Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/386“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Коригирана)
 
(Не са показани 2 междинни версии от същия потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>удовлетворение и известна интензивност на сексуалното напрежение.</b> <b><i>Lust</i></b> <b>има двояко знамение, означава както усещане на сексуално напрежение (</b><b><i>Ich habe Lust</i></b> <b>— имам желание, изпитвам въжделение), така и удоволствие, а в множествено число Luste, означава сладострастност, по-хот.</b> <b><i>Бел. прев</i>.</b>
+
удовлетворение и известна интензивност на сексуалното напрежение. <i>Lust</i> има двояко значение, означава както усещане на сексуално напрежение (<i>Ich habe Lust</i> — имам желание, изпитвам въжделение), така и удоволствие, а в множествено число Lüste, означава сладострастност, похот. <i>Бел.прев</i>.
  
<b>5. Вж. цитирания труд на Липшуц, с. 13.</b>
+
5. Вж. цитирания труд на Липшуц, с. 13.
  
<b>6. Вж. Zur Einfuhrung des NarziBmus.</b> <b><i>Jahrbuch fur Psychoanalyse</i></b><b>, II, 1913. Терминът «нарцисизъм» е създаден не от Неке, както там грешно е посочено, а от Хевлок Елис.</b>
+
6. Вж. Zur Einführung des Narzißmus. <i>Jahrbuch für Psychoanalyse</i>, II, 1913. Терминът «нарцисизъм» е създаден не от Неке, както там грешно е посочено, а от Хевлок Елис.
  
<b>7. Необходимо е да се изясни, че понятията «мъжки» и «женски», чието съдържание съгласно общоприетото мнение изглежда толкова недвусмислено, в науката спадат к&gt;м най-заплетените понятия и се поддават на анализ най-малко в</b> <b><i>три</i></b> <b>направления. Казват «мъжки» и «женски» в смисъл на</b> <b><i>активност</i></b> <b</b> <b><i>пасивност</i></b><b>, в</b> <b><i>биологичен</i></b><b>, а също и в</b> <b><i>социален</i></b> <b>смисъл. Първото от тези три значения е най-съ-ществено и единствено то се използува в психоанализата. В съответствие с това значение по-горе в текста либидото е наречено мъжко, защото влечението винаги е активно, дори тогава, когато има пасивна цел. Второто, биологичното значение на мъжкото и женското, допуска най-ясно-то определение. Тук мъжкото и женското се характеризират с наличието на сперматозоиди или яйцеклетки и обусловените от тях функции. Активността и нейните странични явления, по-силната мускулатура, агресивността, пр-го-лямата интензивност на либидото обикновено се сливат с биологичната мъжественост, но не са свързани задължително с нея, защото има породи животни, при които тези свойства са характерни за женските индивиди. Третото, социологичното значение, получава своето съдържание благодарение наблюдението над действително съществуващите мъжки и женски индивиди. Тези наблюдения на хората показват, че нито в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща мъжественост или женственост в чист вид. Всяка личност поотделно притежава смес от биологичните си полови признаци с биологичните черти на другия пол и съединение на активността и пасивността? тъй като тези психични черти са както зависими от биологии* ните, така и са независими от тях.</b>
+
7. Необходимо е да се изясни, че понятията «мъжки» и «женски», чието съдържание съгласно общоприетото мнение изглежда толкова недвусмислено, в науката спадат към най-заплетените понятия и се поддават на анализ най-малко в <i>три</i> направления. Казват «мъжки» и «женски» в смисъл на <i>активност</i> и <i>пасивност</i>, в <i>биологичен</i>, а също и в <i>социален</i> смисъл. Първото от тези три значения е най-съществено и единствено то се използува в психоанализата. В съответствие с това значение по-горе в текста либидото е наречено мъжко, защото влечението винаги е активно, дори тогава, когато има пасивна цел. Второто, биологичното значение на мъжкото и женското, допуска най-ясното определение. Тук мъжкото и женското се характеризират с наличието на сперматозоиди или яйцеклетки и обусловените от тях функции. Активността и нейните странични явления, по-силната мускулатура, агресивността, по-голямата интензивност на либидото обикновено се сливат с биологичната мъжественост, но не са свързани задължително с нея, защото има породи животни, при които тези свойства са характерни за женските индивиди. Третото, социологичното значение, получава своето съдържание благодарение наблюдението над действително съществуващите мъжки и женски индивиди. Тези наблюдения на хората показват, че нито в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща мъжественост или женственост в чист вид. Всяка личност поотделно притежава смес от биологичните си полови признаци с биологичните черти на другия пол и съединение на активността и пасивността, тъй като тези психични черти са както зависими от биологичните, така и са независими от тях.
  
<b>8. Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва</b> <b><i>въз основа</i></b> <b>на първообразите от ранното детство, и, второ,</b>
+
8. Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва <i>въз основа</i> на първообразите от ранното детство, и, второ,

Текуща версия към 07:59, 13 януари 2013

Страницата е проверена


удовлетворение и известна интензивност на сексуалното напрежение. Lust има двояко значение, означава както усещане на сексуално напрежение (Ich habe Lust — имам желание, изпитвам въжделение), така и удоволствие, а в множествено число Lüste, означава сладострастност, похот. Бел.прев.

5. Вж. цитирания труд на Липшуц, с. 13.

6. Вж. Zur Einführung des Narzißmus. Jahrbuch für Psychoanalyse, II, 1913. Терминът «нарцисизъм» е създаден не от Неке, както там грешно е посочено, а от Хевлок Елис.

7. Необходимо е да се изясни, че понятията «мъжки» и «женски», чието съдържание съгласно общоприетото мнение изглежда толкова недвусмислено, в науката спадат към най-заплетените понятия и се поддават на анализ най-малко в три направления. Казват «мъжки» и «женски» в смисъл на активност и пасивност, в биологичен, а също и в социален смисъл. Първото от тези три значения е най-съществено и единствено то се използува в психоанализата. В съответствие с това значение по-горе в текста либидото е наречено мъжко, защото влечението винаги е активно, дори тогава, когато има пасивна цел. Второто, биологичното значение на мъжкото и женското, допуска най-ясното определение. Тук мъжкото и женското се характеризират с наличието на сперматозоиди или яйцеклетки и обусловените от тях функции. Активността и нейните странични явления, по-силната мускулатура, агресивността, по-голямата интензивност на либидото обикновено се сливат с биологичната мъжественост, но не са свързани задължително с нея, защото има породи животни, при които тези свойства са характерни за женските индивиди. Третото, социологичното значение, получава своето съдържание благодарение наблюдението над действително съществуващите мъжки и женски индивиди. Тези наблюдения на хората показват, че нито в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща мъжественост или женственост в чист вид. Всяка личност поотделно притежава смес от биологичните си полови признаци с биологичните черти на другия пол и съединение на активността и пасивността, тъй като тези психични черти са както зависими от биологичните, така и са независими от тях.

8. Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва въз основа на първообразите от ранното детство, и, второ,