АНТИ`КАДЖИЯ, -та, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Диал.</i> Лице, което събира и продава старинни вещи.
 
 
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник... 1951.
 
 
 
АНТИКАНЦЕРОГЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Мед.</i> Който притежава способността да унищожава канцерогените.
 
 
 
АНТИКАНЦЕРОГЕННО. <i>Нареч. от</i> антиканцерогенен. <i>Той</i> [интерферонът] <i>се синтезира в човешката клетка като защитна реакция срещу действието на някои вируси. При това действува и антиканце-рогенно.</i> УД, 1983, бр. 48, 8.
 
 
 
АНТИКАПИТАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е насочен против икономическата и политическата система на капитализма. <i>Антикапиталистически движения.</i>
 
 
 
АНТИКАТОД <i>м. Физ.</i> Масивен къс от тежък метал в края на разположения срещу катода електрод в рентгенова тръба, в който се удрят катодните лъчи и излизат във вид на рентгенови лъчи.
 
 
 
АНТИКАТОЛИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Обществено движение, насочено против католицизма.
 
 
 
АНТИ`КВА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Печат.</i> Един от най-старите печатарски видове латински шрифт, при който очертанията на буквите са уплътнени и надебелени, вертикалните им черти в края заострени, а кръглите букви елипсовидно заоблени.
 
 
 
— От лат. antiqua 'старо писмо'.
 
 
 
АНТИКВАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). — <i>Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам.</i> А. Каралийчев, TP, 127. — <i>Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал!</i> А. Гуляшки, Л, 225. 2. <i>Рядко.</i> Любител-събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги.
 
 
 
— От ит. antiquario (вж. JI. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762 — 1860, 223.). — Български книжици, 1858.
 
 
 
АНТИКВАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> антиквар; антикварски. <i>Антикварна книжарница. Антикварен магазин. Антикварна рядкост.</i>
 
 
 
АНТИКВАРИАТ <i>м.</i> 1. Магазин за стари и редки книги; антикварна книжарница. //Антикварен магазин за различни стари ценни вещи.
 
 
 
АНТИКВАРИАТ
 
  
 +
— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858.
 +
----
 +
<b>АНТИКВА`РЕН{{попр|Промяна на ударението.}}</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> антиквар; антикварски. <i>Антикварна книжарница. Антикварен магазин. Антикварна рядкост.</i>
 +
----
 +
<b>АНТИКВАРИА`Т</b> <i>м.</i> 1. Магазин за стари и редки книги; антикварна книжарница. //Антикварен магазин за различни стари ценни вещи.

Текуща версия към 11:44, 7 август 2013

Корекцията на страницата е одобрена


-зма, мн. няма, м. 1. Книж. Отхвърляне на интелектуализма, на интелектуалното начало в художественото творчество. По въпроса за природата на художественото творчество Рейдер разграничава следните основни направления: интелектуализъм, .., антиинтелектуализъм. Ал. Лилов, К, 19.

2. Филос. В идеалистическата философия — отричане на възможността за опознаване на истината чрез разума.


АНТИИНФЕКЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който действа против инфекции. Антиинфекциозно средство.


АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. За метод, за начин на постъпване — който противоречи на принципите на историзма. Антиисторически метод.


АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антиисторически. Проблемите са представени без естествената им логика и антиисторически.


АНТИ`КА1 ж. 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец. А. Каралийчев, TP, 150. — Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.

2. Ценна вещ, ценност, рядкост. Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика. Й. Йовков, Ж, 1920, 32. Антика е това, казваше, с пари се не купува. Ст. Младенов, БТР I, 78. // Стесн. Остар. Скъпоценен камък. На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети. Л. Каравелов, Съч. II, 99. Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша. М. Георгиев, Избр. разк., 103.

3. Разг. Ирон. Нещо, излязло от мода, остаряло. — Какво представление ще давате? — .. — „Геновева“. — Отде избрахте тая антика? Ив. Вазов, Съч. XXII, 88.

— От лат. antiquus ’стар, древен’, ит. antica през гр. ἀντίκα или тур. antica — Цариградски вестник, 22. X. 1849 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).


АНТИ`КА2 ж. Обигран, хитър човек. — Да ви кажа ли защо сте дошли? .. — За имането на баба Дончевица. Не ме смятайте за толкова глупав, ами зъмнете и мене за съдружник .. Пък и познавам тъдява всяка бразда и всяко камъче. — Гледай го ти каква е антика — рече по-високият. А. Каралийчев, НЗ, 182. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. С една реч, твърде умен и прелестен човек! .. — Как му е името на тоя Жоржу, да го помня? — попита Аврамов… Ти все Жоржу му викаше… Как е същото име на тая антика чиновник. Ив. Вазов, Съч. XI, 204.

— В-к „Гайда“, 5. X. 1863 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).


АНТИ`КАДЖИЯ, -та, мн. -ии, м. Диал. Лице, което събира и продава старинни вещи.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.


АНТИКАНЦЕРОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който притежава способността да унищожава канцерогените.


АНТИКАНЦЕРОГЕ`ННО. Нареч. от антиканцерогенен. Той [интерферонът] се синтезира в човешката клетка като защитна реакция срещу действието на някои вируси. При това действува и антиканцерогенно. УД, 1983, бр. 48, 8.


АНТИКАПИТАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен против икономическата и политическата система на капитализма. Антикапиталистически движения.


АНТИКАТО`Д м. Физ. Масивен къс от тежък метал в края на разположения срещу катода електрод в рентгенова тръба, в който се удрят катодните лъчи и излизат във вид на рентгенови лъчи.


АНТИКАТОЛИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обществено движение, насочено против католицизма.


АНТИ`КВА, мн. няма, ж. Печат. Един от най-старите печатарски видове латински шрифт, при който очертанията на буквите са уплътнени и надебелени, вертикалните им черти в края заострени, а кръглите букви елипсовидно заоблени.

— От лат. antiqua ’старо писмо’.


АНТИКВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). — Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам. А. Каралийчев, TP, 127. — Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал! А. Гуляшки, Л, 225.

2. Рядко. Любител-събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги.

— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858.


АНТИКВА`РЕН*, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от антиквар; антикварски. Антикварна книжарница. Антикварен магазин. Антикварна рядкост.


АНТИКВАРИА`Т м. 1. Магазин за стари и редки книги; антикварна книжарница. //Антикварен магазин за различни стари ценни вещи.