Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/75“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | от големите животни? Големите животни имат голям <i>Wiwimacher</i>, а ти всъщност се страхуваш от големия <i>Wiwimacher</i>.» | |
Ханс: «Но аз никога не съм виждал <i>Wiwimacher</i>-а на големи животни».<sup>12</sup> | Ханс: «Но аз никога не съм виждал <i>Wiwimacher</i>-а на големи животни».<sup>12</sup> | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Аз: «При коня си го виждал, а конят е голямо животно.» | Аз: «При коня си го виждал, а конят е голямо животно.» | ||
| − | Ханс: «Да, на коня | + | Ханс: «Да, на коня — често. Един път в Гмунден, когато пред къщата беше спряла карета, друг път — пред митницата.» |
| − | Аз: «Когато си бил малък, ти сигурно си отишъл в конюшнята в | + | Аз: «Когато си бил малък, ти сигурно си отишъл в конюшнята в Гмунден…» |
Ханс (прекъсва ме): «Да, всеки ден в Гмунден, когато конете се връщаха у дома, аз отивах в конюшнята.» | Ханс (прекъсва ме): «Да, всеки ден в Гмунден, когато конете се връщаха у дома, аз отивах в конюшнята.» | ||
| − | Аз: | + | Аз: «… и сигурно си започнал да се страхуваш, когато си видял големия <i>Wiwimacher</i> на коня. Но няма защо да се боиш от това. Големите животни имат голям <i>Wiwimacher</i>, а малките — малък.» |
| − | Ханс: «Всички хора имат <i>Wiwimacher</i>, и <i>Wiwimacher | + | Ханс: «Всички хора имат <i>Wiwimacher</i>, и <i>Wiwimacher</i>-ът ще порасне заедно с мен, когато стана по-голям: нали той вече порасна малко.» |
С това разговорът ни приключва. През следващите дни страхът като че ли отново се засилва. Той не се решава да излезе навън, където обикновено го водят след обяд.» | С това разговорът ни приключва. През следващите дни страхът като че ли отново се засилва. Той не се решава да излезе навън, където обикновено го водят след обяд.» | ||
| − | Последното утешително изказване на Ханс хвърля достатъчно светлина върху положението на нещата и ни дава възможност да внесем известни корекции в твърденията на бащата. Вярно е, че Ханс се страхува от големи животни, защото е длъжен да мисли за техния голям Wiwimacher, но всъщност не може още да се каже какво изпитва пред най-големия <i>Wiwimacher</i>. Представата за него преди безусловно е била съпроводена с чувството за удоволствие и той всячески се е стараел да види по някакъв начин | + | Последното утешително изказване на Ханс хвърля достатъчно светлина върху положението на нещата и ни дава възможност да внесем известни корекции в твърденията на бащата. Вярно е, че Ханс се страхува от големи животни, защото е длъжен да мисли за техния голям Wiwimacher, но всъщност не може още да се каже какво изпитва пред най-големия <i>Wiwimacher</i>. Представата за него преди безусловно е била съпроводена с чувството за удоволствие и той всячески се е стараел да види по някакъв начин този <i>Wiwimacher</i>. От този момент това удоволствие е било развалено от превръщането му в неудоволствие, което по непонятен още за нас начин е обзело цялото му сексуално изследване и, което за нас е по-ясно, след |
Текуща версия към 20:40, 21 юли 2015
от големите животни? Големите животни имат голям Wiwimacher, а ти всъщност се страхуваш от големия Wiwimacher.»
Ханс: «Но аз никога не съм виждал Wiwimacher-а на големи животни».12
Аз: «При коня си го виждал, а конят е голямо животно.»
Ханс: «Да, на коня — често. Един път в Гмунден, когато пред къщата беше спряла карета, друг път — пред митницата.»
Аз: «Когато си бил малък, ти сигурно си отишъл в конюшнята в Гмунден…»
Ханс (прекъсва ме): «Да, всеки ден в Гмунден, когато конете се връщаха у дома, аз отивах в конюшнята.»
Аз: «… и сигурно си започнал да се страхуваш, когато си видял големия Wiwimacher на коня. Но няма защо да се боиш от това. Големите животни имат голям Wiwimacher, а малките — малък.»
Ханс: «Всички хора имат Wiwimacher, и Wiwimacher-ът ще порасне заедно с мен, когато стана по-голям: нали той вече порасна малко.»
С това разговорът ни приключва. През следващите дни страхът като че ли отново се засилва. Той не се решава да излезе навън, където обикновено го водят след обяд.»
Последното утешително изказване на Ханс хвърля достатъчно светлина върху положението на нещата и ни дава възможност да внесем известни корекции в твърденията на бащата. Вярно е, че Ханс се страхува от големи животни, защото е длъжен да мисли за техния голям Wiwimacher, но всъщност не може още да се каже какво изпитва пред най-големия Wiwimacher. Представата за него преди безусловно е била съпроводена с чувството за удоволствие и той всячески се е стараел да види по някакъв начин този Wiwimacher. От този момент това удоволствие е било развалено от превръщането му в неудоволствие, което по непонятен още за нас начин е обзело цялото му сексуално изследване и, което за нас е по-ясно, след
