Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/332“
(поправка на гръцки думи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМИНОГРУ`ПА</b> <i>ж. Хим.</i> Групата NH<sub>2</sub>, която се съдържа във всички първични амини. <i>Йонообменните групи на катионите могат да бъдат най-разнообразни, а именно сулфогрупи — .., карбоксилни — фосфатни — .. и др., а при анионите — аминогрупи.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИНОКИСЕЛИНА</b> <i>ж. Хим.</i> Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. <i> | + | <b>АМИНОКИСЕЛИНА`</b> <i>ж. Хим.</i> Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. <i>Строещите камъни на белтъчините са така наречените аминокиселини, които, двайсет на брой в своите комбинации, могат да дадат за централно ядро на белтъчините над хиляда квадрилиона различни свързвания.</i> ПН, 1934, кн. 2, 22. |
---- | ---- | ||
<b>АМИНОКИСЕЛИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си аминокиселина. <i>Аминокиселинен състав на зърнените храни.</i> | <b>АМИНОКИСЕЛИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си аминокиселина. <i>Аминокиселинен състав на зърнените храни.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМИТО`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Просто деление на клетъчното ядро. |
— От гр. ἀ ’без’ + μίτος ’нишка’. | — От гр. ἀ ’без’ + μίτος ’нишка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМИТО`ЗИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Амитоза. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`МКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Детск. Гальов.</i> Ям; папкам. <i>— Хайде ела, детето ми, да амкаш.</i> <b>амкам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`МКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Детск. Гальов.{{попр|Премахната втора точка.}} Отгл. същ. от</i> амкам <i>и от</i> амкам се; ядене, папкане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНЕ`ЗИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Загубване на паметта за определено време при органическо заболяване на главния мозък и след нараняване или контузия (травма) на черепа, кома, патологичен афект и др. <i>— Такива случаи са чести в практиката ни. Частична амнезия се казва загубване на паметта за определени неща.</i> Л. Дилов, МСП, 157. <i>Само че ние отбягвахме да мислим за него, защото тогава напрежението около Главния рязко се повишаваше и силовото поле заплашваше мислите ни от невъзвратимо разпадане, наричано от земните жители амнезия.</i> А. Наковски, БС, 97. <i>Органична амнезия. Психогенна амнезия.</i> |
— От гр. ἀ ’без’ + μνη ̄στις ’спомен, памет’. | — От гр. ἀ ’без’ + μνη ̄στις ’спомен, памет’. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>АМНЕСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който е присъщ на амнезията. <i>Амнестични признаци.</i> | <b>АМНЕСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който е присъщ на амнезията. <i>Амнестични признаци.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИО`Н</b> <i>м. Биол.</i> Вътрешният слой на зародишната ципа у висшите гръбначни — бозайници, влечуги, птици. |
— Гр. ᾰμνιον. | — Гр. ᾰμνιον. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до зародиш с амнион. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИО`ТИ</b> само <i>мн. Зоол.</i> Висши гръбначни животни (влечуги, бозайници), приспособени към развитие на суша, у които през ранните стадии на развитие се образуват особени зародишни обвивки (в това число и амнион). |
— От гр. άμνιώτης. | — От гр. άμνιώτης. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>АМНИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до амниоти. | <b>АМНИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до амниоти. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИСТИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до амнистия. <i>— Аз трябва да обезпеча вашата амнистионна операция с нелегалните. Имате ли свои хора в отряда?</i> Д. Вълев, З, 211. |
| − | |||
| − | <i>— Аз трябва да обезпеча вашата | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИСТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Прилагам амнистия към някого, давам амнистия. <i>Осъдиха го на смърт, но не можаха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой.</i> А. Гуляшки, Л, 6. <i>Осъдени да излежат затвор в Никополската крепост, те [еничарските вождове] били внезапно и без пояснения амнистирани.</i> В. Мутафчиева, KB, 105. <i>— Да, Стамо Козаров … Познавате ли го? — Бегло … Още ли е в затвора? — Очакваме да го амнистират до края на годината … Впрочем поради лошите условия неотдавна се е парализирал.</i> Др. Асенов, ТКНП, 279-280. <i>Или тази комисия [разследваща турските престъпления] ще има за своя цел по-скоро да амнистира в една или друга степен виновността на турските власти?</i> К. Странджев, ЖБ, 26. <b>амнистирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИСТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> амнистирам <i>и от</i> амнистирам се. <i>Българското правителство, .., действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 202. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМНИ`СТИЯ</b> <i>ж.</i> Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. <i>Пазвантоглу получил без усилие своята трета поред амнистия.</i> В. Мутафчиева, KB, 103. <i>Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“.</i> К. Странджев, ЖБ, 126. <i>— Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите.</i> Д. Димов, Т, 235. <i>В сила на дадената амнистия, повечето избягали колибари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. <i>Политическа амнистия. Пълна амнистия.</i> |
| − | |||
| − | <i>— Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите.</i> Д. Димов, Т, 235. <i>В сила на дадената амнистия, повечето избягали | ||
| − | + | ◇ <b>Данъчна амнистия</b>. <i>Спец.</i> Освобождаване от определена категория данъчни или други | |
Текуща версия към 05:38, 30 юли 2013
АМИНОГРУ`ПА ж. Хим. Групата NH2, която се съдържа във всички първични амини. Йонообменните групи на катионите могат да бъдат най-разнообразни, а именно сулфогрупи — .., карбоксилни — фосфатни — .. и др., а при анионите — аминогрупи. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 11.
АМИНОКИСЕЛИНА` ж. Хим. Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. Строещите камъни на белтъчините са така наречените аминокиселини, които, двайсет на брой в своите комбинации, могат да дадат за централно ядро на белтъчините над хиляда квадрилиона различни свързвания. ПН, 1934, кн. 2, 22.
АМИНОКИСЕЛИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който има в състава си аминокиселина. Аминокиселинен състав на зърнените храни.
АМИТО`ЗА, мн. няма, ж. Биол. Просто деление на клетъчното ядро.
— От гр. ἀ ’без’ + μίτος ’нишка’.
АМИТО`ЗИС, мн. няма, м. Биол. Амитоза.
А`МКАМ, -аш, несв., прех. Детск. Гальов. Ям; папкам. — Хайде ела, детето ми, да амкаш. амкам се страд.
А`МКАНЕ, мн. -ия, ср. Детск. Гальов.* Отгл. същ. от амкам и от амкам се; ядене, папкане.
АМНЕ`ЗИЯ ж. Мед. Загубване на паметта за определено време при органическо заболяване на главния мозък и след нараняване или контузия (травма) на черепа, кома, патологичен афект и др. — Такива случаи са чести в практиката ни. Частична амнезия се казва загубване на паметта за определени неща. Л. Дилов, МСП, 157. Само че ние отбягвахме да мислим за него, защото тогава напрежението около Главния рязко се повишаваше и силовото поле заплашваше мислите ни от невъзвратимо разпадане, наричано от земните жители амнезия. А. Наковски, БС, 97. Органична амнезия. Психогенна амнезия.
— От гр. ἀ ’без’ + μνη ̄στις ’спомен, памет’.
АМНЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е присъщ на амнезията. Амнестични признаци.
АМНИО`Н м. Биол. Вътрешният слой на зародишната ципа у висшите гръбначни — бозайници, влечуги, птици.
— Гр. ᾰμνιον.
АМНИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до зародиш с амнион.
АМНИО`ТИ само мн. Зоол. Висши гръбначни животни (влечуги, бозайници), приспособени към развитие на суша, у които през ранните стадии на развитие се образуват особени зародишни обвивки (в това число и амнион).
— От гр. άμνιώτης.
АМНИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до амниоти.
АМНИСТИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който се отнася до амнистия. — Аз трябва да обезпеча вашата амнистионна операция с нелегалните. Имате ли свои хора в отряда? Д. Вълев, З, 211.
АМНИСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Прилагам амнистия към някого, давам амнистия. Осъдиха го на смърт, но не можаха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой. А. Гуляшки, Л, 6. Осъдени да излежат затвор в Никополската крепост, те [еничарските вождове] били внезапно и без пояснения амнистирани. В. Мутафчиева, KB, 105. — Да, Стамо Козаров … Познавате ли го? — Бегло … Още ли е в затвора? — Очакваме да го амнистират до края на годината … Впрочем поради лошите условия неотдавна се е парализирал. Др. Асенов, ТКНП, 279-280. Или тази комисия [разследваща турските престъпления] ще има за своя цел по-скоро да амнистира в една или друга степен виновността на турските власти? К. Странджев, ЖБ, 26. амнистирам се страд.
АМНИСТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от амнистирам и от амнистирам се. Българското правителство, .., действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. П. К. Яворов, Съч. II, 202.
АМНИ`СТИЯ ж. Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. Пазвантоглу получил без усилие своята трета поред амнистия. В. Мутафчиева, KB, 103. Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“. К. Странджев, ЖБ, 126. — Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите. Д. Димов, Т, 235. В сила на дадената амнистия, повечето избягали колибари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. Политическа амнистия. Пълна амнистия.
◇ Данъчна амнистия. Спец. Освобождаване от определена категория данъчни или други
