Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/303“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От араб. | — От араб. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛДО`ЗИ</b> само <i>мн. Хим.</i> Органични съединения, принадлежащи към захарите, които съдържат алдехидна група; монозахариди. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`ЛЕ</b> <i>частица. Диал.</i> За посочване на нещо или за наблягане на това, което се посочва; ето. <i>Стрина Крема стана, отвори Захаринината стая и се наведе навътре: — Хайде и ти… Недей така! Дойди… Или като децата… Хайде, але какво вика: „Пошегувах се“ кай.</i> Ил. Волен, ДД, 86. <i>Але го Петко.</i> Ст. Младенов, БТР, 68. <i>Але го къде бил.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛЕБА`РДА</b> <i>ж.</i> Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край. <i>Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса.</i> Д. Добревски, БИ, 40. <i>Блестят алебарди; / со рев, настървени, на тумби без ред, / се дивите перси настичат отвред.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 46. | |
— От фр. hallebarde. | — От фр. hallebarde. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Ален. <i>Алевото е цвеке заспало — никой не може да го събуди, / слънцето го, море, събуди.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 347. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Предавам нещо чрез алегория, <b>алегоризирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> алегоризирам <i>и от</i> алегоризирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГО`РИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Литер.</i> Съвкупност от алегории, които се използуват от някой писател или се срещат в някое художествено произведение. <i>Алегориката на Конрад е вътрешнотекстова: ако търсенето на самоличността .. е алегория на разчитането, това четене на свой ред символизира всеки процес на познание.</i> Цв. Тодоров, ПП, 198. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който съдържа алегория; алегорически, иносказателен. <i>„Дивата гора“ е произведение, непосредствено свързано с живота на народа, независимо от своята алегорична форма .. Като чете за изпитанията на мирните горски животни, .., несъзнателно читателят свързва това богато съдържание с живота и борбите на човека, на народа.</i> Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2. <i>— Това е алегорично. Под лъва се разбира поробена България</i>. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 38. <i>Алегоричен смисъл. Алегоричен образ.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алегоричен. <i>Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени .. Тука е и раят с Адама и Ева, .., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 27. <i>Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята.</i> К. Величков, ПС Съч. III, 132. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алегорически; алегорично. <i>То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война.</i> Ц. Гинчев, ГК, 335. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> алегоричен; алегорически, иносказателно. <i>Няколко време предполагах, че съобщението за смъртта на дяда Георгя трябва да се тълкува алегорично.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 616. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГОРИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на алегоричен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГО`РИЯ</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. <i>Те прочели песента и .., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашиците, които я съчиняваха и пееха.</i> Ц. Гинчев, ГК, 244-245. <i>Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията.</i> Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. | ||
| − | + | 2. <i>Изк.</i> В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. <i>Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовност{{попр|Отпечатано „готовост“.}} да се борят за мир.</i> ВН, 1955, бр. 184, 1. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От гр. ἀλληγορία. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕГРЕ`ТО</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ., мн.</i> няма, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо. | |
| − | + | — От ит. allegretto ’доста живо’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕ`ГРО</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — бързо, живо, весело, игриво. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ., мн.</i> няма, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от музикално произведение с такова темпо. | |
| + | — От ит. allegro ’весело, живо’. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕ`ГРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Муз. Прил. от</i> алегро (в 1 знач.). <i>При туй тук [операта „Бал с маски“] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно</i> | ||
Текуща версия към 10:30, 23 юли 2013
имат широко приложение при производството на изкуствени смоли и пластмаси, в кожарството, в парфюмерията и др. Мравчен алдехид.
— От араб.
АЛДО`ЗИ само мн. Хим. Органични съединения, принадлежащи към захарите, които съдържат алдехидна група; монозахариди.
А`ЛЕ частица. Диал. За посочване на нещо или за наблягане на това, което се посочва; ето. Стрина Крема стана, отвори Захаринината стая и се наведе навътре: — Хайде и ти… Недей така! Дойди… Или като децата… Хайде, але какво вика: „Пошегувах се“ кай. Ил. Волен, ДД, 86. Але го Петко. Ст. Младенов, БТР, 68. Але го къде бил.
АЛЕБА`РДА ж. Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. Блестят алебарди; / со рев, настървени, на тумби без ред, / се дивите перси настичат отвред. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 46.
— От фр. hallebarde.
А`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ален. Алевото е цвеке заспало — никой не може да го събуди, / слънцето го, море, събуди. Нар. пес., СбНУ XLIV, 347.
АЛЕГОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предавам нещо чрез алегория, алегоризирам се страд.
АЛЕГОРИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от алегоризирам и от алегоризирам се.
АЛЕГО`РИКА, мн. няма, ж. Литер. Съвкупност от алегории, които се използуват от някой писател или се срещат в някое художествено произведение. Алегориката на Конрад е вътрешнотекстова: ако търсенето на самоличността .. е алегория на разчитането, това четене на свой ред символизира всеки процес на познание. Цв. Тодоров, ПП, 198.
АЛЕГОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който съдържа алегория; алегорически, иносказателен. „Дивата гора“ е произведение, непосредствено свързано с живота на народа, независимо от своята алегорична форма .. Като чете за изпитанията на мирните горски животни, .., несъзнателно читателят свързва това богато съдържание с живота и борбите на човека, на народа. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2. — Това е алегорично. Под лъва се разбира поробена България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 38. Алегоричен смисъл. Алегоричен образ.
АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алегоричен. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени .. Тука е и раят с Адама и Ева, .., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята. К. Величков, ПС Съч. III, 132.
АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алегорически; алегорично. То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война. Ц. Гинчев, ГК, 335.
АЛЕГОРИ`ЧНО. Нареч. от алегоричен; алегорически, иносказателно. Няколко време предполагах, че съобщението за смъртта на дяда Георгя трябва да се тълкува алегорично. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 616.
АЛЕГОРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на алегоричен.
АЛЕГО`РИЯ ж. 1. Литер. Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. Те прочели песента и .., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашиците, които я съчиняваха и пееха. Ц. Гинчев, ГК, 244-245. Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
2. Изк. В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовност* да се борят за мир. ВН, 1955, бр. 184, 1.
— От гр. ἀλληγορία.
АЛЕГРЕ`ТО нареч. Муз. 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко.
2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо.
— От ит. allegretto ’доста живо’.
АЛЕ`ГРО нареч. Муз. 1. За темпо — бързо, живо, весело, игриво.
2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение с такова темпо.
— От ит. allegro ’весело, живо’.
АЛЕ`ГРОВ, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от алегро (в 1 знач.). При туй тук [операта „Бал с маски“] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно
